Решение № 317 от 08.05.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Благоевград, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г.а като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210102181 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от В. С. Д., ЕГН **********, адрес: гр. *****, чрез пълномощника адв. Б. Й., вписан в САК с личен № **********, със служебен адрес:

****, тел: ********** против „Сити кеш” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ****.

Ищецът твърди, че на 24.01.2025г. между него и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит № 1233849, в съответствие със Закона за потребителския кредит (ЗПК), като ответното дружество е предоставило на ищеца сумата от 2800 лв. Заявява, че съгласно чл. 5 от Договора за кредит било уговорено обезпечаване на вземането на ответника, като ако не било предоставено в тридневен срок обезпечението дължал на кредитодателя на основание чл. 11, ал. 1 от договора неустойка в размер на 2737,46 лв.

Смята, че процесният договор за потребителски кредит и клаузата за неустойка от същия били нищожни поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тази връзка въвежда и подробни съображения. По отношение на насрещния иск излага съображения, с които обосновава позиция за неговата основателност. Признава изрично насрещния иск. Иска да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Ответникът смята предявения иск за нищожност на процесния договор за потребителски кредит за неоснователен. Излага подробни доводи в тази връзка. По отношение на насрещния иск обосновава теза, че ищецът му дължал връщане на чистата стойност на получената по договора за кредит сума, респ. незаплатената част от главницата в размер на 763 лв.

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните искове:

- първоначален главен установителен иск по чл. 26, ал. 1 предл. първо ЗЗД – за обявяване за нищожността на Договор потребителски кредит № 1233849 от 24.01.2025г.

- осъдителен насрещен иск по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ищеца (ответник по насрещния иск) да заплати на ответника „Сити кеш” ООД (ищец по насрещния иск) сумата от 763 лв., представляваща неизплатена главница по 1

Договор за потребителски кредит № 1233849 от 24.01.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск – 25.11.2025г., до окончателното погасяване.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените искове:

Предявените искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирани лица, депозирани са и пред компетентния съд.

2. Относно основателността на предявените искове:

Уважаването на първоначалната искова претенция за прогласяване на нищожността на договора за потребителски кредит е детерминирано от установяването, че процесният договор за потребителки кредит противоречи на императивна правна норма, а именно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и че същият накърняват добрите нрави.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на противоречие на процесния договор за кредит с посочената императивна правна норма, както и че договорът накърнява добрите нрави. От своя страна ответникът трябва да докаже, че сключената сделка е валидна.

Уважаването на насрещната искова претенция пък е детерминирано от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ облигационно правоотношение, създадено между ответника и „Сити кеш” ООД по силата на процесния договор за потребителски кредит, от който за ответника е възникнало задължение за заплащане на сумата, претендирана като неизплатена главница по заема; 2/ реалното предоставяне от „Сити кеш” ООД на ответника на сумата, претендирана като главница по договора; 3/ настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата и 4/ неизпълнение на задължението на ответника да заплати претендираната главница.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна по насрещния иск следва да установи наличието на първите три от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение.

В конкретния случай, съобразно процесуалните си позиции, страните по делото признават фактите, подлежащи на доказване по отношение на насрещния иск.

Не се спори между страните, че между ищеца В. С. Д. (като кредитополучател и потребител) и ответникът „Сити кеш” ООД (като заемодател и кредитор) е бил сключен на 24.01.2025г. процесният Договор за потребителски кредит с № 1233849, съгласно който е бил предоставил на ищеца сумата в размер на 2800 лв. Кредитополучателят е получил заемната сума при подписването на процесния договор за заем, което е видно от чл. 4, ал. 1 от същия.

Във връзка с този договор кредитополучателят е бил заплатил на заемодателя сумата от 2037 лв. По делото е безспорно също така, че кредитополучателят дължи на кредитодателя незаплатената част от главницата в размер на 763 лв. (с равностойност 390,12 евро). При това положение насрещният иск се явява основателен и като такъв подлежи на уважаване.

По отношение на първоначалния установителен иск обявяване за нищожността на процесния договор за потребителски кредит следва да се има предвид следното:

В чл. 3, ал. 5 от договора бил уговорен Годишният процент на разходите /ГПР/ в размер на 63,95 %, както и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 49 %. Уговорено било (чл.

3, ал. 12), че общата сума, която заемополучателят следвало да заплати била в размер на 3510,54 лв.

Между страните (чл. 5, ал. 1 от договора) било уговорено обезпечение на договора за заем, а именно или банкова гаранция, или поръчителство, изразяващо се в поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители с размер на осигурителният доход на всеки един от тях да е в размер на 4 пъти на минималната работна заплата за страната; не са 2 поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за получения от тях доход. В чл. 11, ал. 1 от договора била определена неустойка, ако заемателят не предостави договореното в чл. 5, ал. 1 обезпечение в тридневен срок от сключването му или предостави обезпечение, неотговарящо на условията, посочени в договора за кредит. Размерът неустойката бил в размер на 2737,46 лв.

От съдържанието на процесния договор и Общи условия към него става ясно, че действителният годишен процент на разходите /ГПР/ е по-голям от този посочен неправилно в договора от 63,95 %. В тази връзка от съдържанието на договора и погасителния план към него се установява, че общият размер на начислените от кредитодателя задължения, дължими от кредитополучателя по процесния договор за потребителски кредит, е в размер на 6248 лв., от които изтеглената главница е само 2800 лв. При това положение действителният ГПР надвишава допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР и оскъпяването на кредита в действителност е над пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

С оглед самото съдържание на процесния договор за потребителски кредит, общи условия и погасителен план към него се налага изводът, че в случая записаният в договора ГПР /63,95 %/ е формален и не отговаря на фактическото положение. Следователно договорът е сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан коректният ГПР. По тази причина процесният договор за потребителски кредит от 24.01.2025 г. е нищожен – арг. от чл. 22 ЗПК.

Посочването в договора за заем по-ниски стойности на ГПР, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

За пълнота на изложението следва да се посочи и следното:

Съдът намира, че клаузата за неустойка (чл. 5, ал. 1 и ал. 2, чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит,) е нищожна поради следните съображения:

Понятието "добри нрави" касае морални категории и норми, на които чл. 26, ал.1 ЗЗД придава правно значение, доколкото тяхното нарушаване като последица влече порок на сделката, приравнявайки го на противоречието на договора със закона. Това ще рече, че ако със сделката са договорени необосновано високи цени, водещи и до неравноправно третиране на икономически слабата страна, посредством ползването на липсата на материални средства на едната страна за необосновано облагодетелстване на другата страна, то сделката противоречи на добрите нрави, доколкото се стига до положение, при което се ползва монополно положение. Следва да се има предвид, че критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /вж. Решение № 3

107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009г., II т. о./. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка в размер, който надвишава многократно печалбата на кредитора /възнаградителната лихва по договора/. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. От съдържанието на чл. 11, ал. 1 от процесния договор е видно, че размерът на уговорената неустойка – 2737,46 лв., надхвърля значително и цялата възнаградителна лихва (710,54 лв.). Предвидено е още предварително, че неустойката ще се заплаща заедно с погасителните вноски по договора.

Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.