Решение № 74 от 23.01.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Бургас, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100501935 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на адв.

С. К., като пълномощник на ищеца по гр.д.№ 5646/22г. по описа на БРС- Ж. Г. Ж., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Б****, подадена против Решение №2349/25.10.22г. по горното дело, с което са отхвърлени заявените от него претенции против ОД на МВР—гр.Бургас, за осъждането й да му заплати след своевременно заявеното и прието изменение на размера на исковете, сумата от 657,14лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 77,79 часа, положен в периода 01.08.19г.-09.07.20г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 160,50лв., начислена върху всяко закъсняло плащане на възнаграждението за извънреден труд в периода от съответния падеж, до 30.08.22г., законна лихва за забава върху главницата, считано от 31.08.22г., до окончателното й изплащане и въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия ответник сумата 100лв., съдебно- деловодни разноски за първоинстанционното производство.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение.

Твърди се противоречие на последното с установената вече съдебна практика на БРС, БОС и ВКС по идентични дела, както и противоречие с практиката на съдебния състав, който го е постановил.Според страната, неправилно е приложен към спора и цитираният от съда коментар на КТ, който в същност подкрепя обратната теза, че претендираните вземания се дължат.Цитира се съдебна практика, която страната анализира и от която извлича аргументи, обосноваващи заявените искове.

Счита, че съдът неправилно е приложил и материалното право.

Поддържа, че нормите от наредбите, издадени от министъра на МВР не дерогират общите правила на КТ, относно полагането на нощен труд, приравняването му към дневен и заплащането на извънредния труд, при условие, че е положен такъв. След като ищецът е със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР намира, че за него е приложим ЗДСл, който в чл.50а,ал.2 предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, 1 продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд, още повече, че този нормативен акт е от по- висок ранг в сравнение с останалите цитирани закони. Намира, че положението на лицата, чиито правоотношения с работодателя се уреждат от ЗМВР и ЗДСл, не следва да бъде влошено в сравнение с това на другите лица, чиито отношения се регламентират от КТ. Счита, че липсата на правна уредба относно конкретната хипотеза( приравняването на нощния труд към дневен) в специалните нормативни актове, не изключва прилагането на коефициента 1,143 при преизчисляването на двата вида труд, т.к. празнотата следва да бъде заместена с прилагането на разпоредбите от общите закони и наредби.

В обобщение се моли за отмяна на горепосоченото съдебно решение и за постановяването на ново, уважаващо заявените претенции изцяло. Дирят се съдебно-деловодните разноски за две инстанции, включително платените адвокатски възнаграждения. Не се ангажират нови доказателства.

В срок е постъпило становище от процесуалния представител на въззиваем ответник Областна дирекция на МВР- Бургас, с БУЛСТАТ ***** и адрес: гр.Б***, подадено от процесуален представител А.Д*. В него са развити подробни съображения за неприложимостта на общите нормативни разпоредби към казуса, т.к. той се регулира от специални нормативни актове.

Различието в третирането и по-голямата продължителност на работното време през нощта за държавните служители в системата на МВР, в сравнение с останалите служители на трудов договор(осем вместо седем часа, както е визирано в Кодекса на труда), е обусловено от основните функции на Министерството на вътрешните работи, свързани със защита на правата и свободите на гражданите, с противодействието на престъпността, защитата на държавната сигурност и опазването на обществения ред. Затова прилагането на различен метод на правно регулиране на работното време на работниците и служителите по трудови правоотношения по реда на КТ и на служителите по служебни правоотношения по реда на ЗМВР, се основавало на обективен и разумен критерий, което правело разликата в третирането на двете категории служители съвместима и с правото на Европейския съюз. Различната правна уредба била свързана с допустима от закона цел. Горното становище се подкрепя и с мотивите на ТР№ 8/27.06. 2017г. по к.д.1/2017 година на Конституционния съд на Република България, приемащо, че е право на законодателя да изменя по целесъобразност правната мярка, с оглед настъпили съществени изменения в обществената действителност. Коефициентът 1, 143 се счита за неприложим и по съображения, че продължителността на работното време през деня и нощта за държавните служители от категорията на ищеца, е еднаква и равна на 8 часа за денонощие.

В обобщение се моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на първата инстанция да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Претендирани са съдебноделоводни разноски. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на другата страна, в случай на уважаване на въззивната жалба.Не се ангажират нови доказателства.

Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима,а тази по чл.269 от ГПК, определя обжалваното решение като валидно и допустимо.

По съществото на спора,в отговор на въведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по искова молба на Ж. Г. Ж. срещу ОД на МВР - гр.Бургас, за осъждане на ответната дирекция да му заплати, след своевременно заявеното и прието изменение в размера на исковете, сумата от 657.14 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 77.79 часа, положен в периода 01.08.2019 год. - 09.07.2020 год., ведно с мораторна лихва в размер на 160.50 лв., начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до 30.08.2022 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 31.08.2022 год. (подаването на исковата молба),до окончателното й изплащане.

Исковете са: главен, намиращ правно основание в чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, обективно 2 кумулативно съединен с акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

От фактическа страна претенцията е обоснована с това, че с ответника в периода 01.08.19г.

– 09.07.20г. са се намирали в служебни отношения, като ищецът е заемал длъжността „*****“ при РУ-*******. Последното било на структурна подчинение към Областна дирекция на МВР-Бургас.

Съгласно ЗМВР, ищецът бил със статут на държавен служител.Той е полагал труд при 12-часови работни смени, предварително определени с график за всеки месец, възлизащ на общ размер от 410 часа, който обаче преизчислен с коефициент 1,143 възлизал на 465 часа. За разликата от 55 часа между горните величини не му било заплатено допълнително трудово възнаграждение(ДТВ) от 330лв.(по 6лв. на час, изчислено на база основното му месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл.187, ал.5 от ЗМВР) и 33 лв. мораторна лихва за забава върху главницата до подаването на иска. Претендирана е законна лихва за забава и от 31.08.22г.(датата на подаването на иска), до окончателното изплащане на задължението.

В хода на делото е направено увеличение на заявените претенции, до размера на посочените по-горе суми, което изменение на основание чл.214 от ГПК е било прието от първоинстанционния съд.

В своевременно постъпилия отговор на исковата молба, подаден от ОД МВР- Бургас чрез пълномощник ю.к. в ОДМВР Бургас – А.Д*, е изразено становище за неоснователност на претенциите. Страната е признала, че в процесния период ищецът Ж. е заемал ****длъжност в ОДМВР Бургас и е полагал труд на смени по график, но целия генериран в тази връзка извънреден труд, е вече заплатен, т.к. е изчислен съобразно специалните правила на чл.187 и сл. от ЗМВР и действалите в този период Наредба №8121з-776/29.07.16г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи и Наредба №8121з-36/07.01.20 год., уреждаща същата материя, действаща от 01.01.20 год.

Страната счита, че по отношение нощния труд, полаган от служителите в системата на МВР от категорията на ищеца, не се прилага коефициент 1, 143, изводимо от чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ), тъй като цитираните погоре нормативни актове действат паралелно във времето, обаче ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови такива, са специални и имат приоритет в приложението пред общите от трудовото законодателство.

В конкретния случай за лицата от категорията на ищеца ще са приложими нормите на специалното законодателство, което ответникът извежда от правен анализ на действащото законодателство и от съображенията, изнесени в решението на СЕС от 24.02 год. по дело С- 262/20 год., произнесено по отправено му преюдициално запитване от РС-Луковит по гр. д. 606/ 2019 год. за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на ЕС и Съвета от 04.11.2003 год.и съответствието им с националното законодателство.

Различията в правното регулиране на продължителността на работното време, почивките и отпуските в специалните закони, касаещи лицата, заети в МВР и тези, чийто статут е подчинен на общото трудово законодателство се обясняват с основните функции на МВР, свързани със защитата на населението и правата и свободите на гражданите, с противодействието на престъпността, защитата на националната сигурност и опазването на обществения ред.

В тази връзка се акцентира обаче върху законово установените в полза на служителите в системата на МВР компенсации, създадени именно с цел облекчаване тежестта на полагания от горните лица труд.

Първоинстанционният съд е приел заявените претенции за неоснователни, намирайки за основателни правните съображения на ответната страна, че нормите от общото трудово законодателство(НСОРЗ) не намират субсидиарно приложение към разрешаването на настоящия казус, касаещ материя, уреждана в специални норми, включително и защото в системата на МВР продължителността на положения дневен и нощен труд е равна- по 8 часа и не може да бъде генериран коригиращ коефициент от 1,143.Но и при приемане на обратното се извежда, че преизчисляването на нощния труд в дневен не генерира извънреден труд, а е предвидено с цел 3 паричното компенсиране на положения нощен труд. Счита също, че в случая липсват твърдения и доказателства ищецът да е положил извънреден труд, т.к. той е работил в рамките на продължителността на заложените в сменния режим часове. Поради неоснователността на главния иск, се намира за неоснователна и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забавата на претендираното възнаграждение.

Въззивният съд не споделя горните правни изводи, т.к. намира заявените претенции за изцяло основателни и подлежащи на уважаване.Изводите си обосновава така:

Фактическата обстановка по делото е установена от първостепенния съд на база събраните доказателства и безспорните за страните релевантни за спора обстоятелства, в следния смисъл:

Безспорно в процесния период - от 01.08.2019 год. до 09.07.2020 год.,страните са били в служебно правоотношение, по силата на което Ж. е заемал длъжността „*********“ в група „*****“, сектор „****“, РУ - ******* при ОД на МВР - гр.Бургас, като е полагал труд на 12-часови работни смени, по график, включително за времето от 22.00 часа до 06.00 часа. Съгласно заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, часовете нощен труд, положени от ищеца в посочения период, възлизат на 544часа и се равняват на 621.79 часа дневен, а разликата след преобразуване на нощния труд в дневен - на 77.79 часа, чиято увеличена стойност като извънреден труд е 657.14 лв. Мораторната лихва върху тази главница е 160,50лв., начислена за периода от 01.11.19г. -30.08.22г.Безспорно така заявените суми не са изплатени от работодателя на ищеца.