Решение № 94 от 11.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Бургас, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Захарин П. Захариев

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Петя Кр. Г.ева при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора П. Х. М. като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100601688 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 149 от 30.08.2023 г., постановена по НОХД № 2768/2022г., Районен съд-Бургас признал подсъдимия Г. Д. В., ЕГН **********, за виновен в това, че на 01.02.2022 г., в гр. Бургас, без надлежно разрешително, изискуемо съгласно чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл.1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите (НУРРД) по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, държал в себе си високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗКНВП, вр. Приложение № 1, Списък І – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“, към Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно: метамфетамин, с нетно тегло 99.479 грама, със съдържание на активното вещество – 74.50 теглови процента, на стойност 2 486.97 лева, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл.

1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК го осъдил на „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, което да изтърпи ефективно при 1 първоначален „строг” режим, и „Глоба” в размер на 2 000 лева.

С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото, като постановил 1 бр. черно шушляково яке, с оранжев хастар, 1 бр. връзка с 8 поставени на нея секретни ключове от бял метал, 1 бр. секретен ключ с черна дръжка и 1 бр. черен пластмасов ключ и 1 бр. нокторезачка да останат приложени по делото, след което да бъдат унищожени, като вещи без стойност по реда на ПАС. По същия ред съдът постановил да се унищожи и отнетото в полза на държавата на основание чл.53, ал.1, б. „а“ от НК веществено доказателство - 1 бр. джъмпер. На основание чл.354а, ал.6 от НК, съдът отнел в полза на държавата и вещественото доказателство – инкриминираното наркотично вещество метамфетамин с нетно тегло 99.479 грама, което разпоредил да бъде унищожено след влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда съдът осъдил подс. В. да заплати в полза и по сметка на ОД на МВР-Бургас разноски по делото в размер на 290.65 лева и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, а по сметка на Районен съд-Бургас подсъдимият следвало да заплати сумата от 360.00 лева – разноски по делото, сторени в съденото производство, и 5.00 лева - за служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата е обжалвана от подс. Г. В., чрез неговия защитник - адв. Т. М. от АК-Бургас. В жалбата и допълнението към нея се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че доказателствата по делото не обосновават категоричен извод относно авторството на деянието. По никакъв начин не се доказало, че якето, в което били намерени наркотични вещества, било на подс. В.. От изготвената ДНКекспертиза се установявало, че по якето липсвали следи от ДНК на подсъдимия, а от дактилоскопната експертиза явствало, че по опаковката, съдържаща наркотичните вещества, отсъствали отпечатъци, принадлежащи на подсъдимия. Налице било и разминаване в показанията на полицейските служители. Настоява се първоинстанционната присъда да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за невинен в извършване на инкриминираното деяние.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение счита въззивната жалба за неоснователна и предлага да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и обоснована. Фактическата обстановка била коректно установена, като не били налице твърдените от защитата противоречия на свидетелските показания.

Във въззивното заседание подс. В., редовно призован, се явява лично, заедно с упълномощения си защитник – адв. Т. от АК-Бургас, която поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искания. Подсъдимият твърди, че в деня на проверката в действителност бил облечен с яке, но се качил в автобуса без него. Показаното му от полицейските служители яке, в което имало наркотични вещества, само приличало на неговото, но не било същото, и 2 съответно не знаел какво се съдържало в него.

В последната си дума подсъдимият В. моли атакуваната присъдата да бъде отменена.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, установи следното:

Подсъдимият Г. Д. В., ЕГН **********, е роден в гр. ******** и живее в същия град на адрес: ж.к. „*********“, ул. „**********“ № **, ет.*, ап.**.

Той е *******, ******** гражданин, със ***** образование, *********, работи като ********* и е ******.

На 01.02.2022г., на кръстовището, образувано от улиците „Александър Велики“ и бул. „Христо Ботев“, гр. Бургас, свидетелите П.И. и Ж. С.– полицейски служители в Първо РУ при ОД на МВР-Бургас, в изпълнение на служебните си задължения извършили проверка на подс. Г. В.. В хода на проверката подсъдимият представил лична карта, която свид. С. взел и отишъл до служебния автомобил. В това време свид. И. попитал подсъдимия дали държи забранени от закона вещества, тъй като видял, че единия от джобовете на якето му бил издут. Подсъдимият отговорил, че не притежава нищо незаконно и поставил ръката си в джоба на якето. Тогава свид. И. решил да провери какво се опитвал да прикрие подсъдимия, поради което поискал да провери съдържанието на джоба на подс. В.. В момента, в който свид. И. се опитал да бръкне в джоба, подсъдимият го избутал с ръце, свалил якето си, докато свид. И. го държал с ръката си, и побягнал в посока спирката до държавната опера. Полицейските служители тръгнали след него, но подс. В. поел по ул. „Хан Крум“, в посока ул. „Фердинандова“. Преследването продължило по ул. „Гладстон“, след това и по ул. „Хан Крум“, но подс. В. успял да се укрие. Тъй като якето на подсъдимия останало у свидетелите И. и С., те поискали съдействие от техни колеги, които да извършат проверка на съдържащото се в джоба на якето на подсъдимия вещество, поставено в черен полиетилен.

На следващия ден – 02.02.2022г. бил извършен оглед на веществените доказателства (л.20-л.22 от досъдебното производство), при който било констатирано, че в джоба на якето имало черен полиетилен, с поставена в него бяла найлонова торбичка, съдържаща бяло кристалообразно вещество, което при направения полеви тест реагирало на метамфетамин.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена химическа експертиза, от чието заключение, обективирано в протокол № 78 от 03.02.2022г. (л.27-л.28 от досъдебното производство), е видно, че установеното в якето на подсъдимия бяло, кристално вещество, поставено в посочената по-горе опаковка, било с тегло 99.479 грама и съставлявало метамфетамин, със съдържание на активното вещество (метамфетамин) – 74.50 %.

Метамфетаминът, съдържащ се в изследвания обект, е високорисково 3 наркотично вещество, включено в Списък I – „Растения и вещества с висока с т е п е н на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, Приложение № 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Общата стойност на иззетото наркотично вещество е 2 486.97 лева, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, Приложение № 2 /обн. в ДВ № 15/06.02.1998г., изм. в ДВ бр.14/18.02.2000г./

По досъдебното производство били назначени и изготвени ДНК и дактилоскопни експертизи, но видно от заключенията им, по опаковката на наркотичното вещество не се определил ДНК-профил на подс. В., нито са намерени следи от отпечатъците му, годни да бъдат идентифицирани.

Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, съответстваща на изложената от първоинстанционния, се установява от събраните в хода на наказателното производство доказателства – показанията на свидетелите П.

И. и Ж. С. (включително и от прочетените съответно по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания на тези свидетели, дадени в хода на досъдебното производство), както и частично от обясненията на подсъдимия В.; протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него, протокол за химическа експертиза № 78 от 03.02.2022г., протоколи за доброволно предаване, справка за съдимост на подсъдимия, докладни записки, писма и други.

Извършеният от районния съд анализ на доказателствата по делото съответства на изискванията на процесуалния закон. Отделните доказателствени източници са изследвани обективно и пълно, и са обсъдени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, което е довело до извеждане на правилните фактически констатации. Въззивната инстанция изцяло възприема този анализ и не счита за необходимо да го повтаря. Достатъчно е да се посочи само, че правилно решаващият съд е подходил с доверие и е кредитирал показанията на полицейските служители, за които настоящият състав също счита, че са обективни, последователни логични, изцяло непротиворечиви и изложени добросъвестно, като същевременно се подкрепят и от наличния по делото писмен доказателствен материал. В преобладаващата си част фактическата обстановка не се оспорва от защитата.

Подсъдимият не отрича, че е бил спрян за проверка от двамата полицейски служители и признава, че е избягал от тях, но единствено защото се страхувал от поведението им (върху него било оказано физическо въздействие от тяхна страна), но отрича представеното по делото яке да е негово. Твърдението му най-напред е несъответстващо на събраните по делото доказателства, а след това - звучи абсолютно неправдоподобно, поради което правилно районният 4 съд е възприел казаното от подс. В. единствено като защитна теза, проява на гарантираното от му от закона право на защита, но не и като достоверен източник на информация. В хода на разследването били приобщени записи от камера за видеонаблюдение от намиращия се на бул. „Христо Ботев“ № 14 търговски обект, които били предмет на изследване от техническа експертиза.

Видно от заключението й, фотопортретна идентификация на заснетите лица не е възможна, поради ниската резолюция на записите, но от свалените и разпечатани на хартиен носител кадри, и от показанията на полицейските служители се установява, че през цялото време, докато свид. И. е преследвал подсъдимия, той е носел якето на В. със себе си. Незабавно след това, свид.

И. е върнал якето обратно до служебния автомобил и е поискал съдействие от свои колеги, които да извършат необходимите проверки по съответния процесуален ред. Периодът от време, през който са се развили тези събития, включително последващата проверка на съдържанието на якето, оказаното на свидетелите И. и С. съдействие от служители на Първо РУ при ОД на МВРБургас, установяването на веществото и последващото му предаване за съхранение, сочи, че якето, съдържащо инкриминираните вещи, е именно това на подсъдимия. Наведените от защитата доводи са несериозни, доколкото е немислимо полицейски служители с дългогодишен стаж да държат в себе си метамфетамин, при това в немалки количества – приблизително 100 грама, за който по своя преценка да твърдят, че принадлежи на различни граждани. Няма спор, че подс. В. е бил служебно известен на полицейските служители, предвид многократното му установяване като извършител на различни престъпни деяния и именно това е провокирало извършването и на коментираната тук проверка. По делото обаче не се установи по никакъв начин свидетелите С.и И. да са имали лични, и то влошени отношения с подсъдимия, а това, наред с изложеното по-горе, изключва възможността двамата да са решили да му навредят, и то чрез извършване на множество отделни престъпления.