Акт от 18.07.2022, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- 414/2020
- Подписан
- 18.07.2022
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.26 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.61, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 2 т. 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 20а · Закон за подпомагане на земеделските производители
- § 1 · Закон за подпомагане на земеделските производители
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 494
18.07.2022г.,гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и втора година, в състав СЪДИЯ: Цветомира Димитрова
Секретар:
Йорданка Попова ………………………………………………………………….
Прокурор:………………………………………………………………………………………. като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 414 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Предмет на разглеждане в съдебното производство е жалбата на Т.Й.Г. против Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/5719 от 24.10.2019г. на Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ-РА за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214“Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г. за кампания 2017г., в частта на осъществените намаления и отказаното финансово подпомагане.
Първоначално жалбата е депозирана против Мълчалив отказ на Министъра на Земеделието, храните и горите сформиран по: жалба вх. № 94-2407/25.11.2019г., молба с вх. № 94-576/23.03.2020г. и втора молба вх.№ 94-576/07.04.2020г. по описа на МЗХГ. Впоследствие по делото, в срока за отстраняване нередовности по оспорването е уточнено, че жалбата се подава и срещу Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/5719 от 24.10.2019г. на Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ-РА.
С определение на съда от 08.07.2020г., в частта на оспорването на цитирания мълчалив отказ жалбата, като недопустима е оставена без разглеждане. В останалата й част насочена спрямо уведомителното писмо, жалбата е счетена за допустима, а възражението за недопустимост на оспорването в тази му част на ответника за неоснователно. В прекратителната му част определението на съда е влязло в законна сила на 22.07.2020г.
В първоначалната жалба се твърди, че оспореният акт е постановен при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материално правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона.
В хода на съдебното производство в писмена защита жалбоподателят, чрез процесуалният си представител конкретизира доводите си за незаконосъобразност на оспореният акт. Сочи, че оспорващият не е уведомен за наличието на застъпени площи, както и не следва да бъде държан за отговорен поради грешката на третото лице Екогруппо Италия, която грешка е установена и призната вкл. и пред ответника. Писмото, с което оспорващия следвало да бъде уведомен за двойно застъпените площи не му било връчено валидно, а било получено по пощата от неговия баща, без посочване на данни за пълномощно или данни лицето да е от домакинството на жалбоподателя. Същевременно оспорващия бил изряден относно биологичния характер на процесните площи – при валиден договор и сертификат от контролиращото лице. Грешките които били допуснати и били послужили като основание за издаване на уведомителното писмо били технически и се дължали на действията на контролиращото лице и на ответника.
Земеделският производител бил изпълнил всички норми и изисквания относно мярка 214, като бил осигурил наблюдението, контрола и сертификацията на площите, вкл. биологичният им характер. Това обстоятелство било факт, който не се оспорвал от ответника или от контролиращото дружество, което в служебна бележка потвърдила обстоятелството, че площите отбелязани в системата като ненаблюдавани в действителност били наблюдавани такива.
Очевидно било, че контролиращото лице не било подало в срока/съгласно заповедта на министъра/ и в съответстващата форма/заявление/корекция на данните относно обстоятелството, че всички площи на земеделския производител се наблюдават и имат сертификат.
Единственото, което контролиращата фирма можело да направи след като жалбоподателят вече бил получил през
2019г. уведомителното писмо, било да издаде служебна бележка. Последната не била зачетена от ДФЗ. Формално действията на фонда били правилни, но в действителност не съответствали на фактическата обстановка, която пък не била проучена достатъчно.
Моли се за отмяна на оспореното уведомително писмо в обжалваната част, с която на жалбоподателя било отказано изплащане на субсидия. Претендират се разноски.Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - Заместник-Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител – в съдебно заседание и в писмени бележки излага съображения за недопустимост на жалбата, поради просрочие, а алтернативно и за неоснователна.Претендира присъждането на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
Административен съд –
Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Т.Й.Г., като физическо лице, е подал на 26.04.2017г.заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2017г.(л.186), а на 27.05.2017г., и заявление за плащане с приложение в табличен вид – (л.207) за използваните парцели в землището на с. Д. Б., с.М., с.П. и с.С., видно от което по мярка АЕП 214 заявил за подпомагане 13 парцела с код на агроекологичната дейност АП03
- pа биологично растениевъдство – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза и два парцела с код на дейност АП01 - за биологично растениевъдство – постоянно затревени площи (ливади и пасища).
При подаване на заявлението на 26.04.2017г. била извършена автоматична проверка на въведените данни по заявлението за подпомагане и видно от приложената по преписката разпечатка(л. 224) са констатирани несъответствия, които (както и съответните БЗС, които касаят) са подробно посочени. Жалбоподателят е бил запознат с резултатите от проверката съответно на 26.04.2017г.
С писмо изх. № 02-260-6500/2763 от
30.08.2017г. на Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ(л.369) уведомил Т.Г. за наличие на площи декларирани от повече от един кандидат като е указано, в срок от 20 работни дни от датата на получаване на писмото да се яви в ОД-Хасково за изясняване принадлежността на двойно заявените площи, като за доказване че адресата на писмото е ползвател на същите, му е указано и да представи документи удостоверяващи правното основание за ползване и да попълни приложената към писмото Таблица на установените застъпвания и опис на представените документи, в която са отразени площите с установени застъпвания. Писмото е съобщено по реда на чл.61, ал.3 от АПК, чрез залепване на уведомление на таблото за уведомление на ДФ“Земеделие“- ОД-Хасково на 23.10.2017, удостоверено в протокол от същата дата, като в същия констативен протокол е удостоверено че писмото е получено на ръка от бащата на Т.Г. на 24.10. Съставен е и протокол за устно уведомяване лично на кандидатите за наличие на двойно декларирани площи за кампания 2017г., удостоверяващ, че на 23.10.2017г. в 15.42ч.по мобилен номер, съответстващ на посочения от Т.Г. в заявлението за подпомагане, е разговаряно с бащата на кандидата за подпомагане.
Със Заповед № 03-РД/1313 от
18.04.2018г. производството по администриране на така подаденото заявление било спряно поради издаденият спрямо Г. акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10“Агроекология и климат“ от ПРСР 2007-2013г., с изх. № 01-6500/663 от 10.11.2017г., който е обжалван по съдебен ред.
Със
Заповед № 03-РД/1313 от 11.12.2019г. спряното с цитираната заповед производство е било възобновено, поради наличие на влязло в сила решение на АдмС-Хасково, оставено в сила с решение на ВАС, с което жалбата срещу акта за прекратяване е била отхвърлена .
На
24.10.2019г. от Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд“Земеделие“ е издадено обжалваното уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/5719, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка214“АЕП“направление „Биологично растениевъдство“. Уведомителното писмо е съобщено на адресата си на 11.11.2019г. –л.56.
Съгласно удостовереното в Заповед № РД20-30 от 08.05.2020г. на Министъра на земеделието, храните и горите(л.27), уведомителното писмо е обжалвано от Т.Г. по административен ред, с жалба вх. № 94-2407 от 25.11.2019г.
Преписката е представена от ДФ“З“ и е постъпила в МЗХГ на 10.03.2020г.(л.44).
Със
Заповед № РД20-30 от 08.05.2020г.на Министъра на Земеделието, храните и горите жалбата на Т.Й.Г. е оставена без уважение.
Жалбата срещу уведомителното писмо е подадена до Върховен административен съд на 24.04.2020г. и заведена с вх. № 5970, след което с разпореждане на Председателя на Пето отделение на Върховният административен съд, същата е препратена на АдмС-Хасково.
По делото е представена Заповед №03-РД/2891/23.07.2019г. на Изпълнителния Директор на ДФЗ за делегиране на правомощия на Зам. изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ – П.Д. С. да издава и подписва уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане.
По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт, както и такива, имащи отношение към съществото на спора.
За изясняване спора от фактическа страна е допуснато изготвяне на съдебно-техническа експертиза, заключението по която е прието без оспорване от страните по делото.
Съдът като взе предвид съдържанието на административния акт, твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, който в обжалваната му част е неблагоприятен за оспорващото лице. По възражението за недопустимост на оспорването поради просрочие съдът се произнесе с Определение от 08.07.2020г., в което вземайки предвид представените до този момент доказателства от Министерство на земеделието и храните и нормите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г. прие, че възражението е неоснователно, а жалбата срещу уведомителното писмо следва да се приеме за депозирана в срок. Предвид изложеното в определение на съда от 08.07.2020г. жалбата срещу уведомителното писмо е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обществените отношения, свързани с прилагането на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г. са предмет на уреждане от Закона за подпомагане на земеделските производители-чл. 1 т. 7 от закона. С него се определят необходимите процедури и структури в страната за прилагане на мерките и дейностите, включени в Общата селскостопанска политика на ЕС, тяхната компетентност, правомощия и организационни връзки между тях. Съгласно нормата на чл. 11а, ал. 1 т. 1 и т.2 от ЗПЗП органът, който приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство и извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика е Разплащателната агенция. В т. 13 от § 1 от ДР на ЗПЗП, изрично е посочено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. С разпоредбата на чл. 11, ал. 2 т. 4 от ЗПЗП изпълнението на функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акт за акредитация се възлага на Държавен фонд „ Земеделие”, чиято структура и организация на работа като Разплащателна агенция са подробно уредени, както в ЗПЗП, така и в неговия Устройствен правилник. Съгласно разпоредбите на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който представлява същата, а разпоредбата на чл.10, ал.1, т.7 от Устройственият правилник на ДФ „Земеделие” установява правомощие на Изпълнителния директор да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Съгласно ал.4 на чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Със