Решение № 43 от 18.03.2019, Административен съд - Ловеч

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ град Ловеч, 18.03.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА при секретаря Антоанета

Александрова и в присъствието на прокурора

....................................., като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. №439/2018г. по описа на АС Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.27, ал.5 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.166 от ДОПК.

Административното дело е образувано по жалба на Г.П.И. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02-110-6500/1821#13 от 12.11.2018г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция (ДФЗ-РА). С оспорения АУПДВ спрямо И. е установено вземане, представляващо 25% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2007, 2008, 2009 и 2010г. в размер на 4484,11 лева, на основание чл.14, ал.1, т.4 от Наредба №11 от 03.04.2008г., ведно с лихва.

С жалбата се иска да бъде отменен административния акт като незаконосъобразен. Доводите са, че оспорващият не е поемал многогодишен ангажимент по мярка 211, а от АУПДВ не става ясно какъв е този многогодишен ангажимент и за какъв срок е поет. Твърди се приложимост в случая на редакцията на чл.14 от Наредба №11 от 03.04.2008г., действала през 2008г., когато е поет ангажимента, като се излага, че последващите редакции на тази норма от 2011г. и 2013г. нямат обратно действие и неправилно са приложени от АО. На последно място се сочи, че не е следвало да се издава АУПДВ, а административен акт за констатиране прекратяването на многогодишния ангажимент.

В съдебно заседание оспорващият чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения акт.

Ответникът в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В писмени бележки чрез пълномощник изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да се остави в сила оспорения акт като правилен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че Г.П.И. е регистриран като земеделски производител и е подал Заявление за подпомагане по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ – НР1 от Програма за развитие на селските райони 2007-2013г. с УИН 11/250407/01502 за кампания 2007 (л.209 и сл.). Към заявлението си И. е декларирал, че ще извършва земеделска дейност върху площите в необлагодетелстваните райони за поне 5 години след първото плащане (л.211-гръб) и е приел правилата на схемите и мерките, т.е. поел е 5-годишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности по тази мярка, като се е задължил да изпълнява съответните изисквания.

Оспорващият е подал общи заявления за плащане на площ през следващите три години, включително по мярка НР1 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” – за 2008г. (л.166-208), за 2009г. (л.119-165) и за 2010г. (л.70-103).

Във всяко от тези заявления И. отново е декларирал, че ще извършва земеделска дейност върху площите в необлагодетелстваните райони за поне 5 години след първото плащане.

В резултат на извършени административни проверки на основание чл.37, ал.2 от ЗПЗП за спазване на поетия 5-годишен ангажимент ДФЗ-РА е установила, че лицето не е заявило участие по мярката през кампания 2011г. В следствие на горното с Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” от 24.08.2015г. петгодишният ангажимент, поет от оспорващия през кампания 2007 по мярка 211 (НР1), е бил прекратен.

Актът е бил оспорен пред Административен съд Ловеч, който с Решение № 10/20.01.2016г. по адм. дело № 194/2015г. е отхвърлил жалбата на Г.П.И.. След касационно оспорване, с Определение № 5964/18.05.2016г. по адм. дело № 3071/2016г. на ВАС, касационната жалба на И. е била оставена без разглеждане поради неизпълнение на дадени указания. Определението на тричленния състав не е било обжалвано пред 5-членен състав на ВАС и е влязло в сила на 16.06.2016г., на която дата е влязъл в сила и актът за прекратяване на многогодишния ангажимент.

След влизането в сила на горния акт, в ДФЗ-РА е било открито производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, за което И. е бил уведомен на основание чл.26, ал.1 от АПК с отправено до него уведомително писмо изх.№ 02-110-6500/1821 от 11.04.2018г. (л.28). В писмото подробно са били описани фактите, определена е била сумата за възстановяване в размер на 25 % от получената субсидия по мярката, като на земеделския производител е била дадена възможност да представи възражение и допълнителни доказателства, относими към изложените констатации, в 7-дневен срок, както и лицето е било поканено да възстанови доброволно недължимо платената сума в размер на 4484,11 лв. Писмото е било получено лично на 10.10.2018г. (л.30), като в указания срок не са били депозирани възражения или допълнителни доказателства, оборващи констатациите на АО. Няма доказателства и не се твърди посочената в писмото сума да е била изплатена доброволно.

На 12.11.2018г. Зам. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е издал по отношение на Г.П.И. с ЕГН ********** и адрес *** процесният Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-110-6500/1821#13 (л.24) в размер на 4484,11 лева, представляващ 25 % от общата изплатена сума по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” за кампании 2007, 2008, 2009 и 2010г., на основание чл.14, ал.1, т.4 от Наредба № 11/03.04.2008г.

От представените от ответника доказателства – справка от „Себра” и хронологичен опис за оторизирани суми се установява, че на Г.И. по мярка 211 – НР1 за плащания на фермери за природни ограничения в планинските райони от ЕЗФРСР на 27.06.2008г. е платена сумата от 1434,58 лева (за кампания 2007), на 29.04.2009г. е изплатена сумата от 855,47 лева (за кампания 2008), на 30.09.2010г. е изплатена сумата от 15 646,40 лева (за кампания 2009), като за кампания 2010 не е изплатена сума. Следователно доказано е плащане към оспорващия по мярка 211–НР1 в установения с процесния акт размер (това не се и отрича от последния), като размерът на публичното вземане от 4484,11 лева е точно 25 % от общата изплатена сума.

Към настоящото дело е приложено приключилото адм. дело №194/2015г. по описа на Административен съд Ловеч, чиито предмет е бил жалбата на Г.И. против акта за прекратяване на многогодишния ангажимент, ведно с адм. дело № 3071/2016г. на ВАС.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК (АУПДВ № 02-110-6500/1821#13 от 12.11.2018г. е връчен лично на Г.И. на 10.12.2018г., видно от известие за доставка на л.27 по делото, а жалбата е подадена чрез куриер на 14.12.2018г. – товарителница на л.9, и е постъпила в АС Ловеч на 17.12.2018г.), пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването като адресат на акта и установеното с него публично държавно вземане. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания ИАА.

Оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Съгласно чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗП и чл.2, ал.2, т.1 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие”, функциите на Разплащателна агенция се изпълняват от ДФЗ. Според чл.20а, ал.1 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Разпоредбата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП предоставя възможността последният да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. От доказателствата в преписката се установява, че за Изпълнителен директор на ДФЗ е избран Ж.Ж. (решение на УС на ДФЗ на л.16), а за заместник-изпълнителен директор на фонда – П.Д.С. (л.19). Доколкото в ЗПЗП, явяващ се съответния закон по смисъла на чл.166, ал.1 и ал.2 от ДОПК, не е определен органът, компетентен да издава АУПДВ, в случая той е определен от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” с представената по делото негова Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017г., с която на издателя на процесния АУПДВ са делегирани подробно описани правомощия, включително да издава и подписва АУПДВ по всички схеми и мерки по директни плащания, сред които са и тези за планински райони с природни ограничения.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, съдържа задължителните реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, мотивирана е с излагане на фактически и правни основания, подписана е от нейния издател.

Съдът счита, че при издаване на процесния акт е спазено изискването за форма на административния акт и в хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, основание за отмяна по чл.146, т.2 и т.3 АПК. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Чл.166, ал.1 и ал.2 ДОПК предвиждат, че същите се установяват по основание и размер с АУПДВ в производството за издаване на административен акт по реда на АПК.

В АУПДВ са изложени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил фактите, въз основа на които е приел, че процесната сума е недължимо платена. Посочено е, че поетият от оспорващия многогодишен ангажимент по мярка 211 е бил прекратен с влязъл в сила Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 с изх.№ 02-110-6500/1821#8 от 24.08.2015г. на ДФЗ. Посочена е и разпоредбата на чл.14, ал.1 от Наредба № 11/03.04.2008г., относима към издаване на АУПДВ и определяне на размера на дължимата сума.

Спазена е разпоредбата на чл.26 от АПК, като лицето е уведомено за започналото производство и му е предоставена възможност да изрази становище и да представи доказателства. Актът е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, съобразно изискванията на чл.35 от АПК.

Съдът намира, че процесният АУПДВ е и материално законосъобразен. Безспорно се установи, че през 2007г. оспорващият е одобрен за участие по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 и е поел 5-годишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности по това направление, като се е задължил да изпълнява съответните изисквания. Както бе изложено, във всяко от заявленията си през 2007, 2008, 2009 и 2010г. И. е декларирал, че ще извършва земеделска дейност върху площите в необлагодетелстваните райони за поне 5 години след първото плащане.

Съгласно разпоредбите на чл.4, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №11/03.04.2008г., кандидатите са длъжни да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане, както и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Посочените норми са формулирани кумулативно от издателя на нормативния акт и определят от кога възникват посочените задължения – това е моментът след първото компенсаторно плащане, като след него се приема, че е поет петгодишният ангажимент. По смисъла на §1, т.1 от ДР от Наредба № 11/03.04.2008 г., „Първо компенсаторно плащане” е плащането, определено за първото подадено заявление за подпомагане по мерките. Първото плащане към земеделския производител е извършено на 27.06.2008г. и след тази дата за жалбоподателя е възникнало задължението за подаване на заявление за всяка една година от целия петгодишен период, доколкото е налице поет многогодишен ангажимент по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 и т.3 във вр. с §1, т.1 от ДР на Наредбата. И. е подал заявления за подпомагане през 2007, 2008, 2009 и 2010г., но не е подал такова за петата година от ангажимента си – за 2011г. Последица от това е предвиденото в нормата на чл.14 от Наредба № 11/03.04.2008г. задължение за лицата да възстановят съответните суми в размери в зависимост от годината на прекратяване на ангажимента.