Присъда № 197 от 03.07.2025, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 197, постановена на 03.07.2025г. по н.о.х.д. № 3579 по описа на Районен съд – Варна за 2024г.:

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 404 по описа за 2023г. на03 РУП при ОД на МВР – гр. Варна на С. Л. Г. за това, че на 15.03.2023г. в гр. Варна, в качеството си на длъжностно лице продавач хранителни продукти в магазин „Май маркет", стопанисван от "Марчела Трейдинг" ООД, присвоила чужди пари - сумата от 3289.94 лв. и ваучери за храна на стойност 137 лева, всичко на обща стойност 3426.94 лева, собственост на "Марчела Трейдинг" ООД, с ЕИК 103929616, представлявано от управителя Х. Т. Г., връчени в това й качество и поверени й да ги пази - престъпление по чл.201 ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения по време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че вината на подс. Г. е доказана по безспорен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и от самопризнанията на подсъдимата, направени в хода на съдебното следствие. Представителят на Варненската районна прокуратура предлага по отношение на подс. Г. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер, изтърпяването на което да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок, като бъде уважен предявения граждански иск в пълен размер, а на подсъдимата се възложат сторените по делото разноски.

Адв. Т. повереник на гражданския ищец "Марчела Трейдинг" ООД пледира искът да бъде уважен изцяло.

Защитникът на подс. Г. адв. Р.Ж. на свой ред моли съда да приложи разпоредбата на чл.66 НК, тъй като подсъдимата е в затруднено материално положение, което я е принудило да извърши инкриминираното деяние.

Подс. С. Л. Г. посочва, че няма какво да добави към казаното от нейния защитник.

В предоставената й на основание чл. 297, ал. 1 НПК последна дума, подсъдимата моли да й бъде наложено справедливо наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата С. Л. Г. е родена на .............. г. в гр. Варна, българка, българска гражданка, средно образование, неомъжена, осъждана, с адрес в гр. Варна, ул. „Дрин“ № 73 партер, с ЕГН **********.

Дружеството „Марчела Трейдинг" ООД с ЕИК 1039296616, стопанисвало магазин за хранителни стоки „Май маркет", находящ се в гр. Варна, ул. „Хан Севар" №5А. Управител на дружеството бил св. Х. Т. Г., а управител на хранителния магазин била св. Н. А. И..

На 09.03.2023г. бил сключен трудов договор с №00001594/09.03.2023г. между подс. С.

Л. Г. от една страна като работник и „Марчела Трейдинг" ООД от друга страна като работодател.

С трудовия договор Г. била назначена на работа в „Марчела Трейдинг" ООД на длъжност продавач, хранителни продукти, с място на работа хранителен магазин на ул. „Хан Севар" №5А в гр. Варна.

Съгласно връчената й длъжностна характеристика на длъжността „продавач, хранителни продукти“ с код по НКПД: 52120003, задълженията на Г. включвали: приемане на парични стоки, връщане на ресто, издаване на касов бон и фактури; изпълнение на функцията на материалноотговорно лице.

1

Според длъжностната характеристика подс. Г. при изпълнение на своите задължения носела материална отговорност във връзка с опазването на поверените й стоки и отчетническа отговорност във връзка с поверените й парични и материални ценности. Г. била запозната с длъжностната характеристика и същата й била връчена на 09.03.2023г.

Считано от 10.03.2023г. Г. започнала работа като продавач, хранителни продукти в магазина за хранителни стоки „Май маркет", находящ се в гр. Варна, ул. „Хан Севар" №5А.

На 15.03.2023г.подс. Г. била на работа в магазина за времето от 11.00 до 20.00 часа.

През целия работен ден тя работела на каса №3, като след приключване на работния ден Г. преброила оборота на касата и го описала в типовата бланка.

Оборотът от деня бил 3993.63 лева в брой и ваучери на стойност 385 лева. След като преброила парите и ваучерите, Г. ги поставила в найлонов плик и без да завързва плика се насочила към офиса, който се намирал в отделно помещение в обекта, където трябвало да остави плика в сейфа.

Организацията на работа в магазина била такава, че след като изброи парите и ваучерите, служителят правел опис на същите върху типова бланка.

После сумата по поставяла в найлонов плик, заедно с ваучерите, а самият плик се завързвал и се прибирал в сейф.

Сейфът се намирал в офис помещение и състоял от две отделения - едното отделение било тип чекмедже, в което се пускал плика. При затварянето на вратата на сейфа, пликът падал в друго отделение, до което пряк достъп имал само управителя на магазина.

Тъй като подс. Г. спешно се нуждаела от парични средства, за да заплати наетото от нея жилище, тя решила да присвои част от паричните средства и ваучерите от оборота на хранителния магазин, с които й били заплатени закупените от клиенти стоки на касата.

Поради това вместо в офиса на търговския обект Г. влязла в тоалетната, която била съседно на офиса помещение и която била единственото помещение, където нямало монтирани камери.

В санитарното помещение Г. извадила от плика сумата от 3289.94 лева и ваучери за храна на стойност 137 лева, и ги прибрала в себе си.

После излязла от тоалетната, отишла в офиса и пуснала в сейфа плика с останалите в него парични средства и ваучери.

След това си тръгнала от работа, носейки в себе си сумата от 3289.94 лева и ваучери за храна на стойност 137 лева, които присвоила от магазин „Май маркет“.

На 16.03.2023г., около 10.00 часа, св. И. отишла на работа и извършила проверка на касите в магазина, за да отчете парите в счетоводството.

Когато прегледала документите на трета каса тя видяла, че сумата по отчет на купюри била 3993.63 лева и ваучери на стойност 385 лева, а реално в сейфа били отчетени 703.69 лева и 250 ваучера, т.е. св. И. установила липсата на 3289.94 лева и ваучери на стойност 137 лева, т.е. на обща стойност 3426.94 лева.

Св. И. веднага се опитала да се свърже с подс. Г., но не успяла. Тогава тя се обадила на св. Г. и го уведомила за констатираното. Св. Г. подал сигнал в полицията.

Г. повече не се явила на работа и не отговаряла на телефонните обаждания.

Изложената фактическа обстановка се установи по ясен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства – самопризнанието на подс. С. Л. Г., реализирано по реда на чл. 371, т.2 НПК, което се подкрепя изцяло от наличните по делото гласни и писмени доказателства, изготвените заключения по назначената лицево-идентификационна експертиза и т.н.

По делото не бяха констатирани противоречия и неясноти в показанията на 2 свидетелите, поради което и съдът даде изцяло вяра на същите.

Подс. Г. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът напълно кредитира това самопризнание, доколкото същото несъмнено се подкрепя от всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, установяващи авторството и механизма на извършване на инкриминираното деяние.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подс. С. Л. Г. с деянието си е осъществила, както от обективна, така и от субективна страна, състава на вмененото й престъпление "длъжностно присвояване", с правна квалификация по чл. 201 НК.

Като „длъжностно лице“, конкретно по смисъла на дефинитивната разпоредба на чл.

93, т.1, б."б" НК, подс. С. Л. Г. е годен субект на вмененото й престъпление.

От обективна страна, на 15.03.2023г. в гр. Варна, в качеството си на длъжностно лице - продавач хранителни продукти в магазин „Май маркет", стопанисван от "Марчела Трейдинг" ООД, присвоила чужди пари - сумата от 3289.94 лв. и ваучери за храна на стойност 137 лева, всичко на обща стойност 3426.94 лева, собственост на "Марчела Трейдинг" ООД, с ЕИК 103929616, представлявано от управителя Х. Т. Г., връчени в това й качество и поверени й да ги пази и отчете.

Като продавач и по силата на съответно възлагане, подс. Г. несъмено е притежавала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 б. „Б" от НК От субективна страна, деянието е било извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици, като преведено на плоскостта на казуса подсъдимата е съзнавала, че притежава специфичното качество „длъжностно лице“, че предметът на престъплението са били чужди пари, които са се намирали в нейната фактическа власт на правно основание, както и че същата е извършила разпоредителни действия, като със свои, с въпросните пари, което е било абсолютно противозаконно, но в конкретния случай е целяла именно настъпването на този резултат.

По отношение вида и размера на наложеното наказание:

Предвид обстоятелството, че подсъдимата Г. беше призната за виновна в извършване на инкриминираното деяние, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 201 НК предвижда за подобно деяние наказание „лишаване от свобода” до осем години.

В конкретния случай, като смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, съдът отчита факта, че в съдебно заседание същата изрази съжаление за стореното, както и обстоятеслтвото, че същата се намира в затруднено материално положение, същата е в сравнително млада и трудоспособна възраст.

Отегчаващи вината обстоятелства съдът констатира единствено наличието на предходна съдимост.

При все това съдът намери, че следва да определи подходящото за него наказание при условията на чл. 54 НК и то следва да бъде „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, което на основание чл. 58а НК да бъде намалено с 1/3, поради което на изтърпяване следва да подлежи такова в размер на шест месеца, изтърпяването на което да бъде отложено с три годишен изпитателен срок.

С оглед данните за затруднено материално положение на Г. съдът не прецени да наложи останалите предвидени в закона кумулативни наказания конфискация и лишаване от право да заема определена длъжност.

Що се отнася до предявения и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, съдът намери, че следва да уважи на основание чл. 45 ЗЗД изцяло същия в размер на невъзстановения размер от дължимата сума за претърпени 3 имуществени вреди, а именно в размер на 3426,94 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на дължимите суми.

Предвид изхода на производството и на основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимата Маринова бе осъдена да заплати и сумата от 265,62 лева по сметка на ОД на МВР, както и сумата от 137,08 лева по сметка на ВСС, представляващи сторени в производството по делото разноски и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 197 гр. Варна, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова

Съдебни

Виолета Т. Неделчева заседатели: Калинка Ст. Стоянова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова и прокурора Л. М. Р. като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Наказателно дело от общ характер № 20243110203579 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ: