Определение № 61 от 15.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 61 гр. Варна, 15.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20253100900741 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Гаранционен фонд, гр. София, с която е предявен осъдителен регресен иск против Д. Т. Ж., гр.

******* за заплащане на сумата по платено от ищеца обезщетение за вреди, причинени от ответницата при ПТП, след управление на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Исковата молба е редовна. Сезиран е родово компетентен съд, с оглед цената на предявените искове. Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на деликт, причинен по вина на ответницата като водач на МПС, което не е било застраховано по договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите към момента на ПТП и изплатено от страна на ищеца обезщетение на пострадало лице, до размера на който е встъпил в правата на увреденото лице. Искът е предявен при наличие на предвидените в закона положителни и липса на отрицателни процесуални предпоставки, поради което производството е допустимо.

Производството по делото се разглежда по общия съдопроизводствен ред.

В срока за писмен отговор, ответницата е депозирала такъв, видно от който не оспорва предявения иск по основание и размер.

Оспорва единствено дължимостта на сумата в размер на 2 923,18 лева, представляваща разноски по изпълнително дело № 98/2023 г. по описа на ЧСИ Й. М., рег. № 920 на КЧСИ, район на действие СГС, но същата не е част от заявената претенция (изрично изявление в тази насока в ИМ), което налага да се дадат указания на страната дали поддържа такова оспорване, респективно ако не поддържа, дали отправя изявление за признание на предявения иск.

Писмените доказателства, представени от ищеца с исковата молба, ще бъдат допуснати до приемане.

Направеното от ищеца искане за изискване на дела (НАХД и т.д.) съдът намира, че не следва да бъде уважавано, доколкото по делото са представени заверени за вярност преписи от постановените по тези дела съдебни решения, а от друга страна и поради липса на спор между страните по предмета на делата. По отношение т.д. № 552/2021 г. по описа на ОС Варна и делата по 1 въззивен контрол, съдът разполага и със служебен достъп до същите.

При отсъствие на необходимост, без уважение следва да бъде оставено искането на ищцовата страна за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задача да установи действително изплатените от фонда суми на увреденото лице, доколкото не се спори по този факт.

Няма направени други доказателствени искания.

С оглед ЗВЕРБ (ДВ бр. 70/2024 г., последно изменение, в сила от 01.01.2026 г.) претенцията ще бъде приета за разглеждане в евро.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ редовна искова молба на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ 121446665 гр. София, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ вр. чл.

45 ЗЗД за осъждане на Д. Т. Ж., гр. ******* да заплати на ищеца сумата от 28 011.44 (двадесет и осем хиляди и единадесет и 0.44) евро (54 785,61 лева), представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ обезщетение за вреди на С. Х.Р., нанесени при ПТП, настъпило на ******* г., причинено по вина на ответницата при управление на л. а. „*******“, с рег. № *******, без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 27.11.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

УКАЗВА на страните изрично да заявят най-късно в съдебно заседание дали оспорват математическата точност на превалутирането и закръгляването на сумата, извършено от съда на осн. чл. 12 и чл. 13, ал.1, т.2 от ЗВЕРБ като при пасивност съдът ще приеме, че страните са съгласни.

УКАЗВА на ответницата Д. Т. Ж., чрез адв. Р. Н., в срок до първото по делото съдебно заседание, с оглед изявленията в постъпилия отговор на искова молба по делото и като съобрази, че изрично в ИМ се сочи, че не се претендира сумата от 2923.18 лева – такси и разноски в изпълнението, недвусмислено да заяви дали признава иска, на основание чл. 237 ГПК.

ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в съдебно заседание като доказателства по делото, писмените такива, представени от ищеца с исковата молба.

ОСТАВЯ без уважение направеното от ищеца искане за изискване и приобщаване към настоящото производство на посочените в ИМ съдебни дела поради безспорност на обстоятелствата.

ОСТАВЯ без уважение искането на ищцовата страна по чл. 195 от ГПК за допускане на ССчЕ поради липса на необходимост от събиране на това доказателство в процеса.

НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.02.2026 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните (ищец и ответник), с връчване на препис от определението, съдържащо проекто-доклада по делото, а на ищеца и препис от отговора.

2

СЪОБЩАВА на страните следният проект за доклад:

Ищецът твърди, че на ******* г., в гр. *******, Д. Т. Ж., управлявайки лек автомобил „*******“ с рег. № ******* без действаща застраховка „Гражданска отговорност“, преминала на червен сигнал и причинила ПТП с автомобил, управляван от С. Х.Р.. Сочи, че в резултат на процесното ПТП, пострадалата Риза претърпяла тежки телесни увреждания (неимуществени вреди). Излага, че вината на ответницата била установена с влязло в сила решение по НАХД № 4961/2020 г. на РС – Варна. Поддържа, че пострадалата получила обезщетение от Гаранционния фонд – първоначално извънсъдебно и впоследствие по съдебен ред, съобразно постановеното по т. д. № 552/2021 г. на ОС – Варна решение, потвърдено с въззивното решение по в. гр. д. № 371/2022 г. на Апелативен съд – Варна, като общо били изплатени 57 708,79 лв. (обезщетения, лихви и разноски) след прихващане на дължимите към фонда съдебни разноски.

Поради гореизложеното и с оглед разпоредбата на чл. 558, ал. КЗ, ищецът счита, че е встъпил в правата на увреденото лице и за него е възникнал правен интерес от предявяването на регресен иск срещу деликвента – ответник за сумата в размер 54 785,61 лева (28 011.44 (двадесет и осем хиляди и единадесет и 0.44) евро), ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението.

Изрично уточнява, че не претендира в настоящото производство заплатената в размер на 2 923,18 лева, представляваща такси и разноски по образуваното срещу страната изпълнително дело. Поддържа, че доколкото ответницата е била привлечена като трето лице – помагач в развилото се съдебно производство по т.д. № 552/2021г. по описа на ОС Варна, била обвързана от установените с влязлото в сила съдебно решение – факти и правни изводи.

Отправя искане до съда за присъждане на сторените по делото разноски.

Релевира възражение за прекомерност на претендираното от насрещната адвокатско възнаграждение, при условие, че същото надвишава сумата от 540 лева.

В отговора си, ответницата не оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва единствено дължимостта на сумата в размер на 2 923,18 лева, представляваща разноски по изпълнително дело № 98/2023 г. по описа на ЧСИ ЧСИ Й. М., рег. № 920 на КЧСИ, с район на действие СГС. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

Съобразно датата на настъпване на процесното ПТП – ******* г., правоотношенията във връзка с регресното право на ищеца, следва да бъдат уредени съобразно новия Кодекс на застраховането.

Правна квалификация на правата: чл. 558, ал. 7 КЗ във вр. чл. 557, ал.

1, т. 2, б. "а" КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

С оглед влязлото в сила решение по НАХД № 4961/2020 г. на ВРС, обвързващата сила на мотивите по влязлото в сила решение по т.д. № 144/18.04.2022 г. по описа на ОС Варна и предвид становището на ответницата по размера, отсъстват факти по чл. 153 от ГПК, освен, че ответницата е погасила процесното вземане, за което не се сочат доказателства, но и не се излагат фактически твърдения.

Ищецът е ангажирал доказателства за установяване размера на изплатеното обезщетение, а поставените от ответницата въпроси по дължимостта на заплатените от Гаранционен фонд разноски в изпълнението, 3 ако поддържа това твърдение, са от правно естество.

Указва на страните, че преклузия по представяне на доказателства, настъпва в първо по делото съдебно заседание.

Определението е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 61 гр. Варна, 15.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20253100900741 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Гаранционен фонд, гр. София, с която е предявен осъдителен регресен иск против Д. Т. Ж., гр.

******* за заплащане на сумата по платено от ищеца обезщетение за вреди, причинени от ответницата при ПТП, след управление на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Исковата молба е редовна. Сезиран е родово компетентен съд, с оглед цената на предявените искове. Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на деликт, причинен по вина на ответницата като водач на МПС, което не е било застраховано по договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите към момента на ПТП и изплатено от страна на ищеца обезщетение на пострадало лице, до размера на който е встъпил в правата на увреденото лице. Искът е предявен при наличие на предвидените в закона положителни и липса на отрицателни процесуални предпоставки, поради което производството е допустимо.

Производството по делото се разглежда по общия съдопроизводствен ред.

В срока за писмен отговор, ответницата е депозирала такъв, видно от който не оспорва предявения иск по основание и размер.

Оспорва единствено дължимостта на сумата в размер на 2 923,18 лева, представляваща разноски по изпълнително дело № 98/2023 г. по описа на ЧСИ Й. М., рег. № 920 на КЧСИ, район на действие СГС, но същата не е част от заявената претенция (изрично изявление в тази насока в ИМ), което налага да се дадат указания на страната дали поддържа такова оспорване, респективно ако не поддържа, дали отправя изявление за признание на предявения иск.

Писмените доказателства, представени от ищеца с исковата молба, ще бъдат допуснати до приемане.

Направеното от ищеца искане за изискване на дела (НАХД и т.д.) съдът намира, че не следва да бъде уважавано, доколкото по делото са представени заверени за вярност преписи от постановените по тези дела съдебни решения, а от друга страна и поради липса на спор между страните по предмета на делата. По отношение т.д. № 552/2021 г. по описа на ОС Варна и делата по 1 въззивен контрол, съдът разполага и със служебен достъп до същите.

При отсъствие на необходимост, без уважение следва да бъде оставено искането на ищцовата страна за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задача да установи действително изплатените от фонда суми на увреденото лице, доколкото не се спори по този факт.

Няма направени други доказателствени искания.

С оглед ЗВЕРБ (ДВ бр. 70/2024 г., последно изменение, в сила от 01.01.2026 г.) претенцията ще бъде приета за разглеждане в евро.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът