Решение № 991 от 29.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 991 гр. София, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Димитринка КостадиноваМладенова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова Въззивно гражданско дело № 20211100510824 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20034765 от 05.02.2021г. по гр.д. № 84204/2017г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 52-ри състав е отхвърлил исковете на „Т.С.“ ЕАД срещу Р. Г. П. за сумата от 4009.76 лв., представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. и за сумата от 35 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. или общо сумата от 4044.76 лв. за топлоснабден имот в гр. София, район „*******“, ж.к. „******* с абонатен номер 238075 и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 508.24 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015г. до 23.10.2017г. и сумата от 5.74 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2015г. до 23.10.2017г. или общо сумата от 513.98 лв., както и законна лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба – 30.11.2017г. до окончателното изплащане. С посоченото решение е отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД иск срещу М.Л. П., за сумата от 1002.44 лв., представляващ главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. и за сумата от 8.75 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. или общо сумата от 1011.19 лв. за топлоснабден имот в гр. София, район „*******“ ж.к. „******* *******, с абонатен номер 238075 и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 127.06 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015г. до 23.10.2017г. и за сумата от 1.43 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2015г. до 23.10.2017г. или общо сумата от 128.49 лв., както и законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба – 30.11.2017г. до окончателното плащане. С посоченото решение е отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД иск срещу СТ. Л. П. за сумата от 1002.44 лв., представляващ главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 1

30.04.2017г. и за сумата от 8.75 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. или общо сумата от 1011.19 лв. за топлоснабден имот в гр. София, район „*******“ ж.к. „******* *******, с абонатен номер 238075 и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 127.06 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015г. до 23.10.2017г. и за сумата от 1.43 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода о 15.09.2015г. до 23.10.2017г. или общо сумата от 128.49 лв., както и законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба – 30.11.2017г. до окончателното плащане.

Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца – „Бруната България“ ООД.

Срещу решението в цялост е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, в която излага, че решението е неправилно и се иска неговата отмяна, и вместо него да се постанови друго, с което исковете да бъдат уважени до пълния претендиран размер. Смята, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответниците не дължат процесните суми и е неправилен изводът, че от представените доказателства не може да се изведе заключението, че между страните е налице облигационно правоотношение, по силата на което в процесния имот е доставяна топлоенергия, след като са приети и СТЕ и ССЕ, изготвени от експерти, притежаващи специални познания и след като им са предоставени документи. Сочи като доказателство обстоятелството, че адресът, на който са призовани ответниците е адресът на процесния топлоснабден имот. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение в цялост и за постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани. Претендира за присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание пред въззивния съд не се явява представител на въззивника и с допълнителна молба до съда поддържа въззивната жалба.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците по жалбата Р.Г. П., М.Л. П. и СТ. Л. П. не са депозирали отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание, действащи чрез процесуалния си представител адв.

Е.Т. от САК са изразили становище за неоснователност на жалбата. Молят за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение като правилно.

Претендират присъждане на разноски за въззивна инстанция, представят списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.141, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че ответниците – Р.

Г. П. и Л.М. П. са клиенти на дружеството с абонатен №202692 в качеството им на собственици на процесния имот на основание чл.153, ал.1 ЗЕ. Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.За процесния период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. В раздел ХI от ОУ от 2014 г., чл.33, ал.1 е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми. Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ, приети с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Сградата, в която се намира имотът на ответниците, е сключила 2 договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Бруната България” ЕООД. Ответниците са ползвали доставяната от ищеца топлинна енергия за абонатен № 202692, отразена в общи фактури № 0065072879/31.07.2015 г. за реално потребена топлинна енергия, обхващаща отоплителен сезон 01.05.2014 г.-30.04.2015г., № 0075739586/31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2015 г.-30.04.2016 г. и № 0081976393/31.07.2017г. за реално потребена топлинна енергия, обхващаща отоплителен сезон 01.05.2016 г.-30.04.2017г. както и незаплатена топлинна енергия по изравнителни сметки, отразени във фактури с № 0077164269/31.10.2016г. и № **********/31.10.2016г., както и сумата от 762.37 лв.- законна лихва за забава от 15.09.2015г. до 23.10.2017г., както и сумата за дялово разпределение за периода 05.2015г.-04.2017г. в общ размер на 61.11 лв. от които 52.50 – главница и 8.61 лв. лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на вземането, при условията на разделност.

С допълнителна молба вх. № 5162122 от 08.10.2019г. ищецът „Т.С.“ ЕАД е уточнил, че ответникът Л.М. П. е починал, поради което следва, че исковите претенции са към законните му наследници. Със същата молба е уточнено, че квотите, в които претендира вземането си от тримата ответници са както следва: от ответника Р. Г. П. - 4/6 ид. ч. от вземането и за ответниците СТ. Л. П. и М.Л. П. – по 1/6 ид. ч.

Тримата ответници са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

С него оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество, както и че са потребители на топлинна енергия. Оспорват размера на начислените от ищеца суми, както и размера на определените им квоти в общата искова претенция. Правят възражение за изтекла погасителна давност.

По делото е представено е писмо изх. № ОС-15-19-7000-122/24.11.2011г. изпратено от Столична Община, район ******* до ищцовото дружество. В него като собствениците на процесния имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж.к. ******* ******* са посочени Л.М. П. и Р. Г. П.. Същите са закупили процесния имот с договор от 22.08.1994г.

Видно от представеното копие от протокол на 12.08.2002 г. Общото събрание на етажните собственици на сградата на адрес: гр.София, жк „******* *******, е взело решение за сключване на договор с „Бруната България“ ООД за извършване на услугата „дялово разпределение“. В списъка с етажни собственици фигурира името на Л.М. П.. На 26.09.2002 г. е подписан договор № 2083 между ЕС на гр.София, ж.к. „******* ******* и „Бруната България“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство”. Същият е представен по делото. Двата документа не са оспорени от ответниците.

От заключението на съдебно - техническата експертиза на в.л. инж. Борис Тасев е установено, че за периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г. сградата, в която се намира процесния имот, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период, за който ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчитане на показанията на общия топломер.

Дяловото разпределение е извършвано от „Бруната България“ ЕООД на база реален /нулев/ отчет на разпределителите по т.6.4 от Приложението към Наредба № 16-334.Показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки.

Топлата вода е изчислявана по формула-т.6.1.1 от Приложението към Наредба № 16-334 на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода.

Заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение напълно съответства на отчетената по общия топломер. Начислените суми за топлинна енергия на обща стойност 6044.16 лв.за процесния период 01.05.2014г. - 30.04.2017г., са отразени в Обща фктура № 0065072879/21.07.2015г. за отоплителен сезон 01.05.2014г. - 30.04.2015г.;

Обща фактура № 0075739586/31.05.2016г. за отоплителен сезон 01.05.2015г.-30.04.2016г. и Обща фактура № 0081976393/31.07.2017г. за отоплителен сезон 01.05.2016г. -30.04.2017г., както и незаплатената топлинна енергия по изравнителни сметки, отразени във фактури №0077164269/31.10.2016г. и № 007716191/31.10.2016г.. За процесния период са изготвени три изравнителни сметки с обща стойност 115.28 лв. В сумите не са включени предишни 3 неплатени и просрочени суми и лихви по тях. Разпределението е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби. Технологичните разходи на абонатната станция са отчислявани за сметка на ищеца. Общият топломер е преминал метрологични проверки през 2012 г., 2014 г. и 2016 г. със заключение: съответства. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че поддържа представеното заключение.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор, но само в рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК. Въззивната жалба е частично основателна по следните съображения: