Решение № 108 от 21.11.2025, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Гълъбово, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20255550100321 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. Б. М. чрез адв. Ж. З. срещу „ Дженерали Застраховане“ АД с правната квалификация на предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и 429, ал.3 от КЗ във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че с Решение № 114/20.11.2024 г., постановено по гр.д. № 418/2023 г. по описа на РС Гълъбово, ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 8750 лв. по предявен и уважен частичен иск, целия с цена от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП на 01.08.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 27.03.2023 г. до окончателното плащане. Твърди, че за установяване на здравословното състояние на ищцата и проведеното лечение били издадени множество медицински документи, като от датата на настъпване на инцидента 01.08.2021 г. до 18.08.2021 г. ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност, за което били издадени болнични листове № Е20211914616 № Е20211914617 от 03.08.2021г. издадени от МБАЛ - Хасково АД - за 18 дни временна неработоспособност, от които 3 дни на болничен режим и 15 дни на домашен.

Твърди, че към настоящия момент ищцата епизодично изпитвала болки в ударените места, прогнозата за пълно възстановяване била негативна. Твърди, че процесното ПТП несъмнено се е отразило негативно и на психиката на ищцата, която изпитала стрес и негативни емоции и се чувствала непълноценна. Твърди, че след инцидента ищцата В. М. е изгубила апетит, отслабнала на тегло, имала силно главоболие, като постоянно е била на обезболяващи заради главоболието и увреждането на шийните прешлени, станала тревожна, напрегната, развила страх, свързан с пътуването, като имала ограничено поведение - пътувала само в случай на необходимост. Заявява, че поради това имала понижена работоспособност, понижена активност и инициативност, повишен фрустрационен толеранс, ограничени социални контакти, понижена социална пластичност и социална активност, понижена устойчивост на стрес. Предвид това. справедливият размер на обезщетението за неимущественивреди за ищеца, следва да бъде определен в размер на 30000 лева така, както е прието в мотивите на Решение № 114 от 20.11.2024 година, постановено по гражданско дело № 418/2023 г., по описа на PC Гълъбово. Счита, че претенцията за определяне на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на ПТП, станало на 01.08.2021 г. в размер на 30 000 лв. е напълно основателна и размерът на търсеното 1 обезщетение е справедлив като се имат предвид причинените на ищцата болки и страдания.

Заявява, че претендираният размер е в съответствие и с трайната съдебна практика по сходни казуси, като същият следва да бъде намален с присъденото в производство по предявения първи частичен иск обезщетение в размер на 8 750 лв. и доброволно платената в хода на процеса сума в размер на 1 250 лв. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 5000 лв., представляваща втори частичен иск от цялата сума от 30 0000 лв., представляваща обезщетение по чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 45 от ЗЗД за причинените й неимуществени вреди от непозволено увреждане при ПТП на 01.08.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума сумата, считано от 27.03.2023г., датата на предявяване на застрахователната претенция пред ответното застрахователно дружество до окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Дженерали Застраховане“ АД, с който заявяват, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищеца нямал правен интерес от предявяване на нов частичен иск. Твърди, че непредявяването на цялата друга част от твърдяното вземане било злоупотреба с процесуални права. Твърди, че решение № 114/20.11.2024 г., постановено по гр.д. № 418/2023 г. по описа на РС Гълъбово не е влязло в законна сила. Твърдят съпричиняване от страна на ищцата, поради неизползване на обезопасителен колан. Оспорват, че всички описани в исковата молба травми са причинени в резултат на процесното ПТП. Заявяват, че претенцията за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. е силно завишена по размер и неотговаряща на реално претърпените от ищцата душевни болки и страдания. Сочат, че претенцията в този й размер не е съобразена със социално-икономическата обстановка в страната и с обичайната съдебна практика за обезщетяване на подобен вид и тежест вреди. По тези съображения молят съда да отхвърли както главния иск, така и акцесорния иск за лихва. Претендират разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК, намира следното:

С Решение № 114/20.11.2024 г., постановено по гр.д. № 418/2023 г. по описа на РС Гълъбово, потвърдено с Решение № 97/31.03.2025 г. по в.т.д. № 40/2025 г. на Окръжен съд Стара Загора, ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 8750 лева предявена частично от цялата сума в размер на 30 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 01.08.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2023 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за главницата над 8750 лв. до претендираните 10 000 лв. (частичен иск от общо сумата от 30 000 лв) като погасен поради плащане.

Съгласно приетото в т.2 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. на ВКС по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес за защита на вземането за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридически факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния, така и за следващ частичен или иск за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. Въз основа на приетото в цитираното ТР е формирана и трайна съдебна практика. Наред с това е прието, че СПН на решението в производството по уважен частичен иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане се разпростира и върху приетия за установен размер на съпричиняване, поради което съдът 2 разглеждащ претенцията за останалата част от обезщетението, не може да преразглежда отново въпроса за наличието на принос на пострадалия и размера на съпричиняването.

Предвид това тълкувателно решение, съдът намира, че решението по уважения частичен иск по гр.д. № 418/2023 г. по описа на РС Гълъбово се ползва със сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право, а именно че в резултат на извършеното от прекия причинител на вредата спрямо ищеца противоправно поведение, са му причинени неимуществени вреди и същият е преживал болки и страдания, като между действията на прекия причинител на вредата и причинения престъпен резултат е налице причинно-следствена връзка, както и досежно приетото от предходния състав за неоснователно възражение от страна на ответното дружество за съпричиняване.

Единственият спорен в настоящия съдебен процес въпрос остава този относно размера на дължимото на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди в рамките на заявената претенция. Съобразявайки така формираната практика посочена погоре, съдът приема следното. Исковата молба, инициирала производството по гр.д. № 418/2023 г. по описа на РС Гълъбово и тази, инициирала настоящото производство са с абсолютно идентично съдържание по отношение на описанието на причинените на ищеца неимуществени вреди /физически и писихически болки и страдания/, чиято обезвреда се претендира, начина по който са причинени, състоянието на ищеца в резултат на това деяние.

Всички тези твърдени обстоятелства са обсъдени и взети предвид от съда по първия частичен иск, който по отношение на тяхната установеност е базирал изводите си на събраната по делото медицинска документация, събраните гласни доказателства и заключения на СМЕ и САТЕ. В настоящото производство, според изложеното в исковата молба, ексцес не се твърди, освен наличие на болки в ударените места. По делото са приобщени идентични писмени доказателства като медицинска документация /чрез приобщаване на писмени доказателства приети като такива по гр.д. № 418/2023 г. на РС Гълъбово. В настоящото производство са изискани и приложени по делото справки от НЗОК и РЗОК, видно от които за периода 2010-01.08.2021 г. ищцата не е страдала от шийно увреждане преди процесното ПТП, каквито са възраженията на ответника.

В Решение № 65/31.05.2022 г. на ВКС по гр.д. № 3185/2021 г., 1 г.о се сочи, че при разглеждане на втория частичен иск, съдът не е обвързан от общия размер на обезщетението за неимуществени вреди, приет за справедлив при разглеждане на първия частичен иск. В Решение 114/20.11.2024 г., постановено по гр.д. № 418/2023 г. по описа на РС Гълъбово, не е определян справедлив общ размер на обезщетението за неимуществени вреди, а е обективирана решаващата воля на съдебния състав за уважаване изцяло на частичния иск, за неговата основателност. Поради което по настоящото производство следва да бъде определен размера на справедливото обезщетение.

При определяне размера на това обезщетение е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – 01.08.2021 г., както и нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност" - до 10 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица /арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна норма към релевантния момент/.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, 3 предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД - по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла травматични увреждания, имащи характера на леки телесни повреди, изразяващи се в контузия на главата, разкъсноконтузна рана в областта на десен горен клепач, контузионно кръвонасядане на челото, мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието, охлузване в областта на десния раменен пояс, кръвонасядане по дисталната част на двете подбедрици, охлузване по дясната гръдна половина и дискови протрузии на нива С4-5, С5-6 и парамедианна лява дискова херния на ниво С6-7, стенозираща предното субарахноидно пространство.

Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Релевантни за размера на обезщетението и за прилагане на критерия „справедливост” са характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.