Решение № 245 от 10.07.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Стара Загора, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20265501000129 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Ю.Б.“ ЕООД гр.С. против решение №2/07.01.2026г., постановено по гр.д. №752/2025г. по описа на Районен съд – гр.Ч., в частта, с която е уважен искът срещу „Ю.Б.“ ЕООД и Договор за потребителски кредит № L394901, сключен на 13.03.2025 г. между Д. П. Б. и „Ю.Б.“ ЕООД, ЕИК **, е прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД - поради противоречие със закона и добрите нрави, и е отхвърлен частично предявеният от „Ю.Б.“ ЕООД насрещен иск над размера 677,13 евро до претендираните 729,59 евро, както и в частта, с която въззивникът е осъден за разноските по делото.

Въззивникът счита решението в обжалваните му части за неправилно и незаконосъобразно, като противоречащо на материалния закон. Излага подробни съображения и моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части и да се постанови решение, с което да се отхвърли иска на Д. П. Б. за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № L394901, сключен на 13.03.2025 г. и да се уважи изцяло предявения насрещен иск за цялата претендирана и непогасена главница, възнаградителна лихва и начислената лихва за забава. Претендира за присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

В законния срок по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата Д. П. Б., с който взема становище по наведените в жалбата оплаквания. Счита, че жалбата е неоснователна. Моли да се потвърди 1 първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

Претендира разноските, направени пред въззивната инстанция.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск от Д. П. Б. срещу „Ю.Б.“ ЕООД за обявяване недействителността на Договор за потребителски кредит №L394901/13.03.2025 г., сключен между Д. Б. и „Ю.Б.“ ЕООД, поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД Ответникът Ю.Б. ЕООД е предявил насрещен осъдителен иск срещу Д.

П. Б. за следните суми: непогасена главница в размер на 1 426,95 лева, ведно с лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; падежирала непогасена възнаградителна лихва в размер на 61,13 лева за периода от 12.05.2025 г. до 06.07.2025 г. (датата на предсрочната изискуемост); лихва за забава в размер на 27,01 лева за периода от 07.07.2025 г. до 25.08.2025 г.

От фактическа страна, първоинстанционният съд е приел за безспорно сключването на Договор за кредит № LЗ94901 от 13.03.2025 г., по силата на който „Ю.Б.“ ЕООД е предоставило на Д. Б. в заем сумата от 1600,00 лв. при фиксиран ГЛП от 50.98 % и ГПР от 64.74 %. Общата дължима сума по кредита е в размер на 1 920,16 лв., включително главница и лихва. Издължаването по договора за потребителски кредит е уговорено да бъде извършено чрез седем анюитетни вноски от по 240,09 лв. и последна изравнителна вноска от 239,53 лв., съобразно инкорпориран в договора погасителен план.

Установено е, че размерът на законната лихва към датата на сключване на договора за потребителски кредит - 13.03.2025 г., е 12.59 %.

Ищцата е усвоила сумата по кредита и видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието в първоинстанционното производство, е направила две плащания в общ размер на 275,29 лв., с които са погасени както следва: с плащането на 12.04.2025 г. е погасена сумата от 173,05 лева - главница и сумата от 67,04 лв. - договорна лихва. С плащането на 12.05.2025 г. е погасена сумата от 35,20 лв. - договорна лихва. Така непогасения остатък от главницата по Договор за потребителски кредит № L394901 от 13.03.2025 г. е в размер на 1 426,95 лв. (729,59 евро). Непогасения остатък от договорната възнаградителна лихва за 12.05.2025 г. до 06.07.2025 г. е в размер на 78,56 лв. (40,17 евро).

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими специалните изисквания на ЗПК и ЗЗП.

С разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК (Доп. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 2

23.07.2014 г.) императивно е въведен максимален лимит на ГПР по кредити за потребители - петкратния размер на законната лихва. За да възприеме критериите по чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, законодателят е отчел, че размерът на възнаградителната лихва за предоставяне на парични средства на потребителя не винаги е меродавен, тъй като към него могат да се насложат допълнителни разходи-такси, комисионни и други разноски, които увеличават кредитната тежест за потребителя. За да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил максимален размер на ГПР, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредита. Нарушаването на въведените от законодателя норми, като тези на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК влече нищожност на клаузите от договора, поради противоречието им със закона.

В случая, първоинстанционният съд, в съответствие с установената съдебна практика, е съобразил и че уговореният в договора ГПР от 64.74 % и надхвърля петкратно законния такъв към момента на сключване на договора (при определения от БНБ основен лихвен процент -2,59% и 10 пункта надбавка - 12,51 %). Правилно РС е приел, че макар и процесният договор за потребителски кредит формално да отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от потребителя, договорът е недействителен, тъй като ГПР надхвърля петкратния размер по чл. 19, ал. 4 ГПК и по арг. от разпоредбата на чл. 19, ал.

5 ГПК.

В този случай, тъй като договорът е недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на усвоената главница, без лихви и други разходи.

Следователно, ответницата по насрещния иск дължи връщане на чистата стойност по кредита, след като се приспадне сумата на извършените доброволни плащания по кредита от 275,29 лева, като дължимата от нея сума по процесния кредит е в размер на 1324,71 лева (677,13 евро).

До същите изводи е стигнал и РС, поради което настоящият състав на ОС намира обжалваното решение за законосъобразно и правилно. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция - отхвърляне на въззивната жалба, „Ю.Б.“ ЕООД следва да заплати разноските на въззивницата в размер на претендираното адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, което съобразно фактическата и правна сложност на делото и положения от адвоката труд, съдът определя на 400 лв. (204,52 евро).

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение №2/07.01.2026г., постановено по гр.д.

№752/2025г. по описа на Районен съд – гр.Ч..

ОСЪЖДА "Ю.Б.“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр.

С., **, да заплати на адвокат Л. К. Б. – САК, със съдебен адрес: гр. С. ** адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в размер на 204,52 евро.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4