Решение № 11 от 18.07.2025, Районен съд - Ивайловград

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Ивайловград, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЖИВКО Д. ЯНКОВ при участието на секретаря Красимира Анг. Х. като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Гражданско дело № 20245650100173 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид и съобрази следното:

Производството е по реда на 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД и по чл. 26, ал.1 от ЗЗД.

В РС - Ивайловград е постъпила искова молба от адв. Д. М. от АК – Пловдив, в качеството му на пълномощник на В. Д. С. с ЕГН ********** от гр. Ивайловград, ул. „*********“ № 9 и посочен съдебен адрес гр. Пловдив, ул. „Парк Отдих и култура“ № 3Б, ет.2, ап.5 против „НЕТКРЕДИТ“ ООД с ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет.10 представлявано от И. Н. Х. – С. Управител.

Като правно основание са посочени предявени обективно съединени два иска – установителен по чл. 26, ал.1 от ЗЗД, с цена на иска 750 лв. и осъдителен по чл. 55, ал.1 от ЗЗД и цена на иска 12.97 лв.

Делото е подсъдно на съда по правилата на родовата и местна подсъдност, на осн. чл. 113 от ГПК.

Не са налице основания за спиране или прекратяване на производството.

Налице са основанията за разглеждане на делото в открито съдебно заседание по общия ред.

В исковата молба се сочи, че ищцата е сключила с ответното дружество Договор за кредит № 202101141244160005/14.01.2021 г., по силата на който ответното дружество й е предоставило сумата от 500 лв.

Съгласно чл. 6 от Договора за потребителски кредит следвало да заплати неустойка, ако не бъде предоставена гаранция по кредита по чл.4, ал.3 от Договора.

На 20.03.2021 г., ищцата сключила Анекс към Договор за кредит № 1

202103201213050005/20.03.2021 г., с който Анекс било уговорено ищцата да заплати по Договор за кредит № 202101141244160005/14.01.2021 г. сумата от 309.58 лв. – главница, 1.68 лв. – лихва, 11.29 лв. – неустойка и Договор за кредит № 202101141244160005/14.01.2021 г. се закрива като погасен.

Счита, че Договор за кредит № 202101141244160005/14.01.2021 г. е нищожен на осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПКр.

При условията на евентуалност счита, че клаузата на чл. 6 от Договора, предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на осн. чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че договора е сключен при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал.1 от ЗЗП.

Излага по главния иск доводи за нищожност на Договора, като счита, че посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния, както и че конкретният казус не попада в хипотезите на чл. 26, ал.4 от ЗЗД при които нищожността на отделни части не влече нищожност на целия договор.

Излага по евентуалния иск доводи, че клаузата на чл. 6 от Договора е нищожна като противоречаща на на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Моли съда да приеме, че Договор за кредит

№

202101141244160005/14.01.2021 г. е нищожен на осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 22 от ЗПКр, а в условията на евентуалност, съдът да приеме, че клаузата за неустойка по Договора е нищожна на осн. чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване нормите на чл. 33 от ЗПКр, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП

Моли съда, на осн. чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да осъди „НЕТКРЕДИТ“ ООД да заплати на ищцата сумата в р-р на 12.97 лв., недължимо платена по Договор за кредит № 202101141244160005/14.01.2021 г., сключен с „НЕТКРЕДИТ“ ООД, тъй като същият е нищожен на осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПКр, вр. чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПКр.

В условията на евентуалност моли съда, на осн. чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, да осъди „НЕТКРЕДИТ“ ООД да заплати на ищцата сумата в р-р на 11.29 лв., недължимо платена като неустойка по Договор за кредит № 202101141244160005/14.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателно изплащане на сумата.

Претендира съда да осъди ответната страна да заплати направените в настоящото производство разноски.

Като особено искане, на осн. чл. 11, ал.1, т.12 от ЗПК, моли съда да задължи ответната страна да представи Договор за кредит № 202101141244160005/14.01.2021 г., и справка за извършени плащания по Договора по пера.

В законоустановения срок е получен отговор на исковата молба, с който се изразява становище за допустимост на исковата претенция, като същата се признава по смисъла на чл. 237, ал.1 от ГПК по отношение на предявения 2 главен иск.

Като особени искания ответната страна заявява, че желае съобщенията и книжата да му бъдат връчвани чрез профила му в Системата за сигурно електронно връчване към МЕУ. Прави и възражение за прекомерност по чл.

78, ал.5 от ГПК на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде определено по справедливост от съда.

Ищцата и ответникът не се явяват в съдебно заседание, не се представляват. Представят писмени бележки.

В писменото си становище, пълномощникът на ищцата сочи, че договорът е нищожен и поради неспазване на действителния размер на ГПР – чл. 11, ал.1, т.10, вр. чл. 22 от ЗПКр. Нормата на чл. 22 от ЗПКр изрично посочвала, че когато не били спазени изискванията на конкретни разпоредби на закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен. Не ставало ясно какво се включва в годишния процент на разходите, а оттам счита, че действителният размер на същия е в противоречи с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПКр, което е самостоятелно основание за прогласяване на неговата нищожност. Цитира Решение на СЕС, девети състав от 21.03.2024 г., по дело С – 714/22, задължително за съдилищата в страната, съгласно което в ГПР следва да бъдат включени разходи по кредит, които ще се понесат от потребителя, като ГПР, който не отразява точно всички тези разходи лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение.

Цитира и други решения на СЕС и от практиката на националните съдилища, в насока, че неправилното посочване на ГПР в договора, поради невключване на част от задълженията следва да има последиците на недобросъвестно действие на кредитора и да води до последиците, които има липсата на посочване на ГПР съгласно българското национално право, а именно прогласяване на нищожността на договора и връщане само на чистата стойност (главница) по кредита (чл. 22-23 ЗПКр).

В писменото си становище (молба) ответникът „НЕТКРЕДИТ“ ООД, чрез процесуалния си представител мл. юрк. Давидия Давидова сочи, че поради служебна ангажираност „НЕТКРЕДИТ“ ООД няма възможност да осигури представител за насроченото о.с.з. и моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

Ответникът поддържа признанието на иска, обективирано в отговора на ИМ. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде определено по справедливост, като се има предвид, че съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, а е освободен да определи такова в зависимост от правната и фактическа сложност по делото. Цитира практика на СЕС и на ВКС. Моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй като ответникът не бил дал повод за завеждане на претенцията и бил признал иска.

Приобщени доказателства:

Приложени към исковата молба - Адвокатско пълномощно, Договор за 3 правна защита и съдействие; Анекс към

Договора за кредит №

202103201213050005/ 20.03.2021 г. ; документ за платена ДТ;

Представени от страните - Заявление за ел. достъп на И. Н. Х. – С. – управител на „Неткредит“ ООД; Отговор на исковата молба; Писмено становище с вх. № 357/ 11.02.2025 г. от адв. Д. В. М. пълномощник на В. С.;

Списък за разноски по чл. 80 от ГПК, Договор за правна защита и съдействие от 20.11.2024 г., Заявление за ел. достъп и удостоверение за регистрация по ЗДДС от 11.04.2023 г. издадено от НАП. Молба с вх. № 640 от 19.03.2025г. от „Неткредит“ ООД, Пълномощно № 1 от 05.04.2024 г.

Установена фактическа обстановка и правни изводи:

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки доводите и исканията на страните, намира следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда, че признанието на иска от ответника обвързва съда, като при наличието на предвидените положителни предпоставки и липсата на процесуални пречки, съдът следва да прекрати съдебното дирене и да постанови решение само съобразно признанието, тоест да уважи иска така както е предявен.

В настоящия случай не са налице предпоставките, предвидени в чл. 237, ал.1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска – въпреки, че ответникът е заявил изрично в първото по делото съдебно заседание, че признава предявения иск, но ищецът е заявил, че оспорва представения отговор.

От твърдяното в исковата молба, отговора на исковата молба при признаване на иска и представените по делото документи, съдът приема, че страните са сключили Договор за кредит № 202101141244160005/14.01.2021 г., по силата на който ответното дружество й е предоставило сумата от 500 лв.

Не се спори, че съгласно чл. 6 от Договора за потребителски кредит следвало да заплати неустойка, ако не бъде предоставена гаранция по кредита по чл.4, ал.3 от Договора.

Не се оспорва от страните, че 20.03.2021 г., ищцата сключила Анекс към Договор за кредит № 202103201213050005/20.03.2021 г., се който Анекс било уговорено ищцата да заплати по Договор за кредит

№

202101141244160005/14.01.2021 г. сумата от 309.58 лв. – главница, 1.68 лв. – лихва, 11.29 лв. – неустойка, след което Договор за кредит № 202101141244160005/14.01.2021 г. се закривал като погасен.

Съдът приема, че ищцата е заплатила сумата от 309.58 лв. – главница, 1.68 лв. – лихва и 11.29 лв. неустойка.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав, счита, че предявения установителен е процесуално допустим, а по същество основателен.

Твърдените в исковата молба условия, че съгласно чл. 6 от Договора за потребителски кредит следвало да заплати неустойка, ако не бъде 4 предоставена гаранция по кредита по чл. 4, ал.3 от договора по същество представляват неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). В подкрепа на своите констатации, съдът излага следните доводи:

Действителността на договорната клауза е обусловена от това същата да не противоречи на добрите нрави. В законодателството не се съдържа дефиниция за понятието „добри нрави“, но е общоприето, че това са критерии за поведение, установени в обществото и наложили се като норми на държание, с които хората се съобразяват и ги зачитат, поради вътрешното си убеждение.

Невъзможността да бъде предоставена гаранция по кредита е предопределена и от факта, че искайки заемните средства, то очевидно кредитополучателят не разполага с такива, които могат да послужат за гаранция по кредита.

Поради неизпълнимостта на условието да бъде предоставена гаранция по кредита, за кредитополучателя остава единствено варианта да се съгласи на посочената неустойка, за да получи исканата сума.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за непредоставяне на обезпечение е в разрез с добрите нрави. По този начин се генерират допълнителни разходи за потребителя, извън установения ГПР. В този случай следва да намери приложение нормата на чл.

19, ал.5 от ЗПКр, според която клаузи, установяващи задължения за заплащане на разходи над така установеното ограничение, са недействителни.

Следва да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения, съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД дава основание кредиторът да поиска незабавно цялото задължение. В случая обаче, кредиторът не се ползва от тази предоставено му от закона възможност, а предварително още със сключването на Договора променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира потребителя с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Това и предвид изложеното по – горе по отношение невъзможност да бъде предоставена от страна на потребителя гаранция по кредита навежда на обоснования правен и житейски извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 от ЗЗД при непредставено обезпечение.