Определение № 429 от 02.06.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 429 гр. Ловеч, 02.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500233 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

Постановено е разпореждане №652/20.04.2026 г. по ч.гр.д.№431/26 г. по описа на ТРС, с което е отхвърлено предявеното заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от юриск. Н.

М. Л., като отказва да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжникът П. Н. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ****, поради противоречие на искането със закона и добрите нрави, както и че искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. На основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК е указано на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителите, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, предмет на заявлението по ч.гр.д. № 431 по описа на Троянски районен съд за 2026 г., в едномесечен срок от влизане в сила на настоящето разпореждане, като ще следва заявителят да довнесе дължимата държавна такса.

Подадена е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ****, депозирана чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Е.К., срещу Разпореждане № 652/20.04.2026 г.. на Районен съд – Троян, постановено по ч.гр.д. № 431 по описа на съда за 2026 г., с което първоинстанционният съд оставил без уважение Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника П. Н. П. за вземанията за неплатена главница 522,73 евро, неплатено договорно възнаграждение в размер на 406,77 евро и мораторна лихва 240,96 евро. Счита, че заповедният съд няма право да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права и цитира практика на ОС-Габрово. Твърди, че съдебният акт е неправилен, тъй като уговореният ГЛП отговаря на законовите ограничения, като ГПР е съобразен с императивните правни норми и уговорената договорна лихва не е 1 неравноправна клауза по аргумент от чл.145 ал.2 от ЗЗП. Излага, че присъждането на законната лихва е последица от уважаване на главния иск и не се предявява като самостоятелен иск и се дължи от датата на настъпвване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Счита, че лихвата за забава не е неравноправна клауза и кредиторът има право да я получи като възнаграждение за ползаването на кредита.

Моли съда да отмени атакуваното разпореждане в частта, с което се отхвърла заявлението му срещу длъжника П. Н. П., като вместо него бъде постановновена да се издаде заповев за изпълнение относно обжалваните вземания за главница 522,73 евро, договорно възнаграждение в размер на 406,77 евро и мораторна лихва 240,96 евро, както и разноски в размер на 7,67 евро за платена ДТ и 25 евро за юриконсултско възнаграждение.

Въз основа на гореизложеното моли съда да отмени Разпореждане № 1394/2.06.24 г. постановено по ч.гр.д. № 919/2024г. по описа на Районен съд - гр. Троян, в частта, в която се отхвърля заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжниците П.А.В. и З.Р.В. за вземанията за неплатена главница 4804,12 лв, неплатено договорно възнаграждение в размер на 2002,46 лв. дължимо за периода от 10.03.23 г. до 6.03.24 г., 545,29 лв. лихва за забава от 11.12.22 г. датата на изпадане на длъжника в забава до 6.03.24 г. дата на предсрочна изискуменост и законна лихва в размер на 355,85 лв., дължма от 6.03.24 г. датата на предсрочна изискуемост до 29.05.24 г. претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, както и да му се присъдят 15 лв.ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок-разпореждането е получено от заявителя на 20.04.2026 г., а жалбата е подадена на 27.04.2026 г. против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 от ГПК).

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.

№ 431/2026 г. по описа на Районен съд – Троян, намира за установено следното:

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, заявителят „Профи кредит България“ ЕООД е претендирал, че П. Н. П. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: **** дължи заплащане на неплатена падежирала главница 522,73 евро от дата 20.02.24 г. до дата 20.02.2026 г. дължима от вноска №7 с падежна дата 20.02.24 г. до вноска с №31 с падежна дата 20.02.26 г., падежирала договорна лихва 406,77 евро от дата 20.02.24 г. до дата 20.02.2026 г. дължима от вноска №7 с падежна дата 20.02.24 г. до вноска с №31 с падежна дата 20.02.26 г., неплатено падежирало възнаграждение211,14 евро за закупена и използвана услуга Фаст от дата 20.02.24 г. до дата 20.02.2026 г. дължима от вноска №7 с падежна дата 20.02.24 г. до вноска с №31 с падежна дата 20.02.26 г., неплатено падежирало възнаграждение 383,50 евро за закупена и използвана услуга Флекси от дата 20.02.24 г. до дата 20.02.2026 г. дължима от вноска №7 с падежна дата 20.02.24 г. до вноска с №31 с падежна дата 20.02.26 г., 255,65 евро неплатена такса от 21.05.24 г. по Тарифа за 2 извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договор за кредит, начислени на посочената дата, 10,23 евро неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислена на 4.11.23 г. и мораторна лихва за забава 240,96 евро, дължима от 21.12.23 г. датата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда 27.03.26 г.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит с № 4001879****/20.07.23 г. Претендира и заплащане на 34,53 евро ДТ и 117,60 евро юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане №523/31.03.26 г. ТРС е указал на заявителя, че в тридневен срок от съобщението в заявлението следва да се индивидуализират претендираните вземания за главница, договорно възнаграждение, пакет от допълнителни услуги, такса за извънсъдебно събиране и обезщетение за забава - да се посочи основанието на вземанията, защо се претендират за посочения период и как е формиран претендирания размер за всяко едно от тях. В тази връзка следва да се посочи длъжникът какви погасителни вноски е направил /ако има такива/, в какъв размер и на кои дати, кога е направена последната погасителна вноска.

Заявителят следва да посочи как е формиран ГПР и какво се включва в него. Следва да се посочи отделно, без да се включват претенцията за възнаграждение за допълнителни услуги и разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, каква част от дължимото са погасени за главница, договорна лихва и лихва за забава от направените вноски /ако има такива/. Това разпореждане е връчено на 67.04.26 г.

Подадена е уточняваща молба на 7.04.26 г., с която е конкретизирано, че клиентът е заплатил по договора общо сумата 149,28 евро, от които три пълни вноски по погасителния план в размер на 123,62 евро и частично 1,86 евро по седма вноска, поради отлагане на вноски 2, 3 и 4 т.е. заплатени са напълно първа, пета и шеста вноски по погасителния план.

Уточнява, че в ощата сума на получените плащания са включени и постъпилите плащания по начислени лихви за просрочие на вноските по погаситения план 5,21 евро и лихви за забава в размер на 246,17 евро, които са заплатени частично, като се дъжат още 240,96 евро лихви за забава за периода от 21.12.2023 г. до датата на ходирането на заявленето в съда.

Уточнява се, че длъжникът е заплатил 20,45 евро начислени такси по Тарифа, като прилага и извлечение в табличен вид за броя и датата на погасителните вноски. Посочва, че от отпуснатата главница в размер на 766,91 евро/би следвало да е 766,94 евро-равностойността на 1500 лв./ е погасена само сумата 27,30 евро, като претендира неплатена падежирала главница в размер на 522,73 евро, дължима от вноска №7 с падежна дата 20.02.2024 г. до вноска №31с падежна дата 20.02.26 г.. Посочва, че ГПР е 49,07%, като в него не е включен размерт на допълнителните услуги Фаст и Флекси, а единствено уговореният размер на зъвнаградителна лихва и той е изчислен съобразно условията на чл.5 от ОУ към договора за кредит, Сочиу че не се дължи договорно възнаграждение върху предоставените допъланителни услуги, а само върхе главницата. Подробно се описва съдържанието и дължимостта на двете услуги Фаст и Флекси, както и дължимостта на таксите по Тарифата.

Уточнява се размерът на претендиратата лихва 240,96 евро, считано от 21.12.2023 г. до 3 датата на входиране на заявлението в съда. Конкретизиран е и размера на претендираните лихви и начислените такива върху главница 82,64 евро, върху договорно възнаграждение 64,31 евро, и върху услугите Фаст и Флекси.

С разпореждане №652/20.04.2026 г. по ч.гр.д.№431/26 г. по описа на ТРС, с което е отхвърлено предявеното заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от юриск. Н. М. Л., като отказва да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжникът П. Н. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ****, поради противоречие на искането със закона и добрите нрави, както и че искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. На основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК е указано на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителите, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, предмет на заявлението по ч.гр.д. № 431 по описа на Троянски районен съд за 2026 г., в едномесечен срок от влизане в сила на настоящето разпореждане, като ще следва заявителят да довнесе дължимата държавна такса.

Разпореждането е влязло в сила досежно отхвърлената част за допълнителните услуги Фаст и Флекси, както и за таксите за извънсъдебно събиране на вземанията, тъй като не е атакувано в тези части от частния жалбоподател.

Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд, че се касае за претенция по недействителен договор и в този случай искането на кредитора за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.23 от ЗПК следва да се присъди само размера на чистата стойност на кредита, без лихва и други разходи по кредита. В случая се претендира дължимост само на падежиралите до датата на подаване на заявлението суми т.е. до вноска №31 с падежна дата 20.02.26 г.

Съдът счита, че в случая следва да намери приложение и решение на СЕС от 21.03.2024 г. по д.№С-714/22 г., което касае идентичен казус с предмет преюдициално запитване, отправено от СРС в рамките на производство по дело срещу „Профи Кредит България“ ЕООД. Съгласно това решение чл.3 б.Ж от Директива 2008/48/ЕО на ЕП на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към ДПК и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъл на тази разпоредба, а оттам и на понятието ГПР по смисъла на посочения чл.3 б.“и“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, какъвто случай е и настоящият. Прието е, че чл.10 §2 б.ж/ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл ,че когато в ДПК не е посочен ГПР включващ всички предвидени в чл.3 4 б.ж/ от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Следователно при положение, че горепосочените вземания за допълнителни услуги и такси не са включени в ГПР и срокът на действие на договора е изтекъл, в това производство следва да се присъди чистата стойност на кредита/ дължимата главница/ на основание чл.23 от ГПК.