Решение № 372 от 23.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. София , 22.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20211001000393 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 613а от ТЗ.

Образувано е по въззивната жалба, подадена от Националната агенция за приходите - гр.

София срещу решение № 260 577 от 5.04.2021 г. по т.д.н. № 2355/ 2019 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 7 състав, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ и е постановено заличаване от търговския регистър на „Креон билд“ ЕООД (н.) - гр. София.

Твърденията са, че обжалваното решение е неправилно. Необосновано съдът приел, че срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ е изтекъл, като не съобразил разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и § 13 от ПрЗРЗакона за здравето, съгласно които този срок изтекъл на 21.04.2021 г.

Молбата към съда е решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което производството по несъстоятелност да бъде възобновено.

Ответникът по въззивната жалба „Креон билд“ ЕООД (н.) - гр. София не е представил писмен отговор и не е взел становище.

1

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 633, ал. 1 от ТЗ от лице от кръга на изброените в чл. 613а, ал. 2 от ТЗ, което има вземане, произтичащо от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение - ревизионен акт № 20001101150/ 27.06.2011г., и има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол по силата на изричната разпоредба на чл. 613а, ал. 1 от ТЗ валиден и допустим съдебен акт.

При обсъждането на основателността й приема следното.

Производството по т.д.н. № 2355/ 2019 г. на Софийския градски съд е образувано по молба, подадена по реда на чл. 625 от ТЗ от „Златна Панега цимент“ АД с твърдението, че ответникът „Креон билд“ ЕООД има изискуемо и непогасено задължение, установено с влязло в сила решение от 11.03.2011 г. по в.а.д. № 47/2010 г. на Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация.

В първото заседание по делото, проведено на 14.01.2020 г., на основание чл. 629б от ТЗ съдът определил сумата 5 000 лева за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност и едноседмичен срок за внасянето й, считано от вписването на определението в книгата по чл. 634в от ТЗ, като указал последиците по чл. 632, ал. 1 в случай, че сумата не бъде предплатена в срок.

С решение № 324 от 14.02.2020 г. по посоченото дело на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на „Креон билд“ ЕООД - гр. София с начална дата 30.11.2010 г., открито е производство по несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието, дружеството е обявено в несъстоятелност и производството е спряно. На кредиторите е указано, че ако в едногодишен срок от вписването на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника. Решението е вписано в търговския регистър на 14.02.2020 г.

В периода от 14.02.2020 г. до 5.04.2021 г. не са били извършвани процесуални действия от страните и съда.

При тези факти настоящият състав на въззивната инстанция преценява жалбата като неоснователна.

2

Прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаване на длъжника от търговския регистър в хипотезата на чл. 632, ал. 4 от ТЗ предпоставя бездействие от страна на длъжника и кредиторите, изразяващо се в непоискване на възобновяване на спряното производство в срок една година от вписването на решението по ал. 1.

-3-

При съобразяване с разпоредбата на чл. 621 от ТЗ следва извода, че искането за възобновяване има характеристиката на процесуално действие на страните в производството по несъстоятелност, насочено да предизвика желано от тях процесуално действие на съда, което означава, че установения в ал. 2 срок, в рамките на който то може да бъде извършено, е процесуален.

В конкретния случай този срок е започнал да тече след 14.02.2020 г. и би следвало да изтече на 14.02.2021 г., както е приел и съда в обжалваното решение.

Този негов извод, обаче е неправилен, тъй като при формирането му не е била съобразена разпоредбата на чл.3, т. 1 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, в редакцията й след изменението в ДВ, бр. 34 от 9.04.2020 г., в сила от 9.04.2020 г., съгласно която за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението.

Доколкото производствата по несъстоятелност не са посочени в приложението по чл.3, т. 1 от закона, срокът по чл. 632, ал. 4, вр. ал. 2 от ТЗ, започнал да тече след 14.02.2020 г., е спрял да тече в периода на установеното в страната извънредно положение - от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., и на основание § 13 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) е продължил да тече след 20.05.2020 г.

Следователно, в съответствие с разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ГПК, определения с решение № 324 от 14.02.2020 г. едногодишен срок е започнал да тече на 14.02.2020 г. и е изтекъл на 23.04.2021 г. - след датата на постановяването на обжалваното решение.

На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК въззивният съд е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след постановяването на обжалвания акт, които са от значение за спорното право.

Изтичането на срока по чл. 632, ал. 4, вр. ал. 2 от ТЗ към деня на устните състезания пред въззивния съд - инстанция по съществото на спора, несъмнено е такъв факт.

3

Въззивникът е имал възможност до 23.04.2021 г. да сезира съда с искане за възобновяване на производството, както и да удостовери, че е налице достатъчно имущество на длъжника или да депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ, като в същото време обжалва и решението за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на едноличния търговец. Тъй като едногодишният срок за възобновяване на производството по несъстоятелност е изтекъл и това право не е било реализирано, установените в чл. 632, ал. 4 от ТЗ предпоставки за прекратяване на производството по несъстоятелност на дружеството и заличаването му от търговския регистър са налице. (В този смисъл Решение № 154 от 23.12.2010 г. по т.д. № 77/ 2010 г. на ВКС, II т.о.) Поради съвпадането на крайния извод на първоинстанционния съд с този на настоящия съставна въззивната инстанция, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 577 от 5.04.2021 г. по т.д.н. № 2355/ 2019 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 7 състав.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията - гр. София за вписването му в търговския регистър.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от вписването му в търговския регистър.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5