Решение № 343 от 27.12.2024, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Смолян, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20245400500439 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 180/28.08.2024 г. по гр. д. № 408/2023 г. Мадански районен съд е отхвърлил иска да бъде признато за установено на основание чл. 54 ал. 2 от ЗКИР по отношение на Б. Д. К., С. Н. К., Д. Н. К., че М. Х. Н., Г.

М. Н. и Н. Х. Н. са собственици на 23 кв.м., намиращи се в източната част на имот с идентификатор *** по КККР на гр. Златоград, който по регулационния план на гр. Златоград от 1982 г. представлява имот № 1441, участващ в образуването на УПИ ІV кв. 143 по ПУП на гр. Златоград, а по регулационния план на гр. Златоград от 1959 г. представлява имот № 1440 и имот № 1441 кв. 99, отреден за парцел ІІІ, която реална част е погрешно заснета като част от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.

Златоград, който имот по регулационния план на гр. Златоград от 1982 г. представлява УПИ V-1816 кв. 143 по ПУП на гр. Златоград, респективно УПИ ІV-1438 кв. 99 по ПУП на гр. Златоград от 1959 г., както и че е допусната грешка в одобрената кадастрална карта през 2005 г. на гр. Златоград при отразяването на собствения на ищците имот ПИ № 1441, който участва в образуването на УПИ ІV кв. 143 по ПУП на гр. Златоград от 1982 г., 1 идентичен с парцел ІІІ, отреден за имоти № 1440 и 1441 кв. 99 по плана на гр.

Златоград от 1959 г., с идентификатор *** от КККР на гр. Златоград и ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Златоград, който по регулационния план на гр. Златоград от 1982 г. представлява УПИ V-1816 кв.

143 по ПУП на гр. Златоград, респективно УПИ ІV-1438 кв. 99 по ПУП на гр.

Златоград от 1959 г., с която грешка част от имота на ищците с площ от 23 кв.м. неправилно е заснета като част от имот *** в КККР на гр.

Златоград от 2005 г.

Със същото решение е отхвърлен иска да бъдат осъдени Б. Д. К., С. Н. К., Д. Н. К. да предадат на М. Х. Н., Г. М. Н. и Н. Х. Н. владението на следния недвижим имот: реална част с площ общо от 23 кв.м., която реална част е част от собствения на ищците имот с идентификатор *** от КККР на гр. Златоград, който по регулационния план на гр. Златоград от 1982 г. представлява имот № 1441, участващ в образуването на УПИ ІV кв. 143 по ПУП на гр. Златоград, а по регулационния план на гр. Златоград от 1959 г. представлява имот № 1440 и имот № 1441 кв. 99, отреден за парцел ІІІ, която реална част погрешно е заснета като част от имот с идентификатор *** по КККР на гр. Златоград от 2005 г.; отхвърлен е и предявения иск за осъждането на Б. Д. К., С. Н. К., Д. Н. К. да преустановят неоснователните си действия, с които препятстват обективно упражняване правото на собственост на М. Х. Н., Г. М. Н. и Н. Х. Н., като премахнат незаконно изградения гараж със застроена площ 21 кв.м. върху имот с идентификатор *** от КККР на гр. Златоград; осъдени са ищците да заплатят на ответниците разноски по делото в размер на 1 937 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищците М. Х. Н., Г. М. Н. и Н. Х. Н., чрез пълномощник адв. Е. В., с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуален закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и че е постановено в противоречие с доказателствата по делото, превратно тълкуване на доказателства и превратно тълкуване и прилагане на относимите и приложими правни норми.

Във въззивната жалба се сочи, че ищците са установили правото си на собственост с представените писмени доказателства – НА № 8/1970, НА № 13/1970 и НА № 2/1972 г., а с представения Протокол от 30.12.1997 г. се установява принудително отнемане и въвеждане наследодателя на ищците във владение на площ от 105 кв.м., предаваема от имот пл. № 1438, собственост на Р.И.К.. Твърди се, че не е открито оспорване на НА № 13/1970 г.; неправилно и незаконосъобразно районният съд е отказал приемането като доказателство на НА № 13/1970 г. в неговата цялост и в който е отразено изплащането на дължимото обезщетение по посочените вносни бележки на банка ДСК; твърди се, че в доклада по чл. 146 от ГПК съдът не е дал указания на страните, че следва да установят заплащане на предаваемото по регулация място.

2

Прави се позоваване на заключението на съдебно-техническата експертиза и приложените към него скици, от които се установява, че по регулационния план от 1959 г. част от имота на ответниците се придава към имота на ищците, която е оценена и е заплатена, като процесните 23 кв.м. са част от предаваемата площ. Сочи се, че с протокол по изп. д. № 104/1970 г. наследодателят на ищците е въведен във владение на предаваемите по регулация площи.

Сочи се, че в настоящия случай следва да се приеме, че регулацията и приложена, тъй като ищците не са заели придаваемата площ от 23 кв.м, но се установява изпълнение на другото алтернативно условие – заплащане на парично обезщетение за придаваемите части. Прави се позоваване на разпоредбите на чл. 134 ал. 2 и чл. 136 от ЗТСУ /отм./.

Твърди се, че в случая са неприложими разпоредбите на § 6 ал. 2 и § 8 ал. 1 от ПР на ЗУТ, както и на чл. 182а ал. 2 от ЗТСУ /отм./, тъй като е налице заплащане на обезщетение. Прави се позоваване и на разпоредбите на чл. 59 от ЗТСУ и чл. 200 от ЗУТ, във вр. с чл. 19 от ЗУТ, като се излагат доводи, че въпреки владението на процесната площ от 23 кв.м., ответниците не са могли да я придобият по давност.

Сочи се, че предвид изложените доводи е основателен и иска по чл. 108 от ЗС, както и иска по чл. 109 от ЗС. По отношение иска по чл. 109 от ЗС се твърди, че е установено, че ответниците са изградили незаконен гараж в имот, собственост на ищците, в каквато насока е и установеното от съдебнотехническата експертиза; изграждането на този незаконен гараж представлява пречка за ищците да упражняват правото си на собственост. Излагат се доводи, че иска по чл. 109 от ЗС е основателен, тъй като естеството на извършените от ответника действия, а именно завземането на имота и изграждането на бетонна стена и гараж в имота на ищците представлява неоснователно действие, което ограничава правото на собственост на ищците в неговия пълен обем. Сочи се, че с изграждането на гаража не са спазени изискванията за отстояние от вътрешната регулационна граница.

С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение и вместо това се постанови решение, с което исковите претенции да бъдат уважени.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответниците Б. Д. К., С. Н. К. и Д. Н. К., чрез пълномощник адв. К. Г., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

В отговора се твърди, че правилно районният съд е приел, че не е налице плащане на обезщетение по чл. 105 от ППЗПИНМ /отм./; в исковата молба няма твърдение за извършено плащане, а в отговора на исковата молба е направено възражение, че предаваемото място не е платено. Сочи се, че оттегляне на това възражение не е направено, като такова оттегляне е било само предмет на предложение за спогодба.

Твърди се в отговора, че отчуждителната процедура е била 3 опорочена, тъй като в нея като съсобственици не са участвали М.Б., М.В. и З.Д., а съсобствеността е била ликвидирана през 1972 г.; дори и да е била завършена отчуждителната процедура, тя касае само ¼ част от придаваемите 105 кв.м.

Твърди се в отговора, че няма основания да бъде уважен иска по чл. 109 от ЗС, тъй като няма твърдения и не са събрани доказателства, че гаражът на ответниците пречи на ищците, а събарянето му ще предизвика свличане на склона и щети на трето лице – свид. Б.Г., като се прави позоваване на Решение № 83/15.03.2011 г. по гр. д. № 229/2010 г. на ІІ г.о. на ВКС.

В допълнение на отговора от 15.10.2024 г. се прави позоваване на § 103 ал. 1 изр. 2-ро от ППЗПИНМ и се сочи, че другите съсобственици не са участвали в отчуждителното производство.

В допълнение на отговора от 16.10.2024 г. се сочи, че е опорочена и процедурата по въвода във владение, тъй като в нея не са участвали другите съсобственици на имота, към който се придават 105 кв.м. – М.Б., М.В. и З.Д.; въвод е извършен всъщност на ¼ ид.ч. от предаваемата площ. Твърди се, че по отношение на останалите ¾ ид. ч. няма нито отчуждаване, нито плащане, нито въвод, нито заемане, което означава, че са останали в имота на ответниците.

В съдебно заседание за жалбоподателите пълномощникът им адв.

В. поддържа въззивната жалба.

За въззиваемите пълномощникът им адв. Г. оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страни, ДТ е внесена, а по същество съобрази:

Ищците претендират, че са собственици на площ от 23 кв.м., която площ неправилно е заснета към ПИ с идентификатор ***, собственост на ответниците, вместо като част от собствения на ищците ПИ с идентификатор ***.

Ищците твърдят, че процесните 23 кв.м. са придобили чрез придаване по регулация – от имот пл. № 1438 собственост на наследодателя на ответниците, към парцел ІІІ, отреден за имоти с пл. № 1440 и 1441 кв. 99 по плана на гр. Златоград от 1959 г.

В подкрепа на това си твърдение към исковата молба е представено препис-извлечение от Нотариален акт № 13/21.051970 г. , според който пред Народния съдия е постъпило писмо № 8-1915/16.05.1970 г. на Златоградски народен съвет, с което се иска издаването на нот. Акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по регулация и според което писмо Комисията при ГНС – Златоград, назначена със заповед на председателя на съвета, с Протокол от 15.04.1970 г. е оценила части от недвижими имоти, които се предават към парцел ІІІ, отреден върху имоти пл.

4

№ 1440 и пл. № 1441 в кв. 99, собственост на Х.Н.Б.: 1. Част от имот пл. № 1439, собственост на С.Н.М. в размер на 23 кв.м. по 2 лв. кв. м.; 2. Част от имот пл. № 1438, собственост на Р.И.К. в размер на 105 кв.м. по 2 лв. кв. м.; част от имот пл. № 1475, собственост на М.А. в размер на 55 кв.м. по 2 лв. кв. м.

След този текст на извлечението има два реда точки и завършва с текста: „След което акта се подписа от мен Народния съдия, като единия от тях се подреди в актовата книга пред съда, втория се изпрати на ГНС Златоград, а третия се предаде на собственика.

Извлечението е заверено за вярно с оригинала от адм. секретар и печат на съда.

С отговора на исковата молба ответниците са направили своевременно възражение, че за предаваемото място не е извършено плащане от наследодателя на ищците, поради което отчуждителното действие на регулацията е отпаднало с оглед разпоредбата на § 8 от ПР на ЗУТ. С отговора се оспорва НА № 13/21.05.1970 г., представен в препис-извлечение, като неправилно съставен, тъй като при издаването му не е било установено плащане на придаваемите площи.

Това възражение на ответниците е залегнало в доклада на районния съд по чл. 140 – чл. 146 от ГПК, който доклад, заедно с отговора на исковата молба и допълненията към него е връчен на ищците чрез пълномощника им адв. В. на 19.02.2024 г.

В първото съдебно заседание по делото на 08.05.2024 г. доклада по делото е обявен за окончателен. По повод предложение за спогодба вх. № 1526/08.05.2024 г. от ответниците в първото съдебно заседание е направено искане да се постави допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза да даде заключение дали има доказателства в Община Златоград за заплащане на процесните 105 кв.м., на което пълномощникът на ищците е възразил, че такива документи би следвало да има в ДСК, както и че настъпила преклузия за това искане; Пълномощникът е посочил, че щом има протокол за въвод във владение, то съдебният изпълнител е съобразил дали са налице всички предпоставки за въвод, като този протокол се ползва с материална доказателствена сила.

Във второто съдебно заседание на 13.06.2024 г. пълномощникът на ответниците е поискал като доказателство по делото да бъде приет Нотариален акт № 13/1970 г., издаден от Служба по вписванията. От пълномощникът на ответницата е направено възражение да не се приема този нотариален акт поради настъпила преклузия.