Решение № 400 от 31.07.2017, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ № 400 гр.Пловдив 31.07.2017г.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ – Х ІІІ СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи май две хиляди и седемнадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :РУМЯНА

ПАНАЙОТОВА при секретаря Милена Левашка като изслуша докладваното от съдията Румяна Панайотова търговско дело № 589/15г. и за да се произнесе взе предвид:

Предявени са искове по чл.422 от ГПК във връзка с чл.60 от ЗКИ във връзка с чл.430 от ТЗ.

Предявени са искове от „Уникредит Булбанк” АД против И.Г.М., Б.П.Р. –М. и Г.О.Ф.М. за установяване, че последните трима дължат солидарно на ищеца сумата от 47 219,34 евро, представляваща неизплатена главница, 14 061,95 евро – договорна лихва за периода 15.03.2013г. – 29.03.2015г., 111,72 евро, дължима такса към Банката, 5 198, 83 лв. разноски в заповедното производство. Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за банков кредит от 10.07.2007г., по който ответникът И.М. е кредитополучател, а останалите двама ответници – солидарни длъжници, който кредит е обезпечен с договорна ипотека. Тъй като ответниците са спрели изплащането на задълженията, с едностранно изявление на кредитора задължението е обявено за изцяло и предсрочно изискуемо, за което са изпратени покани за изпълнение, получени от длъжниците. Поради тази причина на 30.03.2015г. банката се е снабдила със заповед по чл.417 от ГПК по реда на заповедното производство по ч.гр.д.3967/2015г. по описа на ПРС,го.ХV състав, по което е постъпило възражение от длъжниците, което е и причина ищецът да предяви настоящия установителен иск по чл.422 от ГПК.По съображения ,изложени в писмена защита моли исковете да бъдат уважени като претендира заплащане на направените разноски.

Ответниците И.Г.М., Б.П.Р. –М. и Г.О.Ф.М. оспорват иска. По същество заявяват, че не са получили изрично волеизявление от банката за обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем и като се позовават на т.18 от ТР № 4/2013 г., считат, че банката няма вземане на това основание и размер. На следващо място твърдят, че банката е предприела редица действия, с които едностранно е променяла условията на кредита, което е довело до нарастване на дълга. В този смисъл твърдят, че едностранно е бил въведен трети, допълнителен компонент при формиране на годишния лихвен процент, както и че банката едностранно е променяла размера на лихвения процент изцяло по свое усмотрение без наличието на предвидените в договора основания. В тази връзка се позовават на неравноправни клаузи в договора за кредит, за което са предявили и съдът е приел за разглеждане инцидентен установителен иск за установяване нищожността на клаузата на т.11.1.3 от Условията на усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора за банков кредит/неправилно посочена в определението, с което съдът е приел за разглеждане този иск като т.11.11/, както и иск за установяване нищожността на клаузата на т.16.1,16.1.1 и 16.1.2 от същия договор. По съображения, изложени в писмена защита молят исковете да бъдат отхвърлени ведно с присъждане на разноски.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на доказателствата намира за установено следното:

Безспорно е

,че на 10.07.2007г. между страните е сключен договор за банков ипотечен кредит ,кредитодател по който е ищеца ,кредитополучател е ответника И.М. ,а останалите двама ответници са солидарни длъжници.По силата на този договор ищецът е отпуснал ,а ответникът кредитополучател усвоил сумата от 55 000 евро ,предназначена за довършителни СМР и обзавеждане при следните условия : срок на договора15.08.2007г-15.07.2027г. и уговорена възнаградителна лихва по следния начин– годишен лихвен процент ,формиран от базисен лихвен процент по т.10.3 и 10.4 от Условията на кредити на физически лица , определен съгласно т.11.1.1 при подписване на настоящия договор плюс надбавка 3,626 %.Съгласно т.11.1.1 от Условията за усвояване ,обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 492 от 10.07.2007г. приложимия към съответния период на олихвяване от действието на договора БЛП се определя от управителния съвет на банката или оторизиран от него орган и / или лица ,въз основа на конкретно посочен индекс,установен в т.10.3 и 10.4 от Условията на „Уникредит Булбанк“АД по кредитите на физически лица, неразделна част от този договор.Според т.10.3 за базисния лихвен процент за съответния период на олихвяване се прилага индекс, който за кредити в евро е 1 месечния EURIBOR,публикуван на страницата EURIBOR на REUTERS в 11 часа централно европейско време два работни дни преди първия работен ден от всеки месец и се прилага за целия месец. Както е видно от т.4.1 а от договора едномесечния EURIBOR е бил 4,114%, което ведно с уговорената надбавка 3,626 % формира ГЛП към момента на сключване на договора в размер на 7,74%.В т-.11.1.3 от Условията за усвояване ,обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по процесния договор за банков кредит е уговорено следното : При кредити ,издължавани чрез анюитетни вноски / какъвто е процесния/ ГЛП се фиксира в размера, посочен в т.4.1а от договора и не се променя освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му с най-малко 1 пункт като кредитополучателят дава съгласие кредиторът да променя едностранно размера на ГЛП,съответно размера на анюитетната вноска без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение при нарастване на БЛП с повече от 1 пункт от размера

,определен в деня на сключване на договора или от размера ,формиран след промяна по реда на настоящата точка.

Безспорно е също така от фактическа страна

,че кредитополучателя е преустановил обслужване на кредита като видно от заключението на ССЕ ,изготвена от в-.л. Д.Й. последното плащане по кредита е вноската- главница и лихва ,дължима към 15.02.2013г.В тази връзка ищецът е заявил ,че поради необслужване на кредита е упражнил правото си да направи същия изцяло и предсрочно изискуем,считано от 14.09.2013г., което обстоятелство не се оспорва от ответниците .Оспорват се в тази връзка две неща- че ответниците не са уведомени за предсрочната изискуемост на кредита преди подаването на заявлението по чл.417 от ГПК ,както и е въведоно възражение ,че изначално банката е нямала основание да предприема подобни действия ,тъй като същите са изрядна страна по договора ,а банката от своя страна е неизрядна поради това ,че е увеличавала неправомерно и едностранно размера на договорната лихва, както и че при формирането й е включен допълнителен и неуговорен между страните компонент „премия“

Неоснователно е възражението ,че ответниците не са уведомени за предсрочната изискуемост.Напротив ,видно от представените покани за доброволно изпълнение същите са уведомени ,че поради неплащане в договорените срокове кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем ,считано от 14.09.2013г. като волеизявлението на ищеца в казания смисъл е достигнало до И.М. и до Б.М. на 18.10.2013г. , до Г.М. на 17.09.2014г. ,а заявлението по чл.417 от ГПК е подадено на 30.03.2015г.

Основния спорен въпрос по делото касае договорната възнаградителна лихва ,начислявна от ищеца.В тази връзка е предявен и инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата на т-.11.1.3 от Условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по поцесния договор за банков кредит като неравноправна в хипотезата на чл.143 т.10 и т.12 от ЗЗП .В тази връзка ищецът, който се явява ответник по инцидентния установителен иск, възразява ,че ищците по този иск нямат качеството на потребител, че договорът за банков кредит е ипотечен ,а не потребителски ,както и че в случая е налице изключението, уредено в разпоредбата на чл.144 ал.3 от ЗЗП.

Кредитополучателят

,който е ответник по главния иск и ищец по инцидентния установителен такъв има качеството на потребител на основание §13 т.1 от ДРЗЗП доколкото е физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Разпоредбата на чл.143 от ЗЗП сочи ,че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в няколко точки примерно за изброени типични случаи на такива клаузи ,между които са и случаите,в които търговецът едностранно променя условията на договора въз основа на непредвидено в него основание т.10 ,както и когато увеличава цената без потребителя да може да се откаже от договора ,ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,уговорена при сключване на договора- т.12.Не се прилагат горепосочените точки от чл.143 от ЗЗП по отношение доставките на финансови услуги, каквато настоящият договор за кредит е,когато цената е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.

В конкретния случай след анализ на клаузите на договора, условията за усвояване ,обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по него и общите условия ,съдът приема ,че страните са уговорили заплащане на възнаградителна лихва, която е цената на предоставената финансова услуга от ищеца на ответника – кредитополучател ,която се формира от два компонента – единият е постоянен и е надбавка в размер на 3,626 %, а другият е променлив – едномесечния EURIBOR ,който към момента на сключване на договора е бил 4,114 %.

Независимо от така посочената методология на формиране на годишен лихвен процент е уговорено в т.11.1.3 от Условията за усвояване ,обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по поцесния договор за банков кредит ,че ГЛФ се фиксира в размера ,посочен в т.4.1а от договора т.е. 7,74% ,и не се променя освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му с най-малко 1 пункт като кредитополучателят дава съгласие кредиторът да променя едностранно размера на ГЛП,съответно размера на анюитетната вноска без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение при нарастване на БЛП с повече от 1 пункт от размера ,определен в деня на сключване на договора или от размера ,формиран след промяна по реда на настоящата точка.

Действително в конкретната клауза е предвидена възможност за промяна на ГЛП при промяна на един от компонентите,който участва в неговото формиране ,а именно едномесечния EURIBOR,която промяна не зависи от волята на банката доколкото се касае за обективен пазарен индекс.Прилагането обаче на тази промяна зависи изцяло от банката доколкото е казано ,че промененият лихвен процент се определя от УС или от овластен от него орган и/ или лица .Освен това липсва знак на равенство между пунктовете ,с които се повишава едномесечния EURIBOR и пунктовете ,с които се увеличава ГЛП ,поради което напълно неясно е как точно ,по каква методология и в какви рамки ще се увеличава лихвата при промяна на казания индекс.На следващо място не е предвидена възможност за реципрочно намаляване на лихвата при намаляване на посочения индекс .Напротив ,предвиден е размер,под който лихвата не може да пада , а това е формираната при сключване на договора такава от 7 ,74 % ,но не е предвидена дори възможност за намалявана на увеличен лихвен процент в хипотезата на т.11.1.3 при спадане на едномесечния EURIBOR. Освен това както в договора ,така и в представляващите неразделна част от него

Условията за усвояване ,обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по същия и общите условия на банката липсва предвидена възможност за кредитополучателя при несъгласие с едностранното увеличение на ГЛП да се откаже от договора.

Всичко казано сочи ,че клаузата на т.11.1.3 е неравноправна, тъй като е уговорена изцяло в интерес на кредитора ,и следователно в ущърб на потребителя - предвидено е едностранно увеличение на лихвения процент при повишаване на индекса ,който участва в неговото формиране ,без да е ясно как ще се формира увеличения такъв ,липсва реципрочна уговорка за намаляване на същия при намалени нива на индекса , което сочи на значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя ,както и не е предвидена възможност за потребителя да се откаже от договора при несъгласие с едностранно увеличения размер на лихва ,което не отговаря на изискванията за добросъвестност.Не е налице ,на следващо място изключението на чл.144 ал.3 пр.1 от ЗЗП ,тъй като увеличението на цената на финансовата услуга ,макар е да е обвързана с промяна на обективен пазарен индекс ,зависи от волята на кредитора ,тъй като ,както е посочено в обсъжданата клауза лихвата се определя ат УС на банката или оторизиран от него орган. След като клаузата на т.11.1.3 е неравноправна ,то на основание чл.146 от ЗЗП същата е нищожна .