Определение № 2592 от 16.10.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2592 гр. Бургас, 16.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20252100500830 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

По делото е постъпила молба от въззиваемата-ищца Ц. Д. Д., ЕГН: *********, с адрес: *****, подадена чрез упълномощения й процесуален представител адв. Н.

Русинов- БАК с искане за изменение на постановеното по делото съдебно решение № 553 от 09.07.2025г. по настоящото в.гр.д. № 830/2025г. по описа на БОС, в частта за разноските чрез осъждане на въззиваемият-ответник „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940 да й заплати направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК.

В молбата се сочи, че искането за присъждане на разноските е своевременно направено от въззиваемата чрез упълномощения си адвокатски представител в провелото се открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, като по делото са представени и доказателства за извършените разходи, както и списък по чл. 80 от ГПК.

В дадения едноседмичен срок насрещната страна не е депозирала отговор по молбата.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид направеното искане и данните по делото и като съобрази закона, намира следното:

Молбата по чл. 248 от ГПК е своевременно депозирана в законовия срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

1

С постановеното в настоящото производство и влязло в законна сила въззивно решение, настоящата инстанция, като е намерила за неоснователна въззивната жалба на ответното дружество, е потвърдила първоинстанционното решение, с което исковата претенция на въззиваемата –ищца е уважена. В мотивната част на съдебният акт е посочено, че в съдебно заседание въззиваемата-ищца, чрез адвокатския си представител е поискала присъждане на разноските за въззивното производство. По делото също така са приети представените в същото съдебно заседание доказателства договор за правна защита и съдействие за платено в брой адвокатско възнаграждение за настоящото производство с приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Независимо това, поради грешка при произнасяне относно разноските, съдът не е присъдил разноски в полза на въззиваемата, въпреки, че такива й се следват на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед изхода на спора, тъй като погрешно е счел, че липсва на искане в този смисъл и доказателства за направени такива.

От горното се налага извод за основателност на искането по чл. 248 от ГПК, доколкото в полза на въззиваемата страна е налице законово основание по чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените във въззивното производство разноски за платено от нея в брой адвокатско възнаграждение– неоснователност на жалбата на насрещната страна, своевременно направено искане за присъждане на разноски, доказателства за направените разходи и представен списък по чл. 80 от ГПК. Досежно размера на претендираното от въззиваемата за настоящата инстанция адвокатско възнаграждение, с молба от 18.06.2025г. насрещната страна е направила своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, като при условие, че в полза на въззиваемата бъдат присъдени разноски се иска последната да бъде задължена да посочи банкова сметка, по която да й бъдат изплатени присъдените суми.

При произнасяне по възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК при съобразяване на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, при преценка за фактическата и правна сложност на конкретния казус, тежестта и спецификата на предоставяната процесуална защита, положените усилия, труд и време при осъществяването й в проведеното открито съдебно заседание, в което се е явил пълномощника на въззиваемата, настоящата инстанция намира, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ето защо същото не следва да бъде намалявано, а подлежи на присъждане в пълен размер от 400лв., като въззиваемата следва да бъде задължена да посочи банкова сметка, по която да й бъдат изплатени присъдените суми.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248 от ГПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

2

ИЗМЕНЯ решение № 553 от 09.07.2025г. по в.гр.д. № 830/2025г. по описа на БОС, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25 ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Ц. Д. Д., ЕГН: *********, с адрес: ******* на основание чл. 78, ал. 1 вр. с чл. 80 от ГПК направените във въззивното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

УКАЗВА на въззиваемата с писмена молба с препис за насрещната страна в тридневен срок от съобщението да посочи банкова сметка, по която да й бъдат изплатени присъдените по делото разноски.

На основание чл. 248, ал. 3, изр. второ от ГПК определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3