Решение № 29 от 21.02.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Ямбол, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. в присъствието на прокурора Е. Зл. Г. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20242300500007 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Сдружение „Военно историческа асоциация „Музей Бойна Слава“ гр.Ямбол, представлявано от председателя на управителния съвет Т.И.С., подадена от процесуалния представител адв. С. И. от САК, против Решение №64/03.11.2023г. на Тополовградски районен съд, постановено по гр.д.№251/2022г. по описа на този съд, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от въззивното сдружение против Прокуратурата на Република България искове – иск по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от бавно правосъдие в размер на 7000 лева и иск по чл.2в от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз в размер на 8000 лева.

Оплакването е за неправилност на решението на първата инстанция. Въззивникът твърди, че в атакуваното решение районният съд безкритично е приел становището на ответника, че вещите са иззети от физическото лице Т. С., без да изследва последователно представените от ищцовото сдружение и приети по делото доказателства, че имуществото е иззето от офиса на сдружението, което се намира на адрес в гр.***, бл.**, вх. **.ап.**.

Изтъква, че твърденията на прокуратурата, че това са имоти на С. и поради това следва да се приеме, че иззетото е негова собственост, са голословни. Направено е оплакване, че първоинстанционният съд не е подложил на анализ писмените доказателства, представени от ищцовата страна, а е възприел изтъкнатата от прокуратурата в гр.Русе фактическа и правна сложност на досъдебните производства, но това според сдружението не може да е оправдание за десетгодишното разследване, за което съдът незаконосъобразно приел, че забавянето не е бавно правосъдие. Въззивникът изтъква, че в случая досъдебното производство е надхвърлило предвидените в чл.234 НПК срокове, независимо дали същото разкрива фактическа или правна сложност. На следващо място първоинстанционният съд не 1 взел становище и по поставения от защитата начин на тълкуване на понятието опозоряване на юридическо лице, за което понятие следва да се съобрази Решение от 08.11.2011г. по дело Т-88/2009г. на СЕС. Въззивникът твърди, че съдът изобщо не е коментирал в решението си представените писмени доказателства за осъществените претърсвания и изземвания в офиса на сдружението, както и гласните доказателства за затруднено осъществяване целите на асоциацията. Въззивникът е изложил подробни съображения по посочените оплаквания и е цитирал съдебна практика.

По тези съображения моли ЯОС да отмени обжалваното решение на ТРС и да постанови друго решение, с което да уважи изцяло в предявените размери исковете по чл.2б от ЗОДОВ за сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от бавно правосъдие по прокурорска преписка № 2442/2013г. по описа на Окръжна прокуратура – Русе и по чл.2в от ЗОДОВ за сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, заедно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на главниците. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна.

В о.с.з. въззивникът се представлява от законния му представител Т.С. и от пълномощника адв.И., който пледира за уважаване на жалбата.

Въззиваемата страна Прокуратурата на РБ и ЯОП, в о.с.з. се представляват от прокурор от ЯОП, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на оспореното решение на ТРС, като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което същата следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, въззивният съд установи следното:

С подадената пред първоинстанционния съд искова молба и молба-уточнение към нея, ищецът Сдружение „Военно историческа асоциация „Музей Бойна Слава“гр.Ямбол, представляван от председателя на Управителния съвет Т.И.С., е предявил против Прокуратурата на Република България обективно кумулативно съединените искове – иск по чл. 2б от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 7 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от бавно правосъдие по прокурорска преписка №2442/2013г. по описа на Окръжна прокуратура - Русе, по която е иззето имущество на ищеца, с което е нарушен чл.6 от ЕКЗПЧОС, както и чл.1 от Протокол 1 на Конвенцията за защита на правото на собственост, както и иск по чл.2в от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 8 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, поради достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз при разследването на прокурорска преписка №2442/2013г. по описа на Окръжна прокуратура - Русе, тъй като прокуратурата е надхвърлила пределите на своята свобода на преценка и е нарушила установения в правото на ЕС правен принцип на пропорционалност, имащ за цел да предостави права на частноправни субекти.

Установената по спора фактическа обстановка не е спорна между страните, правилно е разкрита от първата инстанция и съобразно служебно известните на въззивната инстанция факти, съобщени по реда на чл.155 ГПК е следната:

Установено е, че ищецът „Военно историческа асоциация „Музей Бойна Слава“гр.Ямбол е сдружение с нестопанска цел, вписано на 21.10.2013г. в регистъра на ЮЛНЦ при ЯОС. Сдружението е пререгистрирано съгласно ЗТРРЮЛНЦ в РЮЛНЦ на 03.12.2018г.

Същото осъществява дейност, свързана с развитието и осъвършенстването на военноисторическото и военно дело, като една от целите му е да подпомага и организира изложби, възстановки на исторически събития, научни конференции на тема военната история в страната и извън нея, както и да подпомага развитието на специалистите в тази насока. За постигане на целите си сдружението осъществява мероприятия по набиране, 2 съхранение, реставрация на оръжия, униформи, снаряжения, както и документи свързани с военната история. Законен представител на сдружението – председател на УС е Т.И.С..

Установено е, че от вписването на сдружението в регистъра на ЯОС, до 08.02.2023г. седалището и адресът на управление на сдружението са били в гр.*** на ул.****** бл.**.

Недвижимият имот, намиращ се на адреса на управление на сдружението в гр.*** на ул.****** бл.**, ищецът е наел за временно възмездно ползване по договор за наем от 21.10.2013г., сключен с наемодателя Д.Т.С.

Установено е, че досъдебното производство по прокурорска преписка №2442/2013г. по описа на Окръжна прокуратура – Русе се води срещу неизвестен извършител за извършени престъпления по чл.195, ал.1, т.10, пр.3, вр. с чл.194, ал.1 НК. На 11.08.2014г. по ДП - пр.№2442/2013г. на РОП са били извършени одобрени от съда претърсвания и изземвания на две жилища в гр.Ямбол, обитавани от лицето Т.И.С. - на ул.******, бл.***, вх. ***, ет.**, ап.**, и на ул.*****, бл.***.вх. **. ет.**, ап.**, като от това лице са иззети като веществени доказателства 242бр. движими вещи - револвери, пистолети, пушки, леки картечници, карабини и други, а от второто жилище са били иззети 22 бр.движими вещи - револвери, саби, шпаги, ножове, 1бр. компютър, 1 бр. преносим компютър и 2бр. мобилни телефони. Съгласно отразеното в протоколите за претърсване и изземване, лицето, от което са иззети вещите е Т.И.С., който е посочил, че историческото и колекционерско оръжие е лично негово, придобито по законен път и съхранявано съгласно изискванията на закона. На 08.07.2016г. по преписката на РОП отново са извършени претърсвания и изземвания на двете обитавани от Т.И.С. жилища в гр.****- на ул.***** и на ул.****

Производството по обсъжданата пр.пр.№2442/2013г. на РОП е висящо, продължава и понастоящем с извършване на процесуално-следствени действия, по преписката са назначени множество експертизи - технически, компютърно-технически, историко-нумизматични, историко-оръжейни, балистични, историко-археологически и др., като не е привлечено лице към наказателна отговорност.

Установено е, че в периода 2015г.- 2022г., по пр. №2442/2013г. на РОП от л ицето Т. С., от което са били иззети веществените доказателства и от негови адвокатипълномощници, са били депозирани над десет молби с искания за връщане на веществените доказателства. По всички тези молби наблюдаващият прокурор се е произнесъл с постановления, с които исканията на Т.С. за връщане на веществените доказателства са оставени без уважение. Част от постановленията на РОП са били обжалвани пред Окръжен съд - Русе и потвърдени. Служебно известен на съда факт е, че по образуваното пред ЯОС гр.д.№88/2021г. Т.И.С. е предявил иск по чл.2б от ЗОДОВ против Прокуратурата на РБ за обезщетяване на претърпените от него вреди от бавно правосъдие по пр.№2442/2013г. на РОП, по която от него са иззети веществените доказателства и са задържани за неразумно дълъг срок. По делото с постановеното от въззивния съд - Апелативен съд – гр.Бургас и влязло в сила Решение №49/30.03.2022г. по в.гр.д.№51/2022г., този иск на Т.С., основан на твърденията му, че от него са иззети веществените доказателства и са задържани за неразумно дълъг срок, е уважен за сумата 500лв. – обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото му да се разгледа и реши в разумен срок по чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС наказателното производство по пр.пр.№2442/2013г. на ОП-Русе.

По пр.пр.№2442/2013г. на ОП-Русе, на 19.04.2016г. е била подадена и молба от Асоциация на Сухопътните войски на България, която от името на нейния член- настоящия ищец „Военно историческа асоциация „Музей Бойна Слава“- гр.Ямбол, е поискала връщане на иззети по преписката веществени доказателства – документи, експонати и компютър.

Твърденията по молбата са били, че веществените доказателства са собственост на „Военно историческа асоциация „Музей Бойна Слава“- гр.Ямбол, не са предмет на особена защита, забрана и регламентация и вещите са необходими за дейността на организацията. С постановление от 26.04.2016г. на РОП тази молба на Асоциация на Сухопътните войски на България е била оставена без уважение.

Установено е, че върху иззетите от лицето Т. С. веществени доказателства по пр.пр.№2442/2013г. на ОП-Русе, с обезпечителна заповед на ЯОС е наложен запор по искане 3 на КПКОНПИ, сега КОНПИ.

По делото пред първата инстанция в качеството на свидетели са разпитани И.Р. и Т.К., които са членове на ищцовото сдружение от 2013г. Свидетелите са дали показания за установяване основната цел на сдружението, посочвайки, че то участва във възстановки и има музейна експозиция. Двамата свидетели са установили с показанията си, че през 2014г. вещи на сдружението – картечници, автомати и др. са били иззети от прокуратурата от склад на сдружението, намиращ се в гр.*** ул.******, който склад е на Т. С., като и че част от вещите са били негови. Сдружението правило няколко искания за връщане на вещите, но последвал отказ, като след изземването на вещите спаднала посещаемостта на музея на сдружението, тъй като нямало толкова многобройна колекция от оръжия и интересът на посетителите също спаднал. И двамата свидетели са били категорични при разпита, че не знаят да е било опетнено името на сдружението в обществото след изземването на вещите, нито името на неговите членове да е коментирано в обществото или в социалните мрежи.

При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение ТРС е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените искове. За отхвърлянето на иска по чл.2б, ал.1 от ДОДОВ съдът е приел, че досъдебното производство, по което са иззети вещите като веществено доказателство е с фактическа и правна сложност, предмет на разследването са множество факти и обстоятелства за разкриване на обективната истина и е необходим продължителен период от време, за да бъде извършено щателно разследване. Приел е също, че по делото не е установено да са причинени някакви неимуществени вреди на ищцовото сдружение, да са засегнати престижа и доброто му име или да е опозорено юридическото лице, за да бъдат обезщетени неимуществените му вреди. Със същите съображения съдът е отхвърлил и иска по чл.2в от ЗОДОВ, излагайки, че не е осъществени и фактическият състав за отговорността по чл.2в от ЗОДОВ, тъй като не са налице противоправни действия или бездействия на прокуратурата, с които да е нарушена норма от правото на Европейския съюз и нарушението да е съществено.