Определение № 10051 от 28.02.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10051 гр. София, 28.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20241110177070 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на А. Г. И., ЕГН **********, срещу "В***" ЕООД, ЕИК 2***.

На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са обективно съединени искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 и т.3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 224 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл.

86 ЗЗД.

Ищцата излага, че на 16.06.2020 г. сключила трудов договор с ответното дружество за длъжността "готвач", НКПД 51202001, с основно месечно възнаграждение в размер на 310 лева, допълнително възнаграждение за ТСПО 60%, за 4 часов работен ден, като договорът бил сключен на основание чл. 70, ал. 1 КТ със срок за изпитване - 6 м. В исковата молба се твърди, че работодателят-ответник не заплатил трудовото възнаграждение на ищцата за периода 01.09.2023 г. - 30.10.2024 г. На 30.10.2024 г. на ищцата била връчена Заповед № 04/23.10.2024 г., с която и било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за неявяване на работа в периода 06.05.2024 г. 22.10.2024 г., и било прекратено ТПО. Ищцата излага, че ползвала отпуск по болест, като й били издадени болничен лист № Е20230131421/10.04.2024 г. за отпуск до 05.05.2024 г., както и ЕР № 00447/17.07.2024 г. По изложените в исковата молба доводи заявява следните претенции, уточнени с молба от 16.01.2025 г.:

- на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ иска отмяна на процесното уволнение;

- на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ иска осъждането на ответното дружество за сумата от 620 лева - обезщетение за оставане без работа след процесното уволнение за периода 01.11.2024 г. - 19.11.2024 г.

- на основание чл. 128, т. 2 КТ иска осъждането на ответното дружество за сумата от 4030 лева - дължими и неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.09.2023 г. - 30.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на 1 предявяване на иска /24.12.2024 г./ до окончателното изплащане.

- на основание чл. 224 КТ иска осъждането на ответното дружество за сумата от 207 лева - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 20 дни, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /24.12.2024 г./ до окончателното изплащане.

- на основание чл. 86 ЗЗД иска осъждане на ответното дружество за сумата от 374,94 лева – обезщетение за забава за неизплатените в срок трудови възнаграждения, формирано като сбор от следните суми: 49.95 лева, дължима върху незаплатеното трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 09.2023 г., за периода 26.10.2023г. - 24.12.2024г.; 46.45 лева., дължима върху незаплатеното трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 10.2023 г., за периода 26.11.2023г. - 24.12.2024г.; 43.06 лева., дължима върху незаплатеното трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 11.2023 г., за периода 26.12.2023г. - 24.12.2024г.; 39.41 лева., дължима върху незаплатеното трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 10.2023 г., за периода 26.01.2024г. 24.12.2024г.; 35.73 лева, дължима върху незаплатеното трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 01.2024 г., за периода 26.02.2024г. 24.12.2024г.; 32,29 лева., дължима върху незаплатеното трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 02.2024 г., за периода 26.03.2024г. 24.12.2024г.; 28,61 лева., дължима върху незаплатеното трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 03.2024 г., за периода 26.04.2024г. 24.12.2024г.; 25,04 лева, дължима върху незаплатеното трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 04.2024 г., за периода 26.05.2024г. 24.12.2024г.; 21.36 лева, дължима върху незаплатеното трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 05.2024 г., за периода 26.06.2024г. 24.12.2024г.; 17.84 лева, дължима върху незаплатеното трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 06.2024 г., за периода 26.07.2024г. 24.12.2024г.;

14.20лева, дължима върху незаплатеното трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 07.2024 г., за периода 26.08.2024г. 24.12.2024г.; 10,56 лева, дължима върху незаплатеното трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 08.2024 г., за периода 26.09.2024г. 24.12.2024г.; 7,04 лева, дължима върху незаплатеното трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 09.2024 г., за периода 26.10.2024г. - 24.12.2024г.; 3,40 лева, дължима върху незаплатеното трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за м. 10.2024 г., за периода 26.11.2024г. - 24.12.2024г.

С исковата молба са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответното дружество е подаден отговор, с който исковете се оспорват като допустими, но неоснователни. По иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ответникът излага, че в исковата молба не са наведени твърдения за незаконосъобразност на уволнителната заповед.

Твърди, че ищцата не се е явявала на работа в периода 01.10.2023 г. – 22.10.2024 г. и не е представила на работодателя си документи, оправдаващи отсъствието. Развива, че заповедта била законосъобразна, като били спазени всички законоустановени условия за валидно прекратяване на ТПО от страна на работодателя. Сочи, че медицинските документи, оправдаващи отсъствието 2 на ищцата от работа, не били представени своевременно, не били представени и при прекратяване на ТПО, като от страна на ищцата била осъществена злоупотреба с право. Оспорва искът с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Не оспорва дължимостта на исковата претенция по чл. 244, ал. 1 КТ.

Оспорва иска с основание по чл. 128, т. 2 КТ. Твърди, че за м. 09.2023 г. е изплатено дължимото трудово възнаграждение, като развива, че след м.

09.2023 г. ищцата не е престирала труд за ответника, поради което възразява за недължимост на претендираните възнаграждения за периода м. 10.2023 г. – м.

10.2024 г. Излага, че през този период ищцата не е работила, а е ползвала отпуск по болест, поради което й се дължали обезщетения от НОИ. Възразява срещу иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД.

Ответникът също прави доказателствени искания. Претендира разноски.

След извършената проверка по чл. 140 ГПК, съдът приема, че исковата молба е редовна, исковете са допустими, процедурата по чл. 131 ГПК е изпълнена, поради което и на основание чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 от ГПК следва да се насрочи делото в открито съдебно заседание, като се уведомят страните за изготвения проект за доклад по делото.

По доказателствата:

Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства, да се допусне ССчЕ за изясняване на делото и задължи ответникът да представи трудовото досие на ищцата, както и удостоверение за заплатата на ищцата за месеца, предхождащ, месеца на уволнението. Искането на ищцата за снабдяване със съдебно удостоверение, което да послужи пред НАП, се явява процесуално допустимо, поради което следва да се уважи, а по относимостта на събраните доказателства съдът дължи произнасяне с акта си по същество. Искането на ответната страна по чл. 192 ГПК следва да се уважи като процесуално допустимо. На ответника следва да се допусне 1 свидетел при реим на довеждане за установяване на обстоятелството, че ищцата не се е явявала на работа в периода м. 10.2023 г. – м. 10.2024 г.

Поради това и на основание чл.140, вр. чл. 146 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА ДЕЛОТО за разглеждане в ОСЗ на 31.03.2025 г. от 11,00 часа.

ПРИЕМА проект за доклад по делото, както следва:

ПРЕДМЕТ на делото са обективно съединени искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 и т.3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 224 КТ, чл. 128, т. 2 КТ, и чл.

86 ЗЗД.

Доказателствена тежест:

По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е сключен трудов договор със соченото в исковата молба съдържание, което е било прекратено от страна на ответника.

3

В тежест на ответника е да докаже, че законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа през процесния период, следващ уволнението, както и размерът на неполученото брутно трудово възнаграждение.

В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.

По иска по чл.128, т. 2 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че през исковия период между него и ответника е съществувало трудово правоотношение с посоченото съдържание, по което е изпълнявал задължението си да престира труд, поради което в негова полза е възникнало вземане за трудово възнаграждение, чиято изискуемост е настъпила; че неизплатеното трудово възнаграждение е в размер на исковата сума.

В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.

По иска по чл.224 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже: 1) че между него и ответника е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено, като е без значение на какво основание; 2) наличието на неизползван платен годишен отпуск през периода на съществуване на трудовото правоотношение; 3) че размерът на претенцията съответства на исковата сума.

В тежест на ответника е да докаже, че работникът е упражнил правото си да ползва платен годишен отпуск, респ. – че е изплатил на работника обезщетение за неизползвания такъв. по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД

В тежест на ищеца е да докаже наличието на съответните главни дългове в сочените размери и настъпването на забавата.

ОТДЕЛЯ като безспорни обстоятелствата, че:

1/ между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 26/12.06.2020 г. за длъжността „Готвач“, при уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 310 лева и допълнително възнаграждение за ТСПО – 0,6 %, непълно работно време – 4 часа;

2/ трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 04/23.10.2024 г. за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“, връчена на ищцата на 30.10.2024 г.

3/ дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ е в размер на 207 лева и същото не е изплатено от ответника – работодател.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в двуседмичен срок да представи цялото трудово досие на ищцата, както и удостоверение за работната заплата на ищцата за месеца, предхождащ уволнението.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищцата да представи в оригинал 4 трудовата си книжка в първото по делото ОСЗ, ведно със заверен препис от същата.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК ТП на Н*** град в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК да представи справка за болничните листове на ищцата за периода м.

09.2023 г. – м. 10.2024 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото съдебно удостоверение на ищцата, което да послужи пред НАП след представяне на проект на съдебно удостоверение в ЕДНОСЕДМИЧЕН срок.

ПРИЕМА представените от страните с исковата молба и отговора писмени документи като доказателства по делото.

ДОПУСКА на ответника един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелството, че ищцата не се е явявала на работа в периода м. 10.2023 г. – м. 10.2024 г.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при неводене на свидетеля в първо ОСЗ, определението, с което е допуснат, ще бъде отменено, и делото ще бъде решено на база събрания доказателствен материал.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба и отговора, както и на следните задачи, формулирани от съда: