Решение № 11274 от 12.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11274 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110111432 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх.№ 77761/05.03.2025 г. от Д. А. М. против „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 2 685,00 лева, представляваща вземане по кредит № 5412330132625494 съгласно справки за кредитна задлъжнялост, издадени на основание Наредба № 22 на БНБ, поради погасяване по давност на вземането.

В исковата молба ищецът твърди, че по подадено заявление от 20.10.2023 г. му била издадена справка за кредитна задлъжнялост от ЦКР при БНБ, в която по информация, подадена от ответното дружество, било отразено задължение по кредит № 5412330132625494 в размер на 2685 лева. Поддържа още, че за горепосочената сума срещу него нямало образувани изпълнителни дела. На 04.01.2024 г. отново му била издадена справка от ЦКР, в която процесното вземане продължавало да фигурира.

Според ищеца горепосочената сума е недължима поради изтекла погасителна давност и тъй като от страна на ответника, въпреки признанието в тази насока, не са предприети действия за заличаване на задължението, обуславя правния си интерес от предявения иск. Моли за неговото уважаване и претендира разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът признава иска за допустим и основателен, поради което претендира разноски съобразно чл.78, ал.2 ГПК. Поддържа, че в становище на БНБ е посочено, че погасяването по давност не представлява основание за преустановяване подаването на информация за него в 1 регистъра.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл.237, ал.1 ГПК предвижда, че когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

Настоящият състав счита, че в случая са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК - ответникът е признал иска, а ищецът е поискал съдът д а постанови решение съобразно признанието. Спазени са и изискванията, установени в чл.237, ал.3 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед гореизложеното, исковете следва да бъдат уважени изцяло, като на основание чл.237, ал.2 ГПК, не е необходмо съдът да излага мотиви за това, съобразно направеното от страната признание.

По разноските:

Съгласно чл.78 ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Изключение от правилото е ал. 2 на същата разпоредба. За да се приложи хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: ответникът да не е дал с поведението си повод за завеждане на делото и да е налице признание на иска. В процесния случай е безспорно е налице втората предпоставка - признание на иска в хода на производството по делото, но липсват данни, от които може да се направи извод, че ответната страна не е дала повод за завеждане на делото. Видно от приложената по делото справка от ЦКР при БНБ от 20.02.2025 г. е, че ответното дружество е продължило да подава информация относно процесното вземане, т.е. с извънпроцесуалното поведение на представляващите го лица, ответникът е довел до необходимост от предявяването на настоящия иск от ищеца. С оглед предходното съдът намира, че в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски за държавна такса в размер на 107,60 лева.

Видно от договора за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и процесуалния му представител е, че същите са се договорили, че процесуалното представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА. С оглед предходното и на основание чл.38, ал.2 ЗА съдът определя възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в минимален размер от 400,00 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е приключило в едно открито съдебно заседание, на което процесуалния представител не се е явил.

2

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. А. М., ЕГН ********** срещу „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Възраждане, бул.“Тодор Александров“ № 109-115, бизнес сграда „ТАО“, ет.6 отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 2 685,00 лева, представляваща вземане по кредит № 5412330132625494 съгласно справки за кредитна задлъжнялост, издадени на основание Наредба № 22 на БНБ, поради погасяване по давност на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Възраждане, бул.“Тодор Александров“ № 109-115, бизнес сграда „ТАО“, ет.6 да заплати на Д. А. М., ЕГН ********** сумата от 107,60 лева, представляваща направени разноски по производството пред първоинстанционния съд.

ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Възраждане, бул.“Тодор Александров“ № 109115, бизнес сграда „ТАО“, ет.6 да заплати на адвокат Л. И. А., вписана в САК, личен номер **************, с адрес на кантората **************, на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата в размер на 400,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по производството за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищцата.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3