Решение № 910 от 19.10.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 910 гр. Стара Загора, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Пламена Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20235530102515 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Д. П. М. от гр.Стара Загора против „Изи финанс“ ЕООД – гр.София – по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 12.11.2021 г. между него и ответното дружество бил сключен договор за потребителски кредит. По силата на Договора ответното дружество се задължава да предостави на кредитополучателя заем в размер на 2 000 лв., а кредитополучателят се задължава да върне предоставената сума в срок до 05.02.2023г., на 15 месечни вноски, при годишен лихвен процент по кредита в размер на 40,15 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 48,44 %. Било посочено, че общата сума за плащане от ищеца е в размер на 2 527,82 лв., като при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 от Договора и изплащане на погасителните вноски в срок, ищецът дължал 3 457,64 лв.

В предоставения стандартен европейски формуляр към Договора за кредит било предвидено, че първата погасителна вноска е с падеж 12.12.2021г., а последната под номер 15 е с падеж 05.02.2023г., размерът им и падежът им при представено обезпечение по чл. 3, ал. 1 от Договора бил, както следва:

1. на 12.12.2021г. - вноска в размер на 199,33 лв., от които 133,33 лв. главница и 66 лв. лихва;

2. на 11.01.2022г. - вноска в размер 194,91 лв., от които 133,33 лв. главница и 61,58 лв. лихва;

3. на 10.02.2022г. - вноска в размер на 190,52 лв., от които 133,33 лв. главница и 57,19 лв. лихва;

4. на 12.03.2022г. - вноска в размер на 186,13 лв., от които 133,33 лв. главница и 52,80 лв. лихва;

5. на 11.04.2022г. - вноска в размер на 181,71 лв., от които 133,33 лв. главница и 48,38 лв. лихва;

1

6. на 11.05.2022г. - вноска в размер на 177,32 лв., от които 133,33 лв. главница и 43,99 лв. лихва;

7. на 10.06.2022г. - вноска в размер на 172,93 лв., от които 133,33 лв. главница и 39,60 лв. лихва;

8. на 10.07.2022г. - вноска в размер на 168,51 лв., от които 133,33 лв. главница и 35,18 лв. лихва;

9. на 09.08.2022г. - вноска в размер на 164,12 лв., от които 133,33 лв. главница и 30,79 лв. лихва;

10. на 08.09.2022г. - вноска в размер на 159,73 лв., от които 133,33 лв. главница и 26,40 лв. лихва;

11. на 08.10.2022г. - вноска в размер на 155,31 лв., от които 133,33 лв. главница и 21,98 лв. лихва;

12. на 07.11.2022г. - вноска в размер на 150,92 лв., от които 133,33 лв. главница и 17,59 лв. лихва;

13. на 07.12.2022г. - вноска в размер на 146,53 лв., от които 133,33 лв. главница и 13,20 лв. лихва;

14. на 06.01.2023г. - вноска в размер на 142,11 лв., от които 133,33 лв. главница и 8,78 лв. лихва;

15. на 05.02.2023г. - вноска в размер на 137,74 лв., от които 133,38 лв. главница и 4,36 лв. лихва;

В случай при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 от Договора, към първите 6 вноски се добавяла сумата в размер на 154,97 лв. неустойка, като падежът на вноските се запазвал.

Било посочено, че по договора за кредит потребителят се задължавал да представи в срок до 5 дни, считано от датата на сключване на договора едно от следните обезпечения: 1. банкова гаранция в полза на Кредитора за общия размер на всички плащания със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или 2. две физически лица - поръчители, които да отговарят на следните изискванията: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход да е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Финанс” ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банки и финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от 401 „Редовен”; да подпишат договор за поръчителство.

Твърди се, че съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Счита, че доколкото Договор за потребителски кредит от 12.11.2021г. е договор на свободно договаряне, съгласно чл. 9 от ЗЗД, то неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице 2 именно, когато се нарушавал правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл цитира практика на ВКС. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като в конкретния случай, ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се правила от съда във всеки конкретен случай, за да се дадял отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнявало добрите нрави по смисъла на чл.

26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Излага, че сделки, противоречащи на добрите нрави се считат тези, които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай счита, че е налице имено такова несъответствие, доколкото на ищеца е вменено задължение да обезпечи задължението си по Договора в петдневен срок от сключването на договора, като в противен случай дължи неустойка в размер на 154,97 лв., добавена към размер на първите шест вноски, или общо 929,82 лв. В ЗПК било посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Съгласно предоставената преддоговорна информация на ищеца, бил предвиден петдневен срок от сключването на договора за кредит да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство на две физически лица, отговарящи на редица условия. В Глава четвърта на ЗПК било уредено задължение на кредитора преди сключването на договора за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. Така клаузата, съдържаща се в чл. 3, ал. 1 от Договора, според която се дължала неустойка при непредставяне на обезпечение в петдневен срок от подписване на договора чрез банкова гаранция или поръчителство, се намирала в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното задължение на потребителя.

Претендираната неустойка в размер на 929,82 лева предвиждала задължение за ищеца за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на гаранция или поръчителство по заема. Такава уговорка се явявала нищожна, поради противоречие с добрите нрави, доколкото излизала извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получавал имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което водило до неоснователно обогатяване и нарушавало принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Съгласно чл. 16 от ЗПК оценката на платежоспособността се извършвала преди разрешаване отпускането на кредита, като едва след предоставяне на исканите обезпечения се сключвал договорът за кредит. Чрез цитираната клауза на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение на кредита си, след като той вече бил отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараствал, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличавала. Същевременно задължението за неустойка възникнало въз основа на задължение, което не е свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, водило до 3 извода, че целта на регламентираната неустойка излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречала на добрите нрави, което правило уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д.

№ 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следял служебно, като валидността й се преценявала към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. С нея се постигало и заобикаляне на закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължало само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавяло още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - непредставено обезпечение, от което пряко обаче не произтичали вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търсело с тази неустойка били, че вземането няма да бъде събрано. Така се стигало до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което било недопустимо.

Поради това счита, че клаузата за неустойка, предвидена в Договор за потребителски кредит от 12.11.2021г., е нищожна. Добрите нрави не допускали използването на договорната неустойка, като средство за несправедливо обогатяване на кредитора и един от корективите на последното била предвидената от законодателя в чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД възможност за прогласяването за нищожна. В този смисъл били и задължителните постановки в т. 3 на ТР № 1/15.06.2010год. на ОСТК па ВКС.

Дължимата по Договора неустойка не била съобразена с действащата към момента на сключване на договора правна уредба и в предвидените в ЗПК ограничения, както и с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити. Клауза, която предвиждала, че се дължи неустойка при неосигуряване на обезпечение /в настоящия случай под формата на гаранция или поръчителство/, което задължение става изискуемо след сключване на договора за кредит, била в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение след като кредита бил отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараствал, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличавала. Целта била, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтичала и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следвало да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата (решения по дела С-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson).

На следващо място следвало да се посочи, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, била типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели само и единствено да постигане неоснователно обогатяване.