Решение № 417 от 03.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Пловдив, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Е. П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20225300503319 по описа за 2022 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№34362/23.12.2022г депозирана от „ВИВУС.БГ“ ЕООД ЕИК 202393458 против Решение №3203/06.10.2022г. постановено по гр.д.№1429/2022г. по описа на ПРС, шестнадесети гр.с., с което се признава за установено в отношенията между „Вивус.БГ“ (с предишно наименование „4Финанс”) ЕООД, ЕИК: 202393458, и М. Ж. М., ЕГН: **********, че е нищожна, като противоречаща на принципа на добрите нрави, неравноправна по смисъла на ЗЗП и заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, клаузата от сключения между страните договор за кредит № *** от *** г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане. С постановеният съдебен акт в полза на М. Ж. М., ЕГН: **********, са присъдени направените разноски по делото: внесена държавна такса в размер на 50 лева и внесен депозит за съдебно- счетоводна експертиза в размер на 150 лева, а в полза на адвокат Е. Г. И-, ЕГН:

**********, със съдебен адрес: *** е присъдено адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца М. Ж. М., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство пред първата инстанция, в размер на 300 лева, определено 1 от съда по реда на чл. 38 ал. 2 ЗА. Решението на първата инстанция, се обжалва като незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се, въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо това отхвърли иска като неоснователен. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемият М. Ж. М., ЕГН: **********, чрез процесуалния си представител адв. Е.И- оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен.

Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА в минималния размер от 400лв по Наредба №1/09.07.2004г .

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран от М. Ж. М., ЕГН: **********, против „Вивус.БГ” (с предишно наименование „4Финанс”) ЕООД, ЕИК:

202393458, с иск за признаване на установено, че клаузата от договор за кредит от 30.05.2016 г., предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 51, 26 лева е нищожна, като противоречаща на принципа на добрите нрави, неравноправна по смисъла на ЗЗП и заобикаляща материално- правните изисквания на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. В исковата молба се твърди, че на 30.05.2016 г. между страните бил сключен договор за кредит, по който на ищеца се предоставил в заем сумата от 200 лева, при фиксиран лихвен процент- 40, 94 % и ГПР- 49, 60 %. Съгласно договора се дължала и такса за бързо разглеждане на документите в размер на 51, 26 лева, която се плащала с месечната погасителна вноска. Тази уговорка обаче била нищожна, предвид неравноправния и характер по смисъла на чл.144 т.9 ЗЗП, доколкото липсвала еквивалентност между таксата и извършената услуга. С нея се целяло единствено неоснователно обогатяване на кредитора, което представлявало скрит разход по договора за кредит и по този начин се 2 заобикаляла нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.. Моли да се признае за установено, че съответната клауза е нищожна.

Ответникът оспорва иска. Навежда твърдения, че липсва нарушение и на нормата на чл. 19 ал. 4 от ГПК. Допълнителната услуга била свързана с допълнително разходи, които подлежали на заплащане. Таксата за експресно разглеждане не била базовата услуга, но след като клиентът искал тази услуга, той следвало и да я заплати.

Първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като е приел, че предвидена клауза за експресно разглеждане на документи в размер на 51.26 лева, че тъй като не е индивидуално уговорена има неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП и е нищожна, с оглед на което по нея не се дължи парично изпълнение от длъжника. Отделно от това съдът е приел, че дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или неравноправна, то по производството не са доказани от ответника предпоставките за начисляване на такса за експресно разглеждане документите.

Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, който твърди че решението е незаконосъобразно и необосновано, като пред въззивната инстанция поддържа оплакванията, че договорът за кредит отговаря на всички законови императивни изисквания и не съдържа неравноправни клаузи противоречащи на закона или на добрите нрави, поради което е неоснователно твърдението за нищожност на клаузата за предвиждаща такса за експресно разглеждане документите.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим.

Настоящият съдебен състав постановява съдебният си акт на база събраните 3 пред първата инстанция доказателства, като след преценката им, направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В т. 2 от същата разпоредба е указано, че „обща сума, дължима от потребителя“, е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В конкретния случай таксата за „Експресно разглеждане“ на документите съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да бъде включена при изчисляване на ГПР. Установява се обаче, че в съдържанието на процесния договор за кредит, че тези такси не са отразени в действителната обща сума, дължима от потребителя.

При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че при сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на таксата за „Експресно разглеждане“ на документите е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Предвидените такси имат характер на скрита добавка към възнаградителната лихва, уговорени са в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон е нищожна. Установи се, че процесната клауза предпоставя допълнителни разходи за потребителя. Съгласно чл. 145 от ЗЗП неравноправната клауза в договор се преценява, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани със сключване на договора, към датата на 4 сключването и всички клаузи. А съгласно легалната дефиниция в закона неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, каквото при процесния договор, в конкретната клауза, с оглед посочените по-горе обстоятелства, се установява.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя направения от първоинстанционния съд извод, че клаузата за „Експресно разглеждане“, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, е нищожна, поради което предявения иск се явява основателен.

Първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна оставена без уважение.

С оглед изхода на спора, следва да бъде изплатено възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия по реда на чл.38 ЗА, за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция, а именно в размер на 400лв, която сума е съобразена с минималните размери на адвокатските възнаграждения на Наредба №1/2004г. В този смисъл направеното възражение на жалбоподателя се явява неоснователно.

Що се касае до оплакването, че не би могло да се приеме, че ищецът попада в категорията на лица по чл.38 ал.1 т.2 ЗА и че е налице злоупотреба с процесуални права, следва да бъде отбелязано, че по отношение на тези обстоятелства не се осъществява съдебен контрол и същите не подлежат на разглеждане в настоящото производство.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №3203/06.10.2022г. постановено по гр.д.

№1429/2022г. по описа на ПРС, шестнадесети гр.с.

ОСЪЖДА ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД /с предишно наименование 5

„4финанс“ ЕООД/, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на адвокат Е. Г. И-, ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, адвокатско възнаграждение за осъществено на въззиваемия М. Ж. М., ЕГН:

**********, безплатно процесуално представителство във въззивното производство, в размер на 400лв / четиристотин лева/, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6