Решение № 101 от 31.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Велико Търново, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Явор Данаилов при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Явор Данаилов Търговско дело №

20234100900005 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 177, ал.1 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът - С. С. В., в качеството му на ЕТ „В. – С. В.“ с. Д. твърди, че бил собственик на имот в с.Д., община Л. – триетажна сграда – хотел, построена в УПИ-ХI-КОО в кв.46 по ПУП с площ 332 кв.м., подробно описан в нотариален акт № 6, том 2, от 06.03.2003г. на нотариус при РС Г.Оряховица. За обезпечаване на задължения на ответника „В. ТАБАК“ ООД към „АЛИАНЦ БАНК“, на 02.10.2007г. учредил ипотека върху имота. След това от 2013г. до 2020г. включително направил ремонт на покрива – през 2020г. за сумата 18000 лв., както и редица подобрения на обща стойност 120000 лв. – подмяна на дограма за 60000 лв., направа на 4 бр. санитарни помещения за 18000 лв., поставяне на настилки от теракот за 20000 лв., окачени тавани за 22000 лв. През 2017г. било образувано изп.д. № 136/2017г. на ЧСИ Р.Касабова за събиране на вземанията на „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД от ответника по договора за банков кредит № **/28.09.2007г. Банката се снабдила с изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК, като с влязло в сила решение по т.д. № 133/2017г. на ВТОС била отхвърлена претенцията на банката към ищеца, за съществуване на негово задължение по същия договор, като солидарен на главния длъжник. Счита, че направените от него разноски били необходими и полезни, с които била увеличена стойността на имота, като ответникът му ги дължал. Предявява иск по чл.177, ал.1 от ЗЗД за заплащане от ответника на сумата 18000 лв. необходими разноски и 120000 лв. полезни разноски, които е направил за ипотекирания имот, със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адвокат А. П. поддържа иска, като изменя размерът му – искът за заплащане от ответника на сумата необходими разноски се счита предявен за сумата 16956 лв., а искът за полезни разноски се счита предявен за сумата 74471 лв.

Ответникът „В. Табак“ ООД гр.В.Търново не изпраща отговор на исковата молба, за него не се явява и представител в съдебно заседание.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достига до следните фактически и правни изводи:

Безспорно установени по делото са обстоятелствата, че ищецът С. С. В. в качеството му на ЕТ „В. – С. В.“ с. Д. е собственик на имот в с.Д., община Л. – триетажна сграда – хотел, построена в УПИ-ХI-КОО в кв.46 по ПУП с площ 332 кв.м. – имотът е придобит с покупко-продажба, оформена с нотариален акт № 6, том2, от 06.03.2003г. на нотариус Иван Мазнев при РС Г.Оряховица, № 284 в регистъра на Нотариалната камара.

С договор за банков кредит – овърдрафт № **/28.09.2007г., „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД е предоставила на кредитополучателя „В. ТАБАК“ ООД, банков кредит в размер на 700000 лв. За обезпечаване на задължения на ответника „В. ТАБАК“ ООД към „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД – предоставен кредит в размер на 700000 лв., с нотариален акт № 2283, том ХII, рег. № 19632, дело № 2174/2007г. на нотариус Красимира Боева, на 02.10.2007г. ищецът учредил ипотека върху имота в с.Д., община Л. – триетажна сграда – хотел, построена в УПИ-ХI-КОО в кв.46 по ПУП с площ 332 кв.м.

По делото се установява, че е образувано изп.д. № 136/2017г. на ЧСИ Р.Касабова за събиране на вземанията на „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД от ответника по договора за банков кредит №**/28.09.2007г. От извършената служебна проверка във ВТОС се установи, че с решение по т.дело № 133/2017г. на ВТОС, влязло в сила на 29.10.2020г., съдът е приел за установено по реда на чл.422 от ГПК, че „В. Табак“ ООД дължи на „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД сума от 536076.24 лв., представляваща остатък от главница по договор за банков кредит – овърдрафт №**/28.09.2007г., заедно с лихви и неустойки, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1110/2017г. на ВТРС.

При така установената фактическа обстановка и с оглед на страните по делото, съдът намира, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл.177 от ЗЗД от ЕТ „В. – С. В.“ ЕИК 040528621, с. Д., ул.**№ , против „В. ТАБАК“ ООД ЕИК 104623501, гр.В.Т., ул. ** №, вх., ет., представляван от Ц. С. В., е неоснователен.

Според практиката на ВКС по тези дела, обективирана в Решение № 60167 от 30.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2314/2019 г., II т. о., ТК, съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1 от ЗЗД, ако собственикът на продадения ипотекиран имот не е лично задължен, той има право да получи от цената на имота преди ипотекарните кредитори необходимите разноски, които е направил за имота, както и увеличението на имота, което се дължи на негови полезни разноски. Следователно, вземането, произтичащо от сторените необходими и/или полезни разноски, се ползва с привилегия и подлежи на удовлетворяване преди това на ипотекарния кредитор. Основанието и размерът на вземането следва да се установят по исков път, тъй като привилегията се реализира след принудителната продажба на имота, а за да извърши разпределението, съдебният изпълнител има нужда от изпълнителен титул. Тъй като вземането за разноски /увеличена стойност на имота/ винаги рефлектира негативно върху правата на ипотекарния кредитор /освен ако неговото вземане е значително по-малко по размер от реализираната при продажбата цена/, то искът задължително следва да бъде насочен срещу него.

Интересът от осъдителния иск – какъвто е предявен в настоящото производство, е винаги наличен, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява. Истинността на това твърдение не може да се проверява по отвод за липса на интерес. Поради това и предявеният осъдителен иск е процесуално допустим.

С вземането за разноски се засягат негативно правата на ипотекарния кредитор, поради което искът задължително следва да бъде предявен спрямо него. Тъй като в настоящият случай искът по чл.177 от ЗЗД е насочен срещу длъжника по изпълнението, то с същият е процесуално допустим, но изцяло неоснователен спрямо него, по изложените по – горе мотиви.

2

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният осъдителен иск с право основание чл.177, ал.1 от ЗЗД от С.

С. В. в качеството му на ЕТ „В. – С. В.“ ЕИК 040528621, с. Д., ул.*№ , против „В. ТАБАК“ ООД ЕИК 104623501, гр.В.Т., ул. * №, вх., ет., представляван от Ц. С. В., за заплащане на сумата 16956 лв. /шестнадесет хиляди деветстотин петдесет и шест лева/ представляваща необходими разноски за запазване на недвижим имота в с.Д., община Л. – триетажна сграда – хотел, построена в УПИ-ХI-КОО в кв.46 по ПУП с площ 332 кв.м., придобит с договор за покупко-продажба, оформена с нотариален акт № 6, том 2, от 06.03.2003г. на нотариус Иван Мазнев при РС Г.Оряховица, № 284 в регистъра на Нотариалната камара; сумата 74471 лв.

/седемдесет и четири хиляди четиристотин седемдесет и един лева/, представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на имота в с.Д., община Л. – триетажна сграда – хотел, построена в УПИ-ХI-КОО в кв.46 по ПУП с площ 332 кв.м., придобит с договор покупкопродажба, оформена с нотариален акт № 6, том 2, от 06.03.2003г. на нотариус Иван Мазнев при РС Г.Оряховица, № 284 в регистъра на Нотариалната камара, заедно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба – 10.01.2023г., до окончателното им изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 3