Решение № 260114 от 18.11.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260114 гр. Пловдив, 18.11.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШИШКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ

ПЕТКО МИНЕВ при участието на секретаря КАМЕЛИЯ СПАСОВА, в присъствието на прокурора МИРОСЛАВ ХРИСТЕВ като разгледа ВНОХД № 2145 по описа за 2020г. докладвано от чл. съдия Петко Минев и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С присъда № 260007 от 31.08.2020г. по НОХД № 4261/2020г., РС – Пловдив, 3 н.с., е признал подс. Л.Д.Л. за виновен в извършване на престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и го е осъдил на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ и глоба в размер на 10 000 лв.

Присъдата е обжалвана от подс.

Л.Л. чрез защитника му адв. К.Е.. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение на закона. Иска се отмяна на присъдата на ПРС и постановяване на нова, с която подс. Л. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание, подсъдимият Л.Л. се явява и поддържа жалбата, а защитникът му – адв. М.Г. иска отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава. Същата излага доводи за несъставомерност на деянието и за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Защитата оспорва фактическата обстановка и твърди, че към момента на проверката подс. Л. е спазвал карантината и е бил в дома си и е слязъл заедно с носена от него рецепта, за да разговаря с полицейските служители и да ги попита дали може да посети гаража си и аптека. Според защитата това води до несъставомерност на деянието и същия следва да бъде оправдан. Защитникът акцентира и на прекомерно високото наказание, наложено на подсъдимия, като посочва, че наложената глоба от 10 000 лева като кумулативно предвидено наказание е непосилна за подсъдимия. В последната си дума подс. Л. иска оправдателна присъда.

Представителят на

Окръжна прокуратура – Пловдив намира присъдата за законосъобразна, а наложеното от ПРС наказание за справедливо и счита, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Прокурорът счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Л.Д.Л. е роден на *** ***, българин, български гражданин, висше образование, женен, неосъждан с ЕГН **********.

В края на 2019 година в град Ухан,

Централен Китай, бил идентифициран нов щам на коронавирус, наречен SARS-CoV-2, причиняващ заболяването COVID – 19. Това става, след като без ясни причини през месец декември 2019 година множество хора развиват пневмония, която не се повлиява от известните методи за лечение.

На 11.03.2020 година на пресконференция в гр. Женева, Швейцария Световната здравна организация (СЗО) обявила епидемията от COVID – 19 за пандемия, поради регистрирани случаи на заразени с новия щам на коронавируса в 114 държави.

Във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, както и установяване на доказани заболели лица на територията на Република България, по предложение на Министерския съвет и на основание чл.84, т.12 от Конституцията на Република България, Народното събрание с решение обявило извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. На 03.04.2020 г. срокът на извънредното положение бил удължен до 13 май 2020 г.

Решението било прието от 44-то Народно събрание на 13 март 2020г., подпечатано с официалния печат на Народното събрание и обнародвано в Държавен вестник бр.

22 (извънреден) от 13.03.2020г. С решението е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID – 19 и в съответствие с чл.57, ал.3 от Конституцията на Република България.

С цел опазване живота и здравето на българските граждани и съобразена с вътрешното законодателство била създадена организация за предприемане на редица мерки, в това число и за карантиниране на лица, влизащи на територията на страната от зони с разпространение на COVID – 19. Тези мерки били предприети в синхрон с нормите на чл.63 от Закона за здравето (ал.1 „При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион“) и чл.29 от

Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести („При възникване на нови заразни болести с потенциален риск от епидемично разпространение, както и при случаи на биотероризъм, министърът на здравеопазването със заповед може да разпореди:

1. задължителна регистрация, съобщаване и отчет на заболявания извън посочените в приложение № 1;

2. конкретни мерки, ред и начин на надзор в съответствие с епидемичната ситуация).

На основание горепосочените разпоредби и във връзка с усложненията от епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID – 19 на територията на страната, министърът на здравеопазването на Република България издал Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г.

В т.6 от тази заповед било указано, че всички лица, поставени под карантина са длъжни да не напускат домовете си или мястото на настаняване, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието срок.

Тази заповед била отменена с приемането на Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, като мерките за спазване на карантина били обособени в II, т.1 и били идентични с тези в отменената заповед.

Подсъдимият Л. бил бизнесмен и често пътувал в чужбина по работа. При едно от тези пътувания, същият кацнал със самолет на летище София на 17.04.2020 г., от гр. Виена, Австрия където бил по работа. На летището от Столична здравна инспекция в изпълнение на горепосочената заповед № РД -01-183/06.04.2020 г. на МЗ било издадено предписание за поставяне под карантина на подсъдимия Л. за срок от 14 дни, която да бъде изпълнявана на адрес в гр. Пловдив, ул. „***”, № **, ет. *, ап. **, като са дадени 12 часа за прибирането му с автомобил до местоизпълнението на карантината. Предписанието било връчено на Л. на 17.04.2020г.

Подсъдимият се прибрал на адреса си в гр. Пловдив, на ул. „***”, № **, ет.*, ап.**. Около два дни преди 25.04.2020 г. подсъдимият бил посетен от служителка на РЗИ, която се свързала с него по телефона, поискала той да се покаже на прозореца на жилището си, той се показал, тя се убедила, че той е в дома си и си тръгнала.

На 25.04.2020 г. свидетелите А. Д. и Ц.

Х. – полицейски служители на 04 РУ при ОД на МВР Пловдив следвало да извършат проверка по списък на лица поставени под карантина, между които бил и подс. Л..

Те се отправили към адреса на подсъдимия. Паркирали полицейския автомобил на ул. „***“ срещу входа на № ** при пряка видимост на терасите и входа и застанали до него. Свид. Х. набрал подсъдимия по телефона и след като се свързал с него се легитимирал, обяснил че идва да провери дали се спазва карантината и поискал от Л. да се покаже през прозореца или терасата. Това било възприето от свид. Д.и двамата полицейски служители започнали визуално да контролират терасите и прозорците на четвърти етаж, стоейки на 15-30 метра от входа на жилищната сграда на ул. „***“. След като подс. Л. не се показал веднага, свид. Х. и Д. започнали да се оглеждат за него. Свид. Д. тръгнал към входа, за да огледа по-добре прозорците на 4-ия етаж на сградата, докато свид.

Х. отново набрал по телефона подс. Л.. В този момент двамата свидетели забелязали подс. Л. със звънящ в ръката телефон да се приближава към тях от ляво и откъм техния гръб (докато били обърнати към входа на сградата), по посока на улица „***“. Той не носил маската на цялото си лице и това им дало възможност да го възприемат и да го познаят, като преди това го били виждали на снимка от базата данни на с-р „БДС“. След като се приближил, свид. Х.го попитал дали той е Л.Л. и подсъдимият потвърдил, попитал го защо е напуснал дома си, а подсъдимият дал уклончиви отговори, като посочил, че е ходил до аптеката и до гаража си. Полицаите го информирали, че не следва да напуска жилището си и съобщили за установеното на ОДЧ и на дежурен прокурор.

Горната фактическа установка, първостепенният съд е приел за безспорно установена от събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите Х. и Д., частично от обясненията на подсъдимия, проведените в хода на съдебното следствие очни ставки, както и писмените доказателства - копие на предписание за поставяне под карантина с изх. № COV- 22-4185/18.04.2020 г., формуляр за събиране на данни на пристигащи от зони с разпространение на COVID-19 от 17.04.2020 г. и приложения, списък за проверка на лица поставени под карантина за 25.04.2020 г., рецепта от 20.02.2020 г. на Л.Л., справка за съдимост, характеристична справка и другите събрани и приобщени по надлежния ред писмени доказателства.

Съдът е кредитирал с доверие показанията на полицейските служители Х.и Д.. ПРС е кредитирал обясненията на подс. Л. в частта за поставянето му под карантина, за проверките които са му били извършвани от РЗИ, за пътуванията и работата му в чужбина като последователни и подкрепящи се от останалия доказателствен материал. Съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия по отношение на фактите, че при получаване на обаждането от страна на полицейските служители същият се е намирал в дома си, облякъл се е и е слязъл при служителите, приближавайки се откъм входа – отляво на свидетелите Х. и Д.. ПРС се е доверил на обясненията на подс. Л. за това, че е провел разговор с двамата полицаи, но не и за неговото съдържание. В некредитираните части обясненията на подс. Л. са приети от ПРС за израз на защитна позиция с цел оневиняването му.

Анализирайки и съпоставяйки обясненията на подсъдимия, свидетелските показания и писмените доказателства, първостепенният съд е стигнал до правния извод, че подсъдимият Л.Л. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. ПРС е приел, че престъплението е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за установено следното:

Жалбата на подсъдимия

Л.Л. е процесуално допустима, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Л., първата инстанция е извършила необходимите процесуално - следствени действия, изясняващи значимите факти относно съставомерността на деянието.

Въззивната инстанция изцяло възприема анализа на доказателствата, направен от ПРС. Правилно първоинстанционният съд се е доверил на показанията на свид. Х. и Д. като логични, последователни и кореспондиращи помежду си. Мотивирано е отхвърлена защитната версия на подс. Л., че същият е бил в дома си и е спазвал 14-дневната карантина. Неговата версия категорично се опровергава от показанията на свидетелите Х. и Д., които са видели подсъдимия Л. ***, а не да излиза от дома си. Впрочем, самото приближаване към полицейските служители е изложило на риск здравето им, а и съставлява излизане на публично място по смисъла на § 1а от Закона за здравето. Според въззивният съд след като подс. Л. е получил първото обаждане от полицейските служители е направил опит да прикрие излизането от дома си, прибирайки се отново, но е бил видян от тях. Едва след като е бил разкрит той се е смутил и е изложил версията, че е тръгнал към аптеката и към гаража си. Впоследствие е лансирана и другата несъстоятелна версия – че е излязъл от дома си едва след позвъняването от полицейските служители, но и тази версия противоречи на всички събрани доказателства. Изцяло се споделят изложените мотиви на ПРС в тази насока и няма да бъдат преповтаряни.