Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1598 от 29.07.2021, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Касационно административно наказателно дело 1425/2021
Вид
Решение № 1598
Подписан
29.07.2021
В сила
29.07.2021
Състав
НИКОЛАЙ КОЛЕВ СТОЯНОВ, ДИЧО ИВАНОВ ДИЧЕВ, ЙОРДАН РОСЕНОВ РУСЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.228 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.3 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.3 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал.4, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1598 гр. Пловдив, 29 юли 2021 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на осми юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и участието на прокурор ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа КАНД № 1425 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, предявена от ТД на НАП – Пловдив против Решение №260413/26.03.2021 г., постановено по АНД №6552/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №

534710-F543677/01.09.2020г., издадено от Зам. Директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на „МЕГЗ 19“ ЕООД,

ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Владая“ №2, представлявано от М.И.К., на основание чл. 185, ал.2 ат ЗДДС е наложено административно наказание -имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Касационният жалбоподател посочва, че решението на ПдРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че извършените продажби , свързани с основната дейност на дружеството – продажби чрез електронен магазин, е следвало да бъдат отчитани чрез използването на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността в обекта (в случая – първата изпратена по куриер пратка, а именно на 29.05.2018г.), както и че нарушението е довело до неотразяване на приходи. Според касатора, наличието на надлежно регистриран пощенски оператор с издадено удостоверение от Комисия за регулиране на съобщенията не означава автоматично, че се извършва само и единствено „пощенски паричен превод“, а този тип услуга следва да е изрично предвидена във валидно облигационно правоотношение между страните. В жалбата са изложени доводи, че в сключените договори между куриерската фирма и управителя К. никъде не се говори за понятието „пощенски паричен превод“, а напротив изрично е посочено, че събраните суми са от „наложен платеж“, което плащане не е сред изброените като освободени от издаване на фискална касова бележка. Иска се отмяната на решението и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба –

„МЕГЗ 1“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул.

„Владая“ №2, представлявано от М.И.К./ в качеството му на правоприемник на „МЕГЗ 19“ ЕООД, което се е вляло в „МЕГЗ 1“ ООД/ в писмени бележки от процесуалния представител адв.Н., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

Дружеството „МЕГЗ 19“

ЕООД, извършвало търговска дейност - онлайн търговия с дрехи и аксесоари, като на 14.01.2020г., същото подало Заявление за регистрация по ЗДДС с вх.

№303912000085628/14.01.2020г. и в тази връзка служители към ТД НАП – гр.

Пловдив започнали проверка за установяване наличието на основания за регистрация по ЗДДС. От представени от проверяваното дружество документи, справки, и писмени обяснения, както и писмени обяснения от трети лица, било установено, че първата продажба, свързана с дейността е направена на 29.05.2018г., като пратката била приета от Спиди АД (въз основа на сключен договор между Спиди АД и „МЕГЗ 19“ ЕООД) на посочената дата - 29.05.2018г., като при предаването й не бил издаден фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, тъй като за извършваната търговска дейност, търговецът не е регистрирал ФУ.

Няма спор, че дейността на „МЕГЗ 19“

ЕООД представлява „разносна търговия“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006 г., предвид, че същото извършва продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка”. От извършена справка в информационната система на НАП станало ясно, че „МЕГЗ 19“ ЕООД няма регистрирано в НАП ФУ.

Въз основа на така извършените констатации, бил съставен АУАН №F543677/13.04.2020г. за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Въз основа на издадения АУАН било издадено процесното НП, с което на „МЕГЗ 19“ ЕООД, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 лв., за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Според ПдРС, лицата, занимаващи се с търговия през интернет за продажба на стоки следва да отчитат продажбите си по реда, определен в Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредба № Н-18/2006 г./ и когато не са налице изключенията, предвидени в наредбата. Направен е извод, че безспорно извършваната от дружеството „МЕГЗ 19“ ЕООД дейност отговаря на заложеното в § 1, т. 1 от ДР на Наредба Н-18 на МФ от

13.12.2006 г. определение за „разносна търговия“, състояща се в извършване на продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка”.

За да отмени НП обаче, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правили при съставяне на АУАН и издаване на НП.

В тази връзка е посочено, че за да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.7, ал.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, следва да възникне задължение за ДЗЛ да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД, то следва да е длъжно и да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. ПдРС е обсъдил разпоредбата на чл.3 от Наредбата и е стигнал до извода, че в тази хипотеза на изключение и в зависимост от вида плащане на стоката или услугата, отпада задължението на правния субект да монтира и въвежда в експлоатация фискално финансово устройство, щом липсва и задължение за издаване на фискална касова бележка.

Допълнително в мотивите си съдът е посочил, че описанието на нарушението в АУАН и НП е непълно, неточно и неясно, и липсва изложение на съставомерни факти и обстоятелства, относно вида на заплащането на стоката, за да се направи преценка, има ли задължение жалбоподателят да издаде фискален бон, а от там и да носи отговорност за немонтирано и нерегистрирано фискално устройство.

Прието е, че е допуснато нарушение на процесуалните правила по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е от категорията на съществените, тъй като рефлектира върху правото на защита на наказаното лице.

Касационният съд намира следното: Според разпоредбата на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

Съгласно чл.3 ал.1 от същата наредба/в приложимата редакция/, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

От посочените разпоредби, следва извод, че лицата нямат задължение да регистрират и отчитат извършваните от тях продажби на стоки и услуги, съответно и да монтират въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД в две хипотези: 1) когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи; и 2) когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Както е посочил и първоинстанционния съд, от твърде общото описание на установеното в съставения АУАН и от издаденото въз основа на него НП, не става ясно какво точно неизпълнение, вменява на търговеца наказващия орган.

Отделно от това от събраните по делото пред районен съд доказателства се установява, че между „МЕГЗ 19“ ЕООД и „Спиди“АД е сключен Договор №93542/18.05.2018г., в чийто чл.12 е договорено, че възложителят може да използва услугата наложен платеж за пратки на територията на РБ при следните условия, сред които е и това по чл.12.5, а именно: изпълнителят изплаща на възложителя събраните суми от наложен платеж както следва:

- суми, изплащани по банков път: сумите от наложен платеж се изплащат в деня на доставка на пратките за пратки, доставени до 12,30 часа и на следващ работен ден за пратки, доставени след 12,30 часа;

-суми, изплащани в брой от офис на

Спиди: суми до 1000 лв. се изплащат в рамките на работното време на офиса на следващия работен ден, след деня на доставка на пратката; суми над 1000 лв. се изплащат в периода от 14,00 часа до 17,00 часа на следващ работен ден след деня на доставката на пратката;

-суми, изплащани в брой на адрес на клиента: изплащането се извършва на следващия работен ден, след деня на доставка на пратката,

За всички случаи изпълнителят изплаща на възложителя сумите, съгласно разпоредбите на чл.12.5.1.

Съгласно чл.12.5.1 от договора предвижда, че изпълнителят изплаща на възложителя събраните суми от наложен платеж по банков път, като са посочени реквизити на банковата сметка с титуляр „МЕГЗ 1“ ЕООД. Договорено е също така, че изпълнителят се задължава непосредствено с всеки превод да уведомява възложителя за номерата на товарителниците, по които изплаща сумите от наложен платеж на посочен електронен адрес. Т.е. договорено е между страните „Спиди“АД да изплаща на „МЕГЗ 19“ ЕООД събраните суми от наложен платеж по банков път по посочена банкова сметка, *** „МЕГЗ 1“ ЕООД.

Съгласно §1 т.9 ДР от Закона за пощенските услуги/ЗПУ/, „пощенски паричен превод“ е пощенска услуга, при която в точка за достъп до мрежата на пощенски оператор, лицензиран по чл.39 т.3, подателят подава парична сума в брой и нарежда по електронен път или писмено на хартиен носител пълната сума да бъде изплатена в брой на получателя без никаква удръжка. Няма спор, че в конкретния случай „Спиди“АД е куриер и изпълнител по договора от 18.05.2018г. с предмет – международни куриерски и транспортни услуги и куриерски и транспортни услуги на територията на РБ, от врата до врата, съответно възложителят -“МЕГЗ 19“ ЕООД, има право да използва услугите на изпълнителя при експедицията на своите пратки.