Решение № 4796 от 21.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4796 гр. Пловдив, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20265330102436 по описа за 2026 година

Производство е по реда на чл.72, ал.4 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба от А. Ф. М., чрез адв. А. Д. срещу Заповед за задържане на лице рег. № *** от *** г., издадена от Н. Т. Д., *** при сектор „***“ към ***, с която А. Ф. М. е задържан за срок от 24 часа на основание чл.

72, ал.1, т.1 ЗМВР.

С жалбата се излагат доводи за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед - недоказано авторство на деянието по чл. 167, ал.2 НК като фактическо основание за задържането и несъответност на упражнената мярка на държавна принуда със здравословното състояние на лицето. Моли се за отмяна за атакуваната заповед. Не се претендират разноски.

Конституираният като ответник административен орган не взема становище по основателността на жалбата.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства и обсъди доводите, изложени в жалбата, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в деня за задържането, от процесуално легитимирано лице, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна на две самостоятелни основания.

От представената в оригинал по делото Заповед за задържане на лице рег. № *** от *** г. е видно, че същата не е подписана от 1 административния орган, който я е издал.

Липсва подпис в графата „полицейски орган“ и на преписа от Заповедта, връчен на жалбоподателя, който той представя към жалбата.

От гореизложеното следва, че обжалваната заповед, която по правната си същност представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК ( и по-конкретно изрично волеизявление на административен орган, с което се засягат правата, свободите и законните интереси на отделен граждани-жалбоподателя) е издадена в нарушение на изискванията за реквизити по чл. 59, ал.1, т.8 АПК, сред които е и подписът на издаващия административен орган.

Съгласно трайната съдебна практика, полагането на подпис свидетелства за окончателно формирана воля на органа за издаване на съответния акт и е потвърждение, че този акт изхожда именно от него.

Липсата на положен подпис, от една страна, означава, че не е завършен фактическият състав по издаването на ИААА, доколкото неподписаният текст не представлява конкретно, изрично и окончателно волеизявление, което е годно да породи правни последици. От друга страна, липсата на този съществен реквизит води до невъзможност за установяване, че актът е издаден от компетентния орган, а липсата на материална и/или персонална компетентност на издателя води до нищожност на издадения акт.

Така Решение № 1225 от 04.02.2026 г. по адм. д. № 9620 / 2025 г. на Върховен административен съд, Решение № 13327 от 22.12.2025 г. по адм. д.

№ 9826 / 2025 г. на Върховен административен съд, Решение № 13169 от 17.12.2025 г. по адм. д. № 8034 / 2025 г. на Върховен административен съд, Решение № 5382 от 30.04.2024 г. по адм. д. № 6476 / 2023 г. на Върховен административен съд, Решение № 7349 от 21.07.2022 г. по адм. д. № 1147 / 2022 г. на Върховен административен съд.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 14.V.1991 г. по гр. д. № 2/91 г., ОСГК на ВС за нищожността на административния акт съдът следи служебно, поради което липсата на подобен довод в жалбата не се явява пречка за прогласяване на нищожността, което би имало само декларативно действие, доколкото нищожният административен акт не може да породи правни последици, а само създава привидност за такива.

Въз и независимо от горното, съгласно чл. 170 АПК в тежест на административния орган е да докаже предпоставките за законосъобразност на създаващия неблагоприятни правни последици за даден правен субект ИААА.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса е изрично разяснена на административния орган, видно от редовно връченото на 03.06.2026 г. съобщение.

При лежаща върху него доказателствена тежест, ответникът не е представил по делото доказателства за материалната, темпоралната и персоналната си компетентност, както и доказателства за налично фактическо основание за задържане на жалбоподателя, а именно достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 167, ал.2 НК и за авторството на деянието.

По изложените съображения обжалваната Заповед се явява незаконосъобразен административен акт.

Доколкото, обаче констатираната нищожност е по-тежък порок, обжалваната заповед следва да бъде прогласена за нищожна, което се явява 2 пречка за отмяната й като незаконосъобразна.

Така Решение № 1225 от 04.02.2026 г. по адм. д. № 9620 / 2025 г. на Върховен административен съд.

По отношение на разноските:

При този изход на спора съгласно чл.143, ал.1 АПК, право на разноски има жалбоподателят в размер на 5,11 евро за ДТ.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая ответникът не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ОДМВР-Пловдив.

Не се доказват други сторени разноски, включително и за адвокатско възнаграждение, доколкото по делото липсва договор за правна защита и съдействие.

Така мотивиран, на основание чл.172, ал.2 АПК, съдът РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед за задържане на лице рег. № *** от ***г., издадена от Н. Т. Д., *** при сектор „***“ към ***, с която А. Ф.

М., ЕГН: ********** е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР.

О С Ъ Ж Д А ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на А. Ф. М., ЕГН:

********** сумата от 5,11 евро – държавна такса в производството по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне пред Административен съд Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________ 3