Решение № 10767 от 05.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10767 гр. С, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Т. С. ВЛ. при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №

20211110127369 по описа за 2021 година

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу Х. В. П., с ЕГН ********** и Ц. В. П., ЕГН: **********, като наследници на В. Х. К-К, починала на 01.03.2018г., за осъждане на ответниците да заплатят в условията на разделна отговорност – по ½ част от задълженията на „ф-ма” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в размер на 1025,67 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2017-30.04.2019г. за топлоснабден имот на адрес: гр. С, ж.к. С, бл.22, вх.Г, ет.5, ап.86, аб.№93377, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 196,43 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия от 15.09.2018г. до 15.04.2021 г., както и сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 25,34 лева - главница за периода от 01.03.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и 6,24 лева - мораторна лихва върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 15.04.2021г.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, като имат качеството на потребители по смисъла на ЗЕ по отношение на имот на адрес гр. С, ж.к. С, бл.22, вх.Г, ет.5, ап.86. В исковата молба се сочи, че ответниците не са изпълнили задължението си, вменено им с Общите условия на дружеството, за заплащане на стойността на потреблението в 1 сроковете, предвидени в ОУ, поради което за ищеца е възникнало право да претендира дължимите суми по исков ред.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от Х. В. П..

Отговор е постъпил от адвокат Р. П., назначена за особен представител на Ц. В. П., с която предявените искове се оспорват по основание и размер. Оспорва се Ц. В. П. да е собственик или ползвател на процесния имот. Излагат се подробни съображение за недоказаност на претенциите. Противопоставя се възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 150 ЗЕ за присъждане на дължима цена по договор за продажба на топлинна енергия:

За основателността на иска следва да се установи от ищеца наличието на облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия, по силата на което ищецът е престирал – доставил е на ответниците топлинна енергия за отопление и подгряване на вода в претендирания обем и на уговорената цена през процесния период, както и дължимата цена за ползваната топлинна енергия за процесния период.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е основателен. Съображенията за това са следните: частично

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с 2 топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия ф-мано с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.

В случая, от страна на особения представител на ответника Ц. В. П. е направено оспорване на твърдението, че същaта се явява собственик на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот за исковия период. По делото е представен Договор, чиято дата не се чете, но вероятно е от 1970г., по силата на който на В. Х. П. и В Н П. е отстъпено в обезщетение правото на собственост по отношение на процесния имот. От писмо от 01.07.2022г. на Столична Община, на стр.175 от делото се установява, че В. Х. П. и В Н П. са сключили граждански брак на 03.03.1963г., като се съдържат данни за прекратяването му, но не е посочена дата на влизане в сила на решението за развод. От справка за В. Х. К-К, на стр.43 от делото, се установява, че след развода с В Н П. е възстановила предходното си фамилно име, като на 07.06.1995г. е встъпила в брак с М М К. Установява се, че В. Х. К-К е починала на 01.03.2018г. и е оставила за свои наследници по закон двамата ответници. От Удостоверение за наследници на В Н П. се установява, че е починал на 09.05.2008г., като е оставил за свои наследници втората си съпруга К С А-П. и ответниците по делото.

С оглед датата на сключване на граждански брак между В. Х. К-К /В. Х. П./ и В Н П. процесния апаратмент е придобит от двамата в условията на СИО, прекратена с развода им, като имота е останал в обикновена съсобственост между тях, при равни квоти. След смъртта на В Н П., неговата ½ ид.ч. от имота е наследена от двамата ответници и преживялата съпруга, като всеки е притежавал по 1/6 ид.ч. Видно от представен по делото Нотариален акт за замяна на идеални части от недвижими имоти №4121, том I, рег.№2721, дело №105 от 30.08.2010г. преживялата съпруга К С А-П. е прехвърлила в полза на Ц. В. П. и Х. В. П. своята 1/6 ид.ч. от апартамент №86, като поради това към 30.08.2010г. собствеността се е поделяла по следния начин: 1/2ид.ч. за В. Х. К-К и по ¼ ид.ч. за Х. В. П. и Ц. В. П.. След смъртта на В. Х. К-К на 01.03.2018г. Ц. В. П. и Х. В. П. са останали единствени собственици на имота при равни квоти – от по ½ ид.ч. за всеки от двамата.

Поради това следва да се приеме, че за периода от 01.05.2017г. до 01.03.2018г. Х. В. П. и Ц. В. П. в качеството им на титуляри на правото на собственост върху по 1/6 ид.ч. от процесния имот ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и между тях и ищеца е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, за 3 описания по – горе имот, а за периода 02.03.2017г. - 30.04.2019г. отговарят за потреблението като собственици на по ½ ид.ч. За периода до смъртта на В. Х. К-К, ответниците отговарят и за стойността на потреблението съобразно нейния дял по реда на наследственото правоприемство, доколкото задълженията й се явяват част от наследствената маса.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза. От заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция, на който са били извършвани периодични проверки съгласно БДС 1434 – 2001.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата през процесния период Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Oт заключението на СТЕ се установява, че дяловото разпределение през процесния период се осъществява от „ф-ма“ ЕООД, подизпълнител на „ф-ма” ЕАД, като за абоната се изчислява ТЕ за отопление на имот с два радиатора с редовен отчет за процесния период и една щранглира на мощност без уред за дялово разпределение. Установява се, че дяловото разпределение, извършено от „ф-ма“ ЕООД за ЕС и процесния имот е в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди за сградата и имота. От заключението на СТЕ се установява, че изчисленията са съгласно Методиката за дялово разпределение към Наредбата за топлоснабдяването.

С оглед изложеното по – горе, съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.

Доколкото ответниците дължат цената на реално потребената енергия, то при определяне на дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите по фактури, представляващи стойности по прогнозен дял, а тези, които се формират в резултат от изравняване.

За определяне размера на дължимата цена съдът кредитира заключението на СТЕ, като компетентно изготвено и обосновано.

Според заключението на СТЕ за периода от 01.05.2017-30.04.2019г. сумата за изразходвана топлинна енергия по фактури е в размер на 870,72лв., към която следва да се добави сумата отт 155,39лв. от изравнителни сметки или реалното потребление е в размер на 1026,11лв.

За установяване на обстоятелството дали през процесния период са извършени плащания от ответниците и какви задължения са погасени по делото е изслушано заключение на съдебно – счетоводната експертиза.

4

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че към 24.03.2022г. няма данни за извършени плащания от ответниците. Непогасените задължения за процесния период са в размер на 1026,11лв. – за топлинна енергия и 25,34лв. за дялово разпределение. Определена е и дължимата мораторна лихва върху сумата за цена на доставена ТЕ по размер - 186,89лв.

Следователно претенцията за дължимост на главница за потребена ТЕ се явява доказана по основание и размер, като върху сумата от 1025,67лв. /съгласно исковата молба, доколкото установения действителен размер е по-висок/ се дължи законната лихва, считано от датата на подаване в съда на исковата молба – 17.05.2021г. до плащане на вземането.

Х. В. П. отговаря за ½ част от задължението или за сумата от 512,83лв.

От страна на Ц. В. П. е направено възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, което следва да се разгледа.