Решение № 717 от 17.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 717 гр. София, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20211000503583 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 263681/07.06.2021 г., постановено по гр.д. № 1555/2017 г., Софийски градски съд, І-3 състав, поправено с Решение № 260019 от 04.01.2022 г. е осъдил Министерство на отбраната на Република България и Община Харманли солидарно да заплатят на Д. В. Я. и Г. К. Я. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. по 7 500 лв. за всеки ищец и за претърпени имуществени-66 833 лв., ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на увреждането-06.02.2012 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на 3 301 лв. С решението исковете са отхвърлени като неоснователни и недоказани за разликата до 20 000 лв. за неимуществени вреди и до 101 236 лв. за имуществените вреди. Ответниците са осъдени да заплатят на адвокат Д. адвокатско възнаграждение в размер на 3 582 лв., а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС държавна такса в размер на 3 273,32 лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба на ответника Министерство на отбраната. Твърди противоречивост и неправилност на извода на първоинстанционния съд, че въпреки че в полза на МО няма 1 учредено вещно право на ползване върху язовира, поддръжката в техническа изправност на цялото съоръжение е била негово задължение в качеството му на собственик или ползвател, в смисъла на държавно ведомство, на което имотът е предоставен за управление и ползване. Твърди, че мотивите на съда, в които се приема, че на МО е предоставен за управление язовир са неправилни и не кореспондират със събраните по делото доказателства.

Твърди, че с приемането на ЗМСМА язовирът е придобил статут на публична общинска собственост и като така по отношение на него е налице забрана за придобиване на собствеността по давност.

Моли съда да отмени като неправилно решението в осъдителната му част спрямо ответника и да му присъди направените във въззивното производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер определен по реда на ЗПП.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите-ищци и чрез своя процесуален представител депозират отговор. Считат, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна, поради което я оспорват изцяло. Твърдят, че в хода на първионстанционното производство по категоричен начин е доказано, че част от процесния язовир попада в имот публична държавна собственост, предоставена за ползване на ответника МО, както и че процесният язовир се ползва за целите на отбраната от този ответник.

Моли съда да остави въззивната жалба без уважение. Претендират се съдебни разноски на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

Въззиваемата страна-ответник Община Харманли не депозира отговор.

Страните, редовно призовани не изпращат представител в насроченото открито съдебно заседание, не изразяват становище в хода по същество.

Въззиваемите-ищци излагат становище по съществото на спора в писмена молба, представят списък на разноските.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с активно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД, обективно, кумулативно съединени с акцесорен иск с правно основание чл.86, 2 ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдените главници за имуществени и неимуществени вреди.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

Между страните не се спори, че на 06.02.2012 г. в село Бисер, община Харманли, област Хасково, поради скъсване на язовирната стена на язовир „Иваново“ е наводнено землището на с. Иваново.

От приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ се установява, че причината за самото разрушаване на стената е настъпилото трайно и масивно преливане на значителни водни количества през нейната корона. Причина за допуснатото преливане през короната на стената, е било състоянието на преливника на язовира, който в действителност не е притежавал пропускателната способност посочена в данните за язовира-82 м3/сек. При пълен и замръзнал язовир с интензивен поток в него и при отсъствие на изправен основен изпускател, т.е. на техническа възможност за контрол на обема на водните количества в язовира, запасът от нивото на преливника до короната на стената, който е бил от порядъка на 2 м, сравнително бързо е изчерпан и е започнало преливане през короната.

Неподдържания преливник /намалената му пропускателна способност/ и дебелата ледена покривка на язовира, довело до интензивен ледоход и последващо очевидно блокиране на преливника, са решаващите фактори, предизвикали рязкото повишаване на водното ниво във водохранилището, преливането над короната на стената и нейното скъсване. При наличието на всички гореописани фактори, не е била спазена стандартната оперативна процедура за непрекъснато наблюдение на състоянието на нивото на язовира и създаването на готовност, в отделни моменти при необходимост с определени неотложни превантивни пред аварийни технически дейности, да бъде елиминиран вредния ефект от ледохода и да се осигурява ритмично изтичането на необходимите водни количества през преливника, за да не се допусне преливането през короната на язовирната стена. Установява се, че техническото състояние на конструкцията на язовирната стена към момента на настъпване на разрушаването й, е било със сериозни недостатъци: сериозно пропадане в централната област на въздушния откос във вид на яма с ширина 2 м и дълбочина 1 м, видимо понижение на короната на стената в 3 средната част и по-малки локални пропадания на въздушния откос в близост до двата бряга, основният изпускател на стената е бил в трайно неизправно състояние. Заключението на вещото лице е, че след скъсването на язовирната стена в рамките на наличното време, в което водната маса е достигнала населеното място, наводнението на с. Бисер е било неизбежно и предотвратяването му е било невъзможно, защото самото населено място попада в заливната зона на язовир „Иваново“. Единствено възможно е било моментално да се уведоми населението и в спешен порядък да се организира и извърши евакуация.

Съобразно заключението на вещото лице, стойността в лева необходима за отстраняване на настъпилите щети по процесните сгради и съоръжения и възстановяването им, определена към 06.02.2012 г. е в размер на 45 982 лв.

Всички щети в процесния имот и описани в експертизата, пряко или косвено от техническа гледна точка се намират в причинно-следствена връзка с наводнението на землището на с.Бисер, поради скъсването на язовирната стена на язовир „Иваново“.

Установява се, че водната част на язовир „Иваново“ е основно разположена в южната част на имот с номер 000002 в землището на с.Иваново, който е собственост на Държавата-МО, като допълнително към тази площ на язовира се включват и имоти с номера 0000526 с площ 3,549 дка и 0000527 с площ от 28,621 дка, които са собственост на Община Харманли.

Становището на експертизата е, че след като язовирната стена попада в имота с идентификатор 32100200, то най-вероятно и преливника и останалите съоръжения попадат в същия имот.

От приетите по делото и неоспорени актове за публична общинска и държавна собственост, се установява, че за язовир „Ешмеджика“ с площ 28,621 дка, представляващ имот с номер 000527 в землището на с. Иваново, обл. Хасковска, е издаден акт за публична общинска собственост № 250/28.03.2000 г. За имот с номер 000002, землището на с.Иваново, обл.

Хасково, общ.Харманли е издаден акт за публична държавна собственост № 0567/23.04.2003 г.-част от учебен полигон, представляващ незастроен поземлен имот от 2 610 573 кв.м.

От АпДС № 0567/23.04.2003 г. се установява, че Държавата е собственик на имот № 000002, който имот е предоставен за управление на 4 държавно ведомство-Министерство на отбраната.

Между страните не е спорно, че имената „Азмака“, „Ешмеджика“ и „Иваново“ се отнасят за процесния язовир.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-оценителната експертиза се установява, че част от подложените на наводнението движими вещи са напълно увредени, поради това, че навлизането на вода и/или кална маса в тях неминуемо е довело до нанасяне на невъзстановяеми щети и до невъзможност за ползването им по предназначение. При наводнението напълно е унищожена земеделската продукция. Средната пазарна стойност към датата на събитието на погиналото и увреденото до степен на пълна негодност движимо имущество, както и на описаната земеделска продукция е в размер на 20 851 лв.

Пред първоинстанционния съд са събрани и свидетелските показания на Д. В. Д., който установява, че с ищеца Д.Я. са първи братовчеди по майчина линия, освен роднини са и приятели и се виждат много често. Свидетелят установява, че двамата ищци въпреки, че имат апартамент в гр.Пловдив, преимуществено живеели в къщата в село Бисер. Установява, че имотът им е най-близко до реката. След наводнението всичко било във вода, тиня, найлонови бутилки. Стопанските сгради били паднали. Приземният етаж, който е под нивото на земята, бил напълно наводнен. Свидетелят установява и наличните мебели и вещи в къщата на ищците, налична селскостопанска техника, оранжерии. Била унищожена цялата земеделска продукция в оранжериите.

При така установената фактическа обстановка и с обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че процесният язовир попада върху два съседни имота, собственост съответно на Държавата и на Община Харманли, с оглед на което и предвид нормата на чл.23 от ЗВ, според която собственикът на земята е собственик и на водите и водните обекти в имота, освен ако те не са собственост на държавата или на общината, следва и изводът, че собствеността върху водния обект, респ.процесния язовир следва собствеността на земята. Съдът е счел, че въпреки че в полза на ответника МО няма учредено вещно право на ползване върху язовира, поддръжката в техническа изправност на язовирната стена и цялото съоръжение е била негово задължение в качеството му собственик или ползвател, в смисъл на 5 държавно ведомство, на което имотът е предоставен за управление и ползване.

Първоинстанционният съд е приел също така, че Министерството на отбраната в качеството си на държавен орган, на който държавата собственик е предоставила за управление поземления имот, върху който се намират язовирната стена, преливникът и част от водната част на процесния язовир и на основание чл. 4, ал.1 от Наредба № 13 от 29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието и горите и министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн., ДВ, бр. 17 от 2.03.2004 г., е бил длъжен да осъществява техническата им експлоатация в съответствие с изискванията на Наредбата и действащата в тази област нормативна уредба, включително и чрез други лица. За осъществяване на това е следвало да извършва ремонт и реконструкция на язовирната стена и съоръженията към нея, съобразно изискванията на Наредбата и чл.6 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура, издаден от министъра на земеделието и горите, обн., ДВ, бр. 97 от 2.11.2004 г. Събраните в хода на производството доказателства, включително и назначената и приета съдебно - техническа експертиза, установили по безспорен начин, че такива действия по поддръжка на язовира и неговите съоръжения не са извършвани.