Решение № 115 от 13.06.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Бургас, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20242000500125 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 363/ 04.12.2023 г., постановено по гр.д. № 191/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Ямбол, са отхвърлени предявените от В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Я.“ № 12, В. Г. Ч. , ЕГН **********, с адрес: гр. Я.“ № 13, и Д. Г. Ч. , ЕГН **********, с адрес: гр. В., тримата с адрес за връчване: гр. К. 10 – адв. П. К., против „ЗАД.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т. - заедно от поне двама изпълнителни директори, и „ЗАД.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. представлявано от Д.Н.М., К.С.В. и М.П.И. М.П.И. заедно от всеки един от изпълнителните директори, искове по чл.432, ал.1 КЗ за солидарното осъждане на двамата ответници да заплатят на В. Д. Д. сумата 140 000 лв., частичен иск от общата сума 200 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщерята й – З. Ч.а, починала на *** г., при ПТП от *** г., на В. Г. Ч. – сумата 140 000 лв., частичен иск от общата сума 220 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка му – З. Ч.а, починала на *** г. при ПТП от *** г., и на Д. Г. Ч. – сумата 1

140 000 лв., частичен иск от общата сума 220 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка му – З. Ч.а, починала на *** г. при ПТП от *** г.

Със същото решение е осъдено „ЗАД.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т. - заедно от поне двама изпълнителни директори, да заплати на В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Я.“ № 12, с адрес за връчване: гр. К. 10 – адв. П. К., сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщерята й – З. Ч.а, починала на *** г. при ПТП от *** г., причинено виновно от водача на застрахован при „ЗАД.“ АД л.а. "М." с рег.№ ***, по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 10.01.2022 г. до окончателното й изплащане, като искът за неимуществени вреди за разликата над сумата от 120 000 лв., до предявения размер от 140 000 лв. - частичен иск от общата сума 200 000 лв., е отхвърлен.

Със същото решение е осъдено „ЗАД.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т. - заедно от поне двама изпълнителни директори, да заплати на В. Г. Ч. , ЕГН **********, с адрес: гр. Я.“ № 13, с адрес за връчване: гр. К. 10 – адв. П. К., сумата от 140 000 лв., частичен иск от общата сума 220 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка му – З. Ч.а, починала на *** г. при ПТП от *** г., причинено виновно от водача на застрахован при „ЗАД.“ АД л.а. "М." с рег.№ *** по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 10.01.2022 г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение е осъдено „ЗАД.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т. - заедно от поне двама изпълнителни директори, да заплати на Д. Г. Ч. , ЕГН **********, с адрес: гр. В., с адрес за връчване: гр. К. 10 – адв. П. К., сумата от 140 000 лв., частичен иск от общата сума 220 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка му – З. Ч.а, починала на *** г. при ПТП от *** г., причинено виновно от водача на застрахован при „ЗАД.“ АД л.а. "М." с рег.№ *** по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва за забава върху 2 сумата, считано от 10.01.2022 г. до окончателното й изплащане.

Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от „ЗАД.“ АД против постановеното решение, в частта, с която е присъдено застрахователно обезщетение в полза на В. Д. Д. за неимуществени вреди над размера на 60 000 лв., до присъдения размер от 120 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата над 60 000 лв., считано от 10.01.2022 г. до окончателното й изплащане; в частта, с която е присъдено застрахователно обезщетение в полза на В. Г. Ч. за неимуществени вреди над размера на 70 000 лв., до присъдения размер от 140 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата над 70 000 лв., считано от 10.01.2022 г. до окончателното й изплащане; и в частта, с която е присъдено застрахователно обезщетение в полза на Д. Г. Ч. за неимуществени вреди над размера на 70 000 лв., до присъдения размер от 140 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата над 70 000 лв., считано от 10.01.2022 г. до окончателното й изплащане.

Дружеството - въззивник поддържа, че в обжалваните си части съдебното решение е неправилно, необосновано и страда от съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира отмяната му, с отхвърляне на предявените искове, в посочените части.

В жалбата се излагат доводи, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, поради необсъждане на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и позоваване в решението си на едностранно обсъдени и в полза на ищцовата страна доказателства, като е игнорирал установените по делото обстоятелства и по този начин е възпрепятствал установяването на обективната истина, достигайки до погрешни изводи.

Сочи се, че съдът без аргументация е кредитирал заключението на първоначалната съдебномедицинска експертиза и не е възприел наличието на съпричиняване.

Обосновава се наличието на принос от страна на З. Ч.а към собственото й увреждане. Акцентира се на обстоятелството, че увреждането, довело до летален изход за пострадалата, какъвто не е настъпил за нито едно от лицата, намиращи се в автомобила, е в резултат на неизползването от 3 нейна страна на обезопасителен колан.

Излагат се оплаквания за прекомерност на присъдените обезщетения, с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието справедливост. Изтъква се, че не е отчетена практиката на съдилищата по аналогични случаи и конкретната социално – икономическа обстановка за процесния период, както и размера на минималната работна заплата, визиран в КТ.

Сочи се неправилност на решението и по отношение присъдените лихви за забава.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от В. Д. Д., В. Г. Ч. и Д. Г. Ч. , в който се излагат съображения за нейната неоснователност и се въвежда искане за отхвърлянето й.

Изразява се позиция, че въззивникът не е посочил нито един относим критерий, въз основа на който присъдените обезщетения да бъдат намалени. Сочи се, че ищците продължават да търпят и към настоящия момент болки, страдания и психически стрес от смъртта на своята родственица. Според тези страни, показанията на свидетелите по делото недвусмислено и ясно дават представа както за взаимоотношенията в семейството, така и за промяната на начина на живот на претендиращите обезщетение след инцидента.

Въззиваемите поддържат, че претендираните неимуществени вреди са доказани, а присъдените обезщетения са съобразени както с годината на ПТП, възрастта на пострадалата и преживелите родственици, така и с близките отношения, съществували приживе между въззиваемите и починалата им дъщеря и майка. Навеждат се доводи, че присъдените обезщетения съответстват на съдебната практика и нарастващите лимити на застрахователя по застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Оспорват се възраженията на въззивника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата. Сочи се, че според заключението на в.л. д-р Чаушев по приетата по делото съдебномедицинска експертиза, поставянето на колан от пострадалата е без значение по отношение на получените от същата травматични увреждания, предизвикали леталния 4 изход. Настоява се за липса на виновно поведение от страна на пострадалата, като се сочи, че по делото не са ангажирани доказателства за наличие на причинна връзка между неизползването на колан и настъпилите увреждания.

Въззиваемата страна поддържа, че дори и да има съпричиняване, то е в малък обем и не следва да се отрази на обема на обезщетението.

Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1 , т.2 ЗА, ведно с начислен ДДС.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция са предявени в кумулативно субективно съединение пред първоинстанционния Окръжен съд Ямбол претенции за неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от въззиваемите, като следствие от пътен инцидент, при който е загинала тяхната дъщеря – за В. Д., и майка – за В. Ч. и Д. Ч., против застрахователя на прекия причинител на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от морално естество, при вина, която се предполага.

5

При определяне естеството и характера на страданията, които следва да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството – въззиваем, като застраховател, по повод автомобила, управляван от прекия причинител на увреждането – Г.Д. Ч..

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2, вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди другиму.

Установено е в производството, че въззивниците са отправили до застрахователното дружество на 10.01.2022 г. писмена застрахователна претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, и, тъй като не са получили плащане от застрахователя, са инициирали настоящото исково производство – чл.498, ал.3 КЗ, и исковете им са допустими за разглеждане по същество.

Следва да се приеме, че не се оспорват от застрахователя основанията за ангажиране на гаранционно – обезпечителната му отговорност за чужди противоправни действия, доколкото, необжалвано от него, първоинстанционното решение е влязло в сила, в частта, с която претенциите за обезщетение за неимуществените вреди са уважени в размер на 60 000 лв. за В. Д. и по 70 000 лв. за В. Ч. и Д. Ч.. Ето защо, налага се изводът, че между страните не е спорно осъществяването в пълнота и кумулативна даденост на реквизитите от фактическия състав на деликта. Спорът пред настоящата инстанция се концентрира върху справедливия размер на обезвредата и наличието на съпричиняващо поведение на пострадалата спрямо собственото й увреждане, основание за намаление на обезщетението, дължимо на 6 правоимащите лица.