Решение № 79 от 11.02.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Кърджали, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20255140101026 по описа за 2025 година

Предявен е иск от К. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес *********** чрез адв. Л. К. Б.-САК срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес па управление гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“, представлявано от С. Я. и И. К. за прогласяване на нищожността на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК на сключения между страните Договор за потребителски кредит **********. и иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от И. Ш. за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 17.01.2025 г. към Договор за потребителски кредит **********. поради нищожност на договора за кредит, като главен дълг и на самостоятелно основание, тъй като договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави, води до неравноправност в кредитното правоотношение, лисата на основание за сключването му и сключен като обезпечение на недействителна сделка по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага твърдения, че на 17.01.2025 г. е сключен Договор за потребителски кредит № ********** г., по силата на който „Кредисимо“ ЕАД е предоставило в заем сумата от 3 100 лева при фиксиран ГЛП от 50.00% и ГПР от 63.21 %. Съгласно погасителния план е следвало да внесе сума в общ размер на 5 009,49 лв. на 24 месечни 1 вноски, включващи главница и лихва.

Сочи се, че на същата дата 17.01.2025 г. ищеца бил задължен да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899 във връзка с договор за потребителски кредит и с оглед отпускането му, като било уговорено възнаграждение за гаранта на стойност от 3 156,67 лева, което било над 101% от стойността на заетата сума. Твърди се, че възнаграждението за поръчителя било уговорено да се заплаща отново на 24 месечни вноски със същите падежни дати като вноските по договора за кредит и то сметка на „Кредисимо“ ЕАД, а не на дружеството-поръчител.

Навеждат се доводи, че и този договор бил недействителен, доколкото с него се предвиждало кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречало на добрите нрави, водило до неравноправност, липсвало основание за сключването му и бил сключен като обезпечение на недействителна сделка.

Сочи се, че Договора за потребителски кредит № ********бил нищожен, тъй като съдържал неравноправни клаузи. Посоченият в договора ГЛП от 50.00% бил прекомерен и само на това основание следвало договора да се обяви за нищожен, тъй като съгласно установената съдебна практика било противно на добрите нрави да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Навеждат се твърдения, че в процесния договор уговорената възнаградителна лихва надвишавала трикратния размер на законната лихва, която към 17.01.2025 г. била 12.95% , съответно трикратния й размер е бил 38.85 %.

Друго основание за нищожност на договора било посочения ГПР от 63.21%, същият бил увеличен по скрит начин, тъй като в него не било включено дължимото възнаграждение за дадената гаранция.

Изтъква се, че макар в договора да била вписана общата дължима сума, то нейният размер не бил коректно посочен, на практика реално това не било дължимата сума, тъй като в нея не били включени допълнителните плащания, които потребителят щял да направи, предвид задължението да осигури гарант като обезпечение на кредита. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл.

68д, ал. 1 от ЗЗП, съответно процесния договор не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което бил нищожен.

На следващо място в исковата се молба се твърди, че сключеният между ищеца К. М. и втория ответник – „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство е недействителен, като се акцентира върху уговорката за заплащане на възнаграждение от страна на кредитополучателя в полза на юридическото лице – гарант /поръчител/, представляващо свързано с кредитора дружество. Сочи се, че с договора било предвидено възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на кредитора (а не на гаранта) заедно с погасителните вноски по кредита, като единственият 2 правен и икономически ефект от сделката било кумулиране в полза на „Кредисимо“ ЕАД на допълнителен финансов приход в размер на 3 156,67 лева, представляващо престация на потребителя по гаранционната сделка.

Навежда се, че тъй като възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлявало част от общия разход по кредита за потребителя и е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, като в случая това не било сторено, поради което договорът за кредит се явявал сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният договор за предоставяне на гаранция бил нищожен съгласно чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него не бил посочен реално дължимия годишен процент на разходите /ГПР/ и в него не е включено възнаграждението за поръчител.

Моли за прогласяване на нищожността поради противоречие на закона на основание чл. 26, ал. 1, предл.1 от ЗЗД на сключения между страните Договор за потребителски кредит № ************* от 17.01.2025 г., както и Договора за предоставяне на поръчителство от 17.01.2025г. на основание чл.26, ал. 2 от ЗЗД.

Представя писмени доказателства под опис. Прави доказателствени искания. Представя договор за прана защита и съдействие за оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

С Определение № ***** г. ищцата К. И. М. е освободена от заплащане на държавна такса в производството по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.

Не оспорва факта, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ********** г., по силата на който ответното дружество е представило на ищеца заем в размер на 3100,00 лева, която сума следвало да бъде върната за срок от 24 месеца, при фиксиран ГЛП от 50.00% и ГПР от 63.21%. Не се оспорва твърдението, че главницата по договора за кредит е усвоена изцяло, както и сключването на договор за предоставяне на поръчителство от 17.01.2025 г.

Не се възразява, че общият размер на дължимите суми по кредита при спазване на погасителния план възлизал на 5009,49 лева, представляващо сбор от 3100,00 лева – главница и 1909,49 лева – договорна възнаградителна лихва.

Набляга се, че ищецът бил в забава, тъй като не бил погасявал точно задълженията си по договора.

Излага подробни съображения относно начина на формиране на ГПР, като набляга, че същият бил посочен в договора по ясен и разбираем начин, както и че при изчисляването му са спазени всички законови изисквания, и не е необходимо да се разписва формулата, по която бил изчислен.

3

Заявява, че са неоснователни претенциите на ищеца за обявяване недействителността на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, като излага подробни аргументи. Навежда се, че както в договора, така и в общите условия и погасителния план, изрично били посочени размерите на ГПР и ГЛП, които били съобразени със законовите изисквания. Оспорва твърдението, че клаузата за възнаградителна лихва е недействителна поради противоречие с добрите нрави и че същата е прекомерна, тъй като единственият разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който бил включен при изчисляване на ГПР бил договорната възнаградителна лихва.

Не оспорва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не било включено като разход по смисъла на чл.19 от ЗПК, тъй като то не отговаряло на легалната дефиниция за общ разход по кредита.

На следващо място се възразява относно твърдението, че ищеца бил задължен да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник, съответно че било задължително условие за отпускане на кредита.

Навежда се, че съгласно общите условия кредитополучателят имал право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита. Освен това сочи, че клиентът имал право да се откаже от кандидатстването за кредит. Изтъква се, че поради незадължителния характер на договора за предоставяне на поръчителство, същият не попадал в хипотезата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК, където се съдържа легалната дефиниция за общ разход по кредита, поради което разходът по договора за поръчителство не се включва в ГЛП и ГПР и нямало нарушение на чл. 19 от ЗПК.

Оспорва се, че към момента на сключване на договора за кредит „Кредисимо“ ЕАД имало информация относно размера на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство, тъй като нямало как ответника да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор. Описва се подробно процедурата по отпускане на кредит, съответно че „Кредисимо“ ЕАД нямал достъп и контрол в платформата, където се уговаряли условията по договора за предоставяне на поръчителство, в случай, че клиента бил избрал такова обезпечение.

Навежда, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, но твърди, че двете дружества били самостоятелни юридически лица, поради което „Кредисимо“ ЕАД нямал достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно нямал данни на паричните задължения на кредитополучателя по същия.

На следващо място се излагат твърдения, че договора за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по см. на чл. 280 от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попадало в обхвата на общи разходи по кредита.

Оспорва се твърдението, че дори да се приеме, че процесният договор за предоставяне на поръчителство е нищожен, то това би довело единствено до 4 отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит.

Излага доводи, с които възразява относно твърдението на ищеца, че договора за кредит бил нищожен поради това, че договорната лихва надхвърляла трикратния размер на законната лихва, като сочи съдебна практика в подкрепа на своите твърдения.

Изразява становище по отношение на доказателствата и доказателствените искания на ищеца, като възразява относно допускането на съдебно-счетоводна експертиза.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Оспорва ищецът да е материално затруднен. Представя доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899 чрез юрисконсулт С. С. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан по подробно изложени съображения.

Не оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ********** г. между „Кредисимо“ ЕАД и К. М., във връзка с обезпечаването на който бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 17.01.2025 г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител К.

М..

Не възразява и относно общия размер на дължимите по кредита суми в размер на 5009,49 лева, като не възразява това да бъде прието за безспорно.

Навежда, че „Ай Тръст“ ЕООД сключил с ищеца договор за поръчка при условията на чл.280 от ЗЗД, наименован „договор за предоставяне на поръчителство“, съгласно който за така описаната услуга ищеца се задължил за възнаграждение в размер на 3156.67 лева, разсрочено на 24 месечни вноски.

На следващо място се описва подробно механизма за сключване на договора за кредит и този за предоставяне на гаранция. Сочи се, че кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като в случай че избере опцията за предоставяне на поръчителство от страна на „Ай Тръст“ ЕООД на кредитоискателя се визуализирала месечна вноска, чиято стойност била сбор от вноската по потребителския кредит и вноската за възнаграждението на поръчителя. Сочи, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните, като сключването на договора за предоставяне на поръчителство ставало в рамките на независима електронна среда на „Ай Тръст“ ЕООД, до която „Кредисмо“ ЕАД нямал достъп. Навежда, че кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще премине през процес на 5 оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД, като обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст“ ЕООД, е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя, поради което счита, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР.