Решение № 256 от 03.10.2023, Административен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 256 гр.Русе, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ:

Ивайло Йосифов при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 302 по описа за

2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.118, ал.3 от КСО.

Образувано е по жалба, подадена от П.С.Т.-С. и К.П. ***, депозирана чрез процесуален представител адв. К. Д., против решение № 1040-17-45 от 25.04.2023 г., постановено от директора на ТП на НОИ - Русе. С обжалваното решение е оставена без уважение жалбата им и е потвърдено изцяло разпореждане № РО-5-17-01329657 от 28.03.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Русе, с което на основание чл.110, ал.3, вр.ал.1, т.1, предл. последно от КСО, на посочените лица е разпоредено да внесат в приход на ДОО сума по ревизионен акт за начет № РМ-5-17-01320560 от 13.03.2023 г., общо в размер на 1 943.93 лева, от които главница 1 290.50 лева и лихва 653.43 лева, начислена до 13.03.2023 г. Жалбоподателите, чрез процесуалния им представител адв. К. Д., излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, които по същество касаят твърдения за неспазване на изискването за форма на оспореното решение, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на мотиви на решаващия орган да потвърди изцяло обжалваното пред него разпореждане, като органът не е отговорил на наведените пред него възражения досежно липсата на материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността по чл.110, ал.1, т.1, предл. последно от КСО, както и неправилно приложение на материалния закон – основания за отмяна на оспорения акт по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. По-конкретно, в жалбата до съда и в проведеното открито съдебно заседание в хода по същество на делото се твърди, че не е установено наличието на вина от страна жалбоподателите, която да ангажира отговорността им по чл.110, ал.1, т.1, предл. последно от КСО, както и че не е установено отмененото решение на ТЕЛК да е било постановено в нарушение на нормативните разпоредби, като при определяне на процента ТНР, ТЕЛК, Общи заболявания първи състав УМБАЛ Русе се е произнесъл в рамките на своята компетентност, а разликата при поставяне на точната диагноза не би могла да се квалифицира като нарушение на нормативните разпоредби. Според жалбоподателите, за такива нарушения следва да се приемат нарушения на законовите изисквания, уреждащи процедурата по издаването на актовете, съдържанието и формата им, но не и разликите в професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствена професионална квалификация и опит. Твърди се, че в настоящия случай членовете на ТЕЛК са постановили решение на база всички, в т.ч. и предходни медицински експертизи и заключения относно състоянието на лицето, при които винаги до момента на лицето е бил определян ТНР 80%, съобразили са се с факта, че състоянието на лицето не се повлияло от слухопротезиране и са изразили своето експертно мнение въз основа на придобити знания и опит в областта на медицината и като израз на вътрешното си убеждение в рамките на своята компетентност. На следващо място, според жалбоподателите, незаконосъобразността на ревизионния акт, становищата, изготвени въз основа на него и обжалваното решение се изразявала и в обстоятелството, че се търси отговорност само от двама от членовете на ТЕЛК, Общи заболявания първи състав УМБАЛ Русе, въпреки че последният се състои от четирима специалисти.

Обстоятелството, че към настоящия момент двама от членовете на състава са починали, според жалбоподателите, не може да доведе до ангажиране само на тяхната отговорност за възстановяване на причинената щета на ДОО, тъй като всеки един от комисията се е произнесъл съобразно квалификацията, която притежава, а ТЕЛК е колективен орган и не следва отговорността да се носи от един от членовете му за сметка на останалите. На последно място оспорва се и начисляването на лихва, като се твърди, че не следвало жалбоподателите да понасят вреда от бездействието на органите, които са извършили частична ревизия едва на 13.03.2023 г., при положение че са имали информация за наличието на влязло в сила ЕР на НЕЛК, с което е намален процентът ТНР от 80 на 60 много по-рано във времето, твърди се злонамереност при действията на ревизиращите органи, като са забавили образуването на ревизионното производство. С тези доводи, развити в жалбата, в проведеното на 12.09.2023 г. открито съдебно заседание в хода по същество на делото, чрез процесуалния им представител адв. К. Д., оспорващите искат от съда да отменени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото териториално поделение. Претендират и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът в производството - директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез пълномощника си по делото гл. юрисконсулт Цв. Р., в проведеното открито съдебно заседание в хода по същество на делото и в представени писмени бележки, оспорва жалбата като недоказана и неоснователна. Твърди валидност, формална и процесуална законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, както и съответствие на същите с материалноправните разпоредби на закона. Посочва, че съгласно установената трайна и безпротиворечива съдебна практика на ВАС отмененото незаконосъобразно решение на ТЕЛК е било законовото основание за изплащане на социалната пенсия за инвалидност според определения процент на трайно намалена работоспособност и степен на увреждане, които средства представляват неправилно извършени осигурителни разходи, което се явява щета за ДОО. Сочи, че в разглеждания случай е налице нарушение на Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), като в мотивите си медицинската комисия в ТП на НОИ - Русе конкретизира, че описаният обективен статус с децибелите, определящи намалението на слуха в ЕР на ТЕЛК и приложената медицинска документация, не дават основание за оценка по визираната отправна точка, като за практическа глухота от 65 до 90 децибела се дава 60% трайно намалена работоспособност. Счита за установени нанесените в резултат на отмененото като незаконосъобразно, постановено в нарушение на нормативните разпоредби, експертно решение вреди на бюджета на ДОО, поради изплащане без основание на лична социална пенсия за инвалидност, както и пряката причинно-следствена връзка между отмененото решение на ТЕЛК и настъпилия за ДОО вредоносен резултат, като това е и достатъчното основание за възникване на имуществената отговорност по чл.110, ал.1, т.1, предл. последно от КСО, а тази отговорност се реализира въз основа на ревизионен акт за начет, както е и в разглеждания случай. В тази насока се позовава и на мотивите в потвърдителното си решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, включително тези от административната преписка, съдът приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена от правоимащи лица, срещу подлежащ на оспорване административен акт и в рамките на преклузивния срок по чл.118, ал.1 от КСО. Решение № 1040-17-45 от 25.04.2023 г., постановено от директора на ТП на НОИ – Русе, е връчено на адресатите, чрез техния процесуален представител адв. К. Д. лично, на 25.05.2023 г. (л.3, гръб от преписката). Жалбата срещу него до АдмС - Русе е постъпила в деловодството на ТП на НОИ – Русе на 30.05.2023 г. (л.3 от делото). Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Русе е издадено от оправомощено за това лице в пределите на материалната му компетентност, определена с чл.117, ал.3, вр.ал.1, т.2, б.“в“ от КСО – директорът на ТП на НОИ – Русе, пред който е било оспорено по административен ред разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото териториално поделение за събиране на суми по издаден ревизионен акт за начет. Същото е постановено в предвидената в чл.59, ал.2 от АПК, вр.чл.117, ал.5 от КСО форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Противно на доводите на процесуалния представител на жалбоподателите, с решението е даден отговор и на наведените пред горестоящия орган възражения за незаконосъобразност на оспореното пред него разпореждане.

При издаването на основание чл.110, ал.1 и ал.3 от КСО, на ревизионен акт за начет № РМ-5-17-01320560 от 13.03.2023 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Русе (л.11 от преписката) и разпореждане № РО-5-17-01329657 от 28.03.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото териториално поделение на НОИ (л.10 от преписката), не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Случаят касае извънпланова частична ревизия, във връзка с отменено решение на ТЕЛК, свързана с изплащането на определен вид пенсия от държавното обществено осигуряване по смисъла на чл.7, ал.3, предл. второ от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт (по-нататък Инструкция № 1 от 2015 г., съответно инструкцията), издадена от управителя на НОИ, при упражняване на правомощията, делегирани с чл.108, ал.3 от КСО.

Ревизията е започнала след надлежно възлагане със заповед № 3Р-5-17-01316611 от 06.03.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Русе.

Ревизионният акт за начет е издаден от контролен орган в териториалното поделение, в пределите на компетентността, вменена му от чл.110, ал.1 от КСО и посочената по-горе заповед за възлагане на ревизия. В хода на производството са спазени приложимите предвид спецификата на ревизията, разпоредби на чл.чл.11-14, вр.чл.21 от Инструкция № 1/2015 г. на управителя на НОИ, като са събрани и проверени относимите към предмета й доказателства по чл.17, ал.1 и чл.18, ал.1 от същата инструкция. Ревизионен акт за начет № РМ-5-17-01320560 от 13.03.2023 г. отговаря на формалните изисквания по чл.23, ал.1 от Инструкция № 1/2015 г. на управителя на НОИ. Същият е издаден в срока по чл.22, ал.2 от инструкцията и с него са определени задължения в рамките на ревизирания период от 02.10.2017 г. до 31.07.2018 г. (10) месеца и на ревизираните лица. Чрез връчването му и предоставяне на екземпляр от същия, жалбоподателите са надлежно уведомени за установените при ревизията обстоятелства, като им е дадена възможност съгласно чл.110, ал.2 от КСО, в 7-дневен срок от връчването му да направят възражения по направените с него констатации.

Такива са постъпили на 21.03.2023 г. (л.л.13 и 14 от преписката). Съгласно изискванията на чл.26, ал.3 и ал.4 от инструкцията контролният орган се е произнесъл в установения 14-дневен срок по възраженията с мотивирано заключение, като е потвърдил ревизионния акт за начет (л.15 от преписката).

Разпореждане № РО-5-17-01329657 от 28.03.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Русе е издадено при спазване на процедурата, установена в чл.110, ал.2 и ал.3 от КСО и чл.26 от Инструкция № 1/2015 г. на управителя на НОИ.

РА и разпореждането съдържат изложение на фактическите и правни основания за издаването им. И в двата акта се съдържа посочване на нормативните основания за тяхното издаване – чл.110 от КСО, както и на част от фактическите такива.

Видно от разпоредбата на чл.110, ал.1 от КСО, актовете за начет не подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност. В чл.23, ал.1 от Инструкция № 1/2015 г. е определено съдържанието на тези актове, а в чл.23, ал.2, т.2 от инструкцията като задължително приложение към РА е посочен анализ към същия.

Именно този анализ, който е неразделна част от акта, със съдържание, определено в чл.23, ал.4 от инструкцията, съставлява мотиви на РА, а заедно с мотивираното заключение на контролния орган (чл.26, ал.3 и ал.4 от инструкцията), изпълняват функциите и на мотиви за издаването на разпореждането по чл.110, ал.3 от КСО. В случая са спазени нормативните изисквания, като към ревизионния акт за начет е съставен и анализ (л.12 от преписката), който съдържа подробни фактически основания за постановяване на РА и издаденото въз основа на него разпореждане, потвърдено с оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – Русе. Такава конструкция е допустима, предвид константно възприетото в съдебната практика становище, че мотивите на административния орган може да се съдържат в друг документ, намиращ се в административната преписка - ТР № 16/1975 на ОСГК на ВС на РБ.