Решение № 4807 от 16.12.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 4807 гр. Пловдив, 16.12.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година , в състав

Председател:

Дафина Арабаджиева секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6799 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против Н.И.Г., ЕГН:**********,*** с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди се, че за периода от 29.01.2016г. до 31.12.2018г. ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 714,49 лв. и мораторна лихва върху главницата за периода от 31.03.2016 г. до 31.12.2018г. в размер на 77,40 лв. за обект, находящ се в *** като за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване на фактурата, дължима сума и период, за който се дължи сумата. Съгласно чл.33 (2) и 44 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.Пловдив, одобрени от КЕВР от дата 11.08.2014г. и аналогичните разпоредби на предходно действащите Общи условия при неспазване на срока на плащане потребителите дължат законна лихва по чл.86, ал.2 ЗЗД, поради което на ответника са издадени фактури за лихви. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между експлоатационното дружество и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Посочва се, че ответникът има качеството потребител, тъй като е собственик на горепосочения водоснабден недвижим имот. Твърди се, че отчетът в имота на потребителя е извършван съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 5 на ОУ, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ – 027 от 09.06.2007 г. и аналогичната разпоредба на ОУ на ВиК оператор – гр. Пловдив, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., т. 32 при условията на неизправно измервателно устройство. Сочи се, че задължение на всеки един потребител е да поддържа в изправност монтираните индивидуални измервателни устройства в имотите, които са негова собственост или които използва. Именно поради това при условията на неизправно измервателно устройство са начислявани количества вода по тарифа за 2 ма човека, като съгласно ОУ се начислява по 5 куб. м. за нетоплофицирано жилище на всеки един обитател, като дори е предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателно устройство. В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив е подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по ред чл.410 от ГПК срещу ответницата за натрупани задължения . В законноустановен срок лицето-неизправен длъжник Н.И.Г. не е подало възражение . Моли се искът да бъде уважен. Претендират се и разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

В законноустановения едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника. Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника. В законоустановения месечен срок не е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът е редовно призован и за първото съдебно заседание, но нито лично, нито негов представител се е явил, нито е направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства, както и от приетите в съдебно заседание може да се направи извод, че ответникът има качеството потребител на имота през процесния период и съответно може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Направените в заповедното производство възражения, доколкото не са такива за погасителна давност, то не следва да се вземат предвид и не представляват отговор на исковата молба. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в настоящото исково производство в размер на 75 лв. – държавна такса и в заповедното производство в размер от 325 лв., от които 25 лв.- държавната такса и 300 лв. – адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на ищеца изрично заявява, че не претендира юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.И.Г., ЕГН:**********,*** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 сумата от 714,49 лв. – главница, представляваща задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в *** за периода от 29.01.2016г. до 31.12.2018г. и сумата от 77,40 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от

31.03.2016 г. до 31.12.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.02.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1789/2019 г. по описа на ПРС ОСЪЖДА Н.И.Г. , ЕГН:**********,*** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 разноски, както следва: сумата от 75 лв.- държавна такса гр.д. № 6799/2019 г. по описа на ПРС и сумата от 325 лв.- разноски по ч.гр.д№1789/2019 г. по описа на ПРС, от които сумата от 25 лв.- държавна такса и и 300 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

ПМ