Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 398 от 25.06.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 367/2020
Вид
Решение № 398
Подписан
25.06.2020
Състав
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ЖЕКОВА, ЖАНА ИВАНОВА МАРКОВА КОЛЕВА, ТОНИ КРЪСТЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№………./25.06.2020г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА

ЧЛЕНОВE: ТОНИ КРЪСТЕВ

ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА при секретар Албена Янакиева като разгледа докладваното от съдия Д. Жекова въззивно търговско дело № 367 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх.№ 7978/29.01.2020г., подадена от „Банка

ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******, срещу решение №157/10.01.2020г., постановено по гр.д. № 18478/2018г. на ВРС, с което е осъдено "Банка ДСК" ЕАД да заплати на М.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ***, сумата от 2270 евро, като заплатена без основание на ответника, ведно със законната лихва върху процесната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда -06.12.2018г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на процесуалния закон. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е взел предвид изложените в отговора на исковата молба обстоятелства, ценил е само част от събраните доказателства и е допуснал нарушение при разпределение на доказателствената тежест в процеса, не е дал указания по чл.146, ал.2 ГПК във връзка със заплащането на застрахователната премия и въпреки това с решението приел, че банката не е доказала плащане по застрахователната премия.

Излага се, че неправилно съдът е игнорирал, че на 09.12.2013г. ищецът по свое собствено нареждане, обективирано в операционната бележка, е платил именно начислените му от банката задължения по вид и размер. Жалбоподателят счита правните изводи на съда за неправилни. В тази връзка излага по повод на изводите относно наказателната лихва, че многократно кредитополучателят е изпадал в забава над 90 дни, а дали е изпратено изявление на банката за предсрочна изискуемост, счита за ирелевантно, тъй като процесният период предхожда постановяването на ТР 4/2013г. Въвежда оплакване и досежно изводите на съда за недължимост на годишната такса за управление, която поддържа да се дължи на осн. чл.24.1.2 от ОУ, респективно да е получена на годно правно основание. Дължима, според жалбоподателя е и сумата за застраховка съгласно чл.26 ОУ. Излага, че в контекста на конкретното кредитно правоотношение, ищецът желае да се облагодетелства въпреки направените неведнъж финансови отстъпки към него от въззивника. Счита, че в съдебното решение липсва задължителен реквизит, след като не е посочена банкова сметка, ***. Моли за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск. Отправя доказателствено искане.

Претендира и сторените в производството разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия М.Д., чрез процесуалния му представител – адв. Я.Я., в който оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно. Обръща внимание, че аргументирано и обосновано е посочил кои суми счита за платени без основание – наказателна лихва от 1683.27 евро, годишна такса за управление на кредита – 724.51, заемни такси от 214.75 евро, от които 157.75 евро служебно направена застраховка и 60 евро такса изискуемост. Счита, че твърденията на въззивника за допуснати процесуални нарушения са лишени от основание и се противопоставя на доказателственото му искане. Претендира и сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. В открито съдебно заседание отговорът на въззивната жалба се поддържа.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора. В тази връзка следва да се посочи и че е установено по делото, че предметът на гр.д. 18478/2018г. на ВРС е различен от този по гр.д. 4141/2017г. доколкото второто дело има за предмет сума, заплатена по последващо допълнително споразумение между страните и следващо, по-късно плащане от страна на кредитополучателя.

Производството пред РС –

Варна е образувано по предявен от М.Х.Д. срещу "Банка ДСК" ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2270,00 евро, като заплатена без основание на ответника, ведно със законната лихва върху процесната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда-06.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът излага, че на

21.12.2009г. той и съпругата му сключили с "Банка ДСК" ЕАД Договор за жилищен и ипотечен кредит, с който последната им предоставила кредит в размер на 90 000 евро за покупка на недвижим имот, който следвало да се погасява на равни месечни вноски. В края на 2013г., М.Д. направил искане за частично предсрочно погасяване на кредита. Банка ДСК задължила сметката му със сумата 49337 евро. Излага се, че кредитът бил изцяло предсрочно погасен през 2018г., след което ищецът направил проверка на платените суми. Установил, че при задължаване на сметката му на 09.12.2013г. банката е задължила сметката му със сума, която е по-голяма от дължимата, в размер на 2270 евро. Сочи се, че посочената сума се явява недължимо платена. В първото по делото съдебно заседание, с оглед наведените основания за дължимост от ответника, уточнява че оспорва на първо място дължимостта на наказателната лихва от 1683.27 евро, тъй като предсрочна изискуемост не е обявявана. Прави възражение за нищожност на клаузата по т.20.2 ОУ на осн. чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като неустойката е прекомерна, не е индивидуално уговорена, както и на осн. чл.26 ЗЗД противоречи на добрите нрави. Оспорва дължимостта на сумата от 60 евро – такса изискуемост, тъй като не е налице предсрочна изискуемост. Счита за недължима и сумата от 157.75 евро за застраховка, поддържайки че премията не е била платена и не е следвало да бъде събрана от ответника. Недължимо платена поддържа да е и сумата от 724.51 евро годишна такса управление, тъй като съгласно споразумението се дължи еднократно такса за управление за срок от три години, а също така, съгласно погасителния план, в графа „такса за управление“, е посочено, че се дължи нула.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Излага се, че с влязло в сила решение по в.т.д. № 242/2018 по описа на ВОС е отменено Решение № 5409/22.12.2017 г. гр.д. 4141/2017г. на ВРС, водено между същите страни, въз основа на същия договор за кредит, Банка ДСК ЕАД е осъдена да заплати на М.Д. сумата в размер на 1550 евро, представляваща получена без основание наказателна лихва по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 21/12/2009г. и подписаните към него допълнителни споразумения. Влязлото в сила съдебно решение е изпълнено от Банка ДСК ЕАД. Ищецът отново претендира от Банка ДСК ЕАД връщане на недължимо платена сума. В тази връзка, се счита искът за недопустим.

Излага се по същество, че с молба до Банка ДСК ЕАД от 06/11/2012 г. ищецът е поискал поредно преструктуриране на кредита. Въз основа на това и на основание на решение на компетентния орган на Банка ДСК ЕАД е одобрено исканото преструктуриране, обективирано и в подписаното за целта допълнително споразумение от 03/12/2012г. Въпреки многократните отстъпки, давани на кредитополучателя - ищец, същият постоянно е нарушавал условията на договора за кредит, изразяващи се в неплащане в срок на уговорените погашения. В тази връзка съгласно постигнатите договорки, кредиторът е осчетоводявал задължението на кредитополучателя и е извършвал договорените капитализация и де-капитализация по кредита, съгласно условията на подписаните между страните Договор за кредит и Допълнителните споразумения към него, поради което към 09/12/2013 г. задължението на кредитополучателя било както следва: - непогасена главница в размер на 89 495,75 евро; -дължима възнаградителна лихва в общ размер на 7116,50 евро; - Наказателна лихва в размер на 1683,27 евро; -Годишна такса управление по кредита в размер на 724,51 евро; -Заемни такси в общ размер на 214,75 евро, от които 157,75 евро - служебно направена застраховка на обезпечението и 60 евро такса изискуемост. На 09/12/2013г. кредитополучателят е направил погашение по кредита със сумата в размер на 49 337 евро, които са направени следните погашения по кредита: -39 651,15 евро - платена главница; -7062,75 евро - договорна лихва; - Дължима наказателна лихва в размер на 1683,27 евро; -Годишна такса управление по кредита в размер на 724,51 евро; -Заемни такси в общ размер на 214,75 евро, от които: -157,75 евро - служебно направена застраховка на обезпечението и 60 евро такса изискуемост. Поддържа се от ответника, че платената договорна лихва е била дължима на основание т.7 от Договора за кредит, наказателната лихва - на основание т.20.1 и 20.2 от ОУ за договора за кредит, платената годишна такса управление в размер на 724,51 евро, начислена на 21/12/2012 г. за 2012 г. е дължима на основание т.24.1.2 от ОУ към Допълнително споразумение към договора за кредит, а платената заемна такса в размер на 154,75 евро се е дължала на основание т.28 от ОУ към ДК и представлява застрахователна премия по служебна направена застраховка на обезпечението, начислена на 04/01/2013 г. Моли се за отхвърляне на иска поради неоснователност.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Договор за жилищен и ипотечен кредит от 21/12/2009 г.

„Банка ДСК" ЕАД , в качеството й на кредитор, е предоставила на М.Х.Д. и Миглена Цвяткова Декова кредит в размер на 90000 евро за закупуване на недвижим имот, подробно описан в договора за кредит. Срокът за издължаване на кредита е 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Кредитът е обезпечен със законна ипотека върху недвижимия имот, придобит чрез средствата на отпуснатия кредит.

Приети по делото са Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити и Погасителен план и ГПР.

Представена е молба с вх.№ 5677/17.12.2010г., с която ищецът М.Х.Д. сезира „Банка ДСК" ЕАД с искане за предоговяране на кредита , с 6 месечен гратисен период с плащане на 50 % от дължимата лихва. Предвид на това, е представено Допълнително споразумение от 23/12/2010 г. към процесния договор за кредит и погасителен план към него, ведно с Погасителен план и ГПР към него.

С Молба с вх.№ 384/02.03.2012 г. ищецът М.Х.Д. отново е сезирал „Банка ДСК" ЕАД за преструктуриране на процесния договор кредит.

Вследствие на това, с Допълнително споразумение от 30/03/2012г. към Договор за кредит от 21/12/2009г. и погасителен план към него, са променени част от постигнатите договорености. Представено е Допълнително споразумение от

15/05/2012 г. за поправка на техническа грешка към Допълнително споразумение от 30/03/2012 г. към Договор за кредит от 21/12/2009 г.

С Молба вх.№ 5828/06.11.2012 г. ищецът М.Х.Д. отново е сезирал „Банка ДСК" ЕАД за преструктуриране на процесния договор кредит.