Решение № 507 от 28.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. София, 28.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря Д. П. Ц. като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20231110215685 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-2300013 от 23.02.2023г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище София към ГД „ИТ“ , с което на основание чл.53 от ЗАНН и на основание чл.416, ал.5 от КТ вр. чл. 414, ал.1 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лева на дружеството „А. С.“ ЕООД, ЕИК: ..................... за административно нарушение по чл. 403а, ал.1 от КТ вр. §1, т.1 от ДР на КТ.

Санкционираното лице обжалва НП, с инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено нарушение и се релевират твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на НП.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се представлява от надлежен процесуален представител, релевиращ допълнителни съображения в подкрепа на въззивната жалба. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна чрез законният си представител, редовно призована, се представлява от надлежен процесуален представител, който инвокира доводи за неоснователност и недоказаност на депозираната въззивна жалба. Претендират се разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, 1 обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

I. Въззивната жалба е депозирана на 07.04.2023г. в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, връчено на 27.03.2023г – виж разписка в НП, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):

Дружеството-жалбоподател „А. С.” ЕООД с ЕИК ...............с управител Д.

П. Й. имало регистрирани седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. „Л.“, бул. „Ц. Й.“ №.......... Търговската дейност на ЮЛ е била в областта на фризьорските услуги. За да реализира такива услуги, дружеството жалбоподател „А. С.” ЕООД с ЕИК ............, съвместно с ЮЛ „Б.А. е.Н.“ ЕООД, управлявано от съпругата на Д. П. Й., ползвали обект - студио за красота, находящо се на адрес в гр. С., бул. „Ц.Й.“ №1 - в сградата на „М.

М.“.

На 22.12.2022г. в гр. София, след постъпил сигнал, инспектори при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” – свидетелят М. Д. К., свидетелят К. Г. К. и длъжностното лице Г. Ц. Г., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в търговския обект на жалбоподателя А.С.” ЕООД в гр. С., бул. „Ц. Й.“ №. - в сградата на „М. М.“.

На място те установили служители на двете дружества „А. С.” ЕООД и „Б.А. е. Н.“ ЕООД, стопанисващи студиото, сред които били свидетелят Т.

Т. К. , свидетелят С.Г. Г. и други. Контролните органи връчили на посочените лица и на свидетелите К.и Г. декларации по чл. 399 от КТ, които те попълнили. Докато комуникирали със служителите, свидетелите К. и К. питали за Правилника за вътрешния трудов ред и графиците за работа, утвърдени от работодателя, но не получили ясен отговор, дали могат да им бъдат предоставени. Докато траела проверката в обекта се явил управителят н а Ю Л „А. с.“ ЕООД Д. П. Й . Свидетелите М. Д. К. и К. Г. К. , като представители на контролен административен орган в рамките на своите правомощия по закон, изискали от управителя Й. Правилник за вътрешния трудов ред, издаден във връзка с дейността на дружеството и графици, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието на работодателя, който следвало да се съхранява в салона.

Такива документи обаче не били представени в момента на проверката в салона.

На управителя Й. била връчена призовка по реда на чл.45, ал.1 от АПК, с която се указвало той или упълномощено от него лице да се явят в офиса на 2

ДИТ – Софийска област на 03.01.2023 г. и да представят изрично изброените документи, сред които били посочени Правилникът за вътрешния трудов ред и графиците за работа.

При приемане на призовката на 22.12.2022 г., управителят Й . собственоръчно вписал в нея, че не е имал възможност да представи търсените от проверяващите документи „поради отпуск на счетоводството“.

Проверката продължила по документи в сградата на ДИТ - Софийска област за времето от 03.01.2023 г. до 13.01.2023 г., в който период пред контролните органи се явил управителят на „А. с.“ ЕООД, като представил различни книжа, относими към предмета на контролната дейност, сред които правилник за вътрешния трудов ред в предприятието на въззивника, утвърден на 02.01.2022г. и графици за разпределение на работното време в студиото за красота.

Резултатите от извършената проверка били обективирани в протокол, с изх. № ПР2242801/13.01.2023 г. С него били обективирани задължителни предписания, едно от които, под № 1, касаело държането на разположение на контролните органи на екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, със срок за изпълнение 16.01.2023г. Изготвеният документ бил връчен на 13.01.2023г. и подписан от управителя Д. П. Й..

На 13.01.2023г. свидетелят М. Д. К., съставила против „А. с.” ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №23-2300013 от 13.01.2023 г., за това, че на 22.12.2022 г. в обекта на контрол, не държ ал на разположение на контролните органи екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд.

Актът бил подписан от актосъставителя, свидетеля по него – К. Г. К. и представляващия дружеството – управителят Й., на когото бил връчен и препис от него. В съответно обособената графа последният не вписал възражения. Такива постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, като в тях били споделени бланкетни доводи за незаконосъобразност на инициираната административно-наказателна процедура.

Въз основа на съставения АУАН, на 23.02.2023 г., е било издадено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-2300013 от 23.02.2023г., постановено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище София към ГД „ИТ“, с което на основание чл.53 от ЗАНН и на основание чл.416, ал.5 от КТ вр. чл. 414, ал.1 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лева.

Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетелите М. Д. К. и К. Г. К. като 3 инспектори от ДИТ гр.София, които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Доказателствената съвкупност е единна, непротиворечива и последователна. Показанията свидетелите К. и К. са обективни, достоверни, логични, точни и същите кореспондират на писмените доказателства по делото. Показанията на свидетелите С. Г. Г. и Т. Т.К. са нелогични, заинтересовани и противоречиви. Показанията на свидетелите Г. и Кирилова обслужват изцяло защитната линия на дружеството-жалбоподател за освобождаването му от ангажираната му административно-наказателна отговорност. Показанията на свидетелите Г. и К.изцяло противоречат на показанията на свидетелите К. и К. и на събраната в цялост писмена документация. По делото липсват други неизяснени факти. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време.

IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.

АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените на л. 11 – л.23 от СП заповеди, длъжностни характеристики и други.

Съдът намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респективно чл. 57 от ЗАНН.

Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните законови пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно, ясно и подробно описано в акта за установяване на административните нарушение, като по идентичен начин е отразено и в наказателното постановление.

4

Нарушението е подведено правилно под съответната норма на материалния з а ко н . В тази насока възраженията на процесуалния представител на дружеството жалбоподател са неоснователни.

АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя с оглед гарантиране на неговите права и правото му на защита.

Съдът намира, че административно-наказващия орган не е извършил процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на жалбоподателя чрез процесуалния му представител срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и недоказани.

Административно-наказателното производство е образувано в сроковете п о чл. 34, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушената материалноправна норма е посочена правилно.

В разглеждания случай е установено, че на 22.12.2022г. в гр. С., бул.

„Ц. Й.“ №. - в сградата на „М. М.“ жалбоподателят А. С.” ЕООД чрез управителя си Д. П. Й. не съхранявал и не представил на инспекторите при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” – свидетелят М. Д. К., свидетелят К. Г. К. и длъжностното лице Г. Ц. Г. Правилник за вътрешния трудов ред, издаден във връзка с дейността на дружеството и графици, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието на работодателя, който следвало да се съхранява в салона.