Решение № 228 от 22.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. София, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело № 20211000502097 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение от 01.03.2021г., постановено по гр.д. № 7527/2018г., І-12 състав на СГС, е признал за установено на основание чл.422 от ГПК съществуването на парично вземане на „Уникредит Булбанк“АД срещу Л.Т. Я. и В.

С. Я. за сумата от 33 550.79 евро- /главница/, 3 098.06 евро-договорна лихва за периода 16.12.2016г.- 06.11. 2017г. и законна лихва върху първата сума от 29.11.2017г. до цялостното й изплащане, за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.д. № 83889/17г. на СРС, като е отхвърлен искът за сумата над 3 098.06 евро досежно вземането за лихва.

Прието е за установено на основа- ние чл.124 ГПК във връзка чл.26,ал.1,предл.1 ЗЗД по иска на Л. Т. Я. и В. С. Я. против „Уникредит Булбанк“ АД, че т.11.1.3 от договора за банков кредит от 18.02.2008г. е нищожна. На осно- вание чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД „Уникредит Булбанк“АД е осъдена да заплати на Л.Т. Я. и В. С. Я. сумата 7 450 евро, неоснователно платена на банката през периода 16.03.08г.-16.12.16г., ведно със законната лихва върху сумата до цялостното й изплащане. Ответниците са осъдени да заплатят на ищцовата банка съдебни разноски за исковото про- изводство в 1 размер на 4 801 лв., и 3 322 лв.- съдебни разноски в заповедното производство на основание чл.78, ал.1 ГПК. „Уникредит Булбанк“АД е осъдена да заплати на Л.Т. Я. и В. С. Я. съ- дебни разноски в размер на 572 лв., на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, съобразно отхвърлените и уважени искове.

Оставен е без разглеждане евен- туалният иск по чл.79, ал.1 ЗЗД.

Решението в уважените части на иска по чл.422 ГПК е обжалвано от ответниците изцяло, с изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност.

Ищцовата банка депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба.

Софийски апелативен съд, след като обсъди възраженията във въззивната жалбата и в отговора във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.

422, ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземания, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист, обективно съединени с насрещни искове по чл.26, ал.1,предл.1 ЗЗД и по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на недължимо платена сума.

След обсъждане възраженията на страните и представените по делото доказателства, съставът на Софийски градски съд е приел, че на основание Договор от 18.02.2008г. за банков кредит ответниците са получили кредит в размер на 40 000 евра, реално усвоени на 07.03.2008г. Въз основа на счетоводните експертизи е прието за установено, че след 16.12.2016г. ответниците са преустановили месечните плащания по кредита съгласно погасителния план, след което и на основание чл.60, ал.2 ЗКИ ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем на 06.11.17г., съгласно отбелязването в нотариалните покани. За неоснователно е прието възражението на ответниците за нередовност на връчването на поканите, с които банката ги уведомява за обявената предсрочна изискуемост на кредита. От експертните заключения е прието за установено, че към 06.11.17г., когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем и към 29.11.2017г., когато е бил сезиран заповедният съд с искането по 2 чл.417 ГПК, съответно към настоящия момент, процесното вземане на банката е възлизало на сума в размер на общо 33 550.79 евро, непогасена и обявена за предсрочно изискуема главница, и договорна лихва за периода от 16.

12.16г. до 06.11.17г. в размер на 3 098.6 евро. За основателен е приет искът за обявяване за нищожна клаузата на т.11.1.3 от договора за банков кредит, приета за неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП във вр.чл.146 ЗЗП, като неиндивидуално договорена, явяваща се стандартна, бланкетна, изготвена „предварително“. Позовавайки се на основателността на иска за нищожност на клаузата по т.11.1.3 от договора за банков кредит, предвиждаща едностранно увеличаване на годишния лихвен процент, е приета основателност и на иска по чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД за сумата от 7 450 евро, надвнесена от ответниците за периода от 16.03.08г. – 16.12.16г. въз основа нищожната клауза.

Решението по установителната претенция за обявяване нищожност на договорната клауза и по насрещния осъдителен иск, както и в отхвърлителната част на иска за договорна лихва, не е обжалвано и е влязло в сила.

Оплакванията във въззивната жалба на ответната страна са за: - за неправилност и необоснованост на извода за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, включително и към датата на получаване на препис от исковата молба; - неправилно обсъждане на доказателствата във връзка с връчване на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем;

След преценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства и с оглед становищата на страните в настоящото производство, въззивният състав приема, че страните не спорят по следните релевантни за спора факти, а именно: Обвързаност на страните по делото от валидно сключен на 18.02.2018г. Договор за банков кредит на физическо лице за сумата от 40 000 евро, усвоен на 07.03.2008г., при годишен лихвен процент от 8%, с последното плащане от ответниците на 17.06.2017г.; подаване на заявление по чл.417 ГПК на 29.11.2017г., с което банката се е позовала на обявена предсрочна изискуемост на кредита, уважено от състав на СРС по ч.гр.д.№ 83 889/17г. с издаването на Заповед за изпълнение от 14.12.2017г. и изпълнителен лист от 14.12.2017г. за сумите от 33 550.79 евро, ведно със законната лихва от 29.11.2017г. до окончателното изплащане, договорна лихва за периода от 16.12.2016г до 28.11.2017г. в размер на 5 403.40 евро, съдебни разноски в заповедното производство в размер на 1 523.76 лева, заплатена държавна так- 3 са, и 2 007.38 лева, заплатено адвокатско възнаграждение; своевременно подаване на възражение от длъжниците по чл. 414 ГПК и предявяване в срок от банката кредитор на установителния иск по чл. 422 ГПК. Със сила на присъдено нещо е установено надплащане на дължимите вноски за периода от 16.03.08г. – 16.12.16г. въз основа нищожната клауза, със сумата от 7 450 евро, надвнесена от ответниците.

По оплакването за необоснованост на извода за настъпване на условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем: Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че счита целия кредит или непогасения негов остатък за предсрочно изискуеми, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В исковата молба ищцовата банка се позовава на уредената в чл.12 от договора възможност за обявяване на целия дълг за предсрочно изискуем, поради просрочие на анюитетна вноска, считано от 16.12.2016г. Възражението на ответната страна, че към нито един от възможните за определяне като моменти, към които да се приеме, че дългът е станал предсрочно изискуем, включително и към момента на получаване на отговор на исковата молба, поради надплащане с установения размер на сумата от 7 450 евро, условията за това не са настъпили, е неоснователно. Уважаването на насрещния осъдителен иск по чл.55 ЗЗД обуславя извод, че с надплатеното до 16.12.2016г. не може да се приеме, че е послужило за погасяване на дължимите след този момент анюитетни вноски, за да се приеме липса на просрочие. При положение, че за надплатената сума от 7 450 евро банката кредитор е осъдена да я върне на длъжниците по договора за кредит, и същата не може да служи за погасяване на следващите вноски, следва да се приеме, че към посочената в нотариалните покани дата 17.06.2017г. длъжниците са били в просрочие на изпълнението на задължението за погасяване на повече от пет вноски, което е основание по т.16.1.1 от договора за обявяване на целия дълг за предсрочно изискуем.

Неоснователно е оплакването срещу направения от състава на СГС извод за връчване на уведомленията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, които макар и невръчени лично на адресатите, са били изпратени на адресите на ответниците, вписани в договора за кредит и установени по делото чрез служебна справка. От представените по делото нотариални покани, съдържащи изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е 4 видно, че същите са изпратени на всички известни по делото адреси на ответ ниците, както следва: на Л.Я. - в ж.к. „***“ 124, съобразно вписания в договора адрес, съвпадащ с настоящия адрес по справ- ката, както и в гр.***, ул.“***“, който е вписаният в регистрите негов постоянен адрес; на В.Я. – в гр.***, ул.“***“, съобразно вписания в договора адрес, и на ул. „***“ № 24 А, който е на- стоящият и постоянен адрес на лицето, съобразно справката.

Връчването е осъществено при условията на чл.47,ал.1 ГПК, към който препраща чл.50 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. След констатация, че повече от месец, при три посещения на описаните адреси, при спазване на интерва- лите на посочената разпоредба, съответният адресат не е намерен, както и друго лице, съгласно да му се връчат книжата, нотариалната покана е била залепяна на възможното достъпно место, като са пускани съобщения в по- щенската кутия. Всичките тези, релевантни за преценка редовността на връч- ването, обстоятелства, както и неявяване на адресатите за получаване на нота риалната покана в двуседмичен срок от залепване на второто уведомление, са удостоверени от нотариус В..

Твърденията в отговора на исковата мол- ба, че никой не е ходил на адресите, поради изредени обстоятелства, които не са надлежно установени, водят до извод за необорване на материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ, какъвто е кон статацията на нотариуса в нотариалната покана. Следователно, следва да се сподели направения от първоинстанционния съд извод за установеност на връчването на нотариалните покани, съдържащи уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

С обжалваното решение размерът на главницата на процесния дълг е установен на 33 550.79 евро, в размера, изчислен от вещото лице В. П., за вноските след 16.12.2016г., съобразно приетото и неоспорено от страните заключение. Това е разликата между отпуснатата сума по кредита в размер на 40 000 евро и установената от вещото лице сума от 6 449.21 евро, погасена от ответниците главница. Неоснователно е възражението във въз- зивната жалба, че от 40 000 евро следва да се приспадне изплатената сума от 9 258.04 евро, тъй като надплатеното до 16.12.2016г. е предмет на уважения насрещен осъдителен иск. По уважения размер на иска за договорна лихва от 3 098.6 евро няма довод за необоснованост, поради което решението и в тази част следва да се потвърди.

5

Потвърждаването на обжалвания акт изключва изменение в частта за разноските. За въззивното производство такива се следват само на въззиваемото дружество, което съобразно списъка за разноски претендира сумата от 2 534.06 лв., заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, за договарянето и заплащането на което са представени надлежни доказателства. Възражението на въззивната страна за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като изплатеното възнаграждение е под минималното по Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възли защо на 2 674 лв., без ДДС, на база обжалваемия интерес, възлизащ на 71 465.55 лева.

Водим от горното Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 01.03.2021г., постановено по гр.д. № 7527/2018г., І-12 състав на СГС, в частта, с която е признал за установено на основание чл.422 от ГПК съществуването на парично вземане на „Уникредит Булбанк“АД срещу Л.Т. Я. и В. С. Я. за сумата от 33 550.79 евро-/главница/, 3 098.06 евро-договорна лихва за перио- да 16.12.2016г. - 06.11.2017г. и законна лихва върху първата сума от 29.11. 2017г. до цялостното й изплащане, за които суми са издадени заповед за из- пълнение и изпълнителен лист по гр.д. № 83889/17г. на СРС.