Решение № 156 от 10.12.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Русе, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петър Балков

Членове:

Юлиян Стаменов

Боян Войков при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Юлиян Стаменов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20214500600715 по описа за 2021 година Производство по гл. двадесет и първа от НПК.

Защитникът на подсъдимата Д. К. К. – адв. Т. Н. от РАК - е обжалвал присъдата от 2.06.2021 г. по н.ч.х.д. № 1815/20 г. на РРС, с която подсъдимата е призната за виновна по обвинението за престъпление от частен характер по чл. 182 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК - неизпълнение на влязло в сила съдебно решение относно мерките за лични отношения на детето й Д. Т.

Р.а с неговия баща Т. Р. Р., на осем пъти в периода 19-и май до 15-и септември 2018 г. – като на основание чл. 78а от НК е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание 2000 лв. глоба.

Конкретизирани са оплаквания за неправилност на присъдата като незаконосъобразна и необоснована, а наложеното наказание - явно несправедливо, по подробно изложени съображения, както ще се обсъдят по долу.

Иска се отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от подалата я страна.

1

Подсъдимата не е се е явила в съдебно заседание и не е взела становище.

Частният тъжител неоснователна.. и повереникът му считат, че жалбата е

След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция прие следното:

Жалбата процесуално допустима като подадена от легитимна и надлежна страна в процеса, при спазване на законоустановените с НПК срок, ред и форма.

По съществото си жалбата

ЖАЛБАТА НЕ Е ОСНОВАТЕЛНА.

От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА първоинстанционния съд е приел следното:

В резултат на съвместен живот на съпружески начала в периода 2009 до 2012 г. подсъдимата и частния тъжител имат дете - Д.Т.Р родено на ****** г.

След раздялата им, съгл. влязъл в сила на 8.05.2013 г. съдебен акт по гр.д. № 1505/2013 г. на РРС, родителските права върху детето били предоставени на майката, като бил определен режим за лични отношения с бащата – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота до 17 часа в неделя с преспиване, половината от всички национални празници на страната и 30 дни през лятото.

Повлияна от убеждението си за вреда от срещи на детото с бащата, базирано на личните и негативни спомени от детството със собствения й баща след развода с майка й подсъдимата решила и обективно предприела системно поведение и действия да не спазва така постановения от съда режим за лични отношение на дето с баща му. Това принудило и довело до снабдяване на частния тъжител с изпълнителен лист по гр.д. № 1505/2013 г. на РРС относно присъдения му режим на лични отношения и въз основа на него завеждане по законоустановения ред на изпълнително дело № 5154/2013 г. при СИС-РРС за принудително осъществяване на режима за 2 лични отношения с детето. Въпреки множеството действия по това дело от страна на съдебния изпълнител, вкл. и чрез налагане на глоби за неизпълнение, както и намесата и законосъобразните действия на Д „Социално подпомагане“-Русе, подсъдимата системно не спазвала режима на лични отношения, което довело и до постепенно нарушаване на духовноемоционалната връзка между детото и баща му.

В инкриминирания период подсъдимата била упълномощила да я представлява пред съдебния изпълнител по изпълнително дело № 5154/2013 г.

- св. Н. - адв. Т. Н. от РАК, вкл. с права да получава от нейно име съответните книжа. Изпълнителното дело било продължено въз основа на изрична молба от 13.04.2018 г. поради продължаващото осуетяване на постановените мерки от майката. След встъпване в правомощията си, съдебният изпълнител /св. Н./ изпратил покана с изх. № 3427/2.05.2018 г. за доброволно изпълнение на постановените от съда мерки за лични отношения. Поканата била лично връчена на подсъдимата К. на 9.05.2018 г.

Съгласно изричния текст на поканата, в съответствия с горепосочения постановен от съда режим подсъдимата следвало да предаде детето на бащата на 19.05.2018 г. в 10 часа. Това не било сторено - на тази дата К. не била в жилището си с детето и не отговаряла на телефонните обаждания на бащата - частния тъжител Р.. За това нарушения съдебният изпълнител бил уведомен от бащата на 22.05.2018 г.

По същия начин подсъдимата постъпила на 2-и и 16-и юни и 7-и и 21-и юли 2015 г., за което частния тъжител уведомил съдебния изпълнител с молби съответно от 5 и 19 юни и 9 и 23-и юли.

На 12-и юли 2015 г. подсъдимата подала до съдебния изпълнител четири писмени обяснения с идентично съдържание за неосъществени срещи на тъжителя с дъщеря му на 21-и април, 5-и и 19-и май и 2-и и 16-и юни 2018 г., с твърдения, че всъщност бащата не посетил жилището на майката с детето и не я бил търсил по телефона, при същевременно развити теоретични съждения относно санкционирането й за допуснатите нарушения.

На 3.07.2018 г. тъжителят подал чрез съдебния изпълнител поредна покана до подсъдимата за осъществяване на постановения от съда режим за лични отношения с детето му, този път за ползуване на 30 дни през лятото, 3 несъвпадащи с годишния отпуск на майката, за периода от 1-и до 31-и август 2018 г. Очевидно съобразявайки предходните нарушения на подсъдимата и изпълнявайки задълженията си по реално изпълнение на постановеното от съда, с изрична призовка за принудително изпълнение № 5215/9.07.2018 г., връчена на посочения от подсъдимата неин пълномощник адв. Н., съдебният изпълнител /св. Н./ разпоредил детето да бъде доведено на 1.08.2018 г. в кантората му на съдебен изпълнител за предаване на бащата и изпълнение на режима за лични отношения. На така определената, съответствуваща на постановения от съда режим, дата, в кантората на СИ се явил само частният тъжител, но не и подсъдимата К. с детето. К. не уведомила СИ за причината за неявяването си.

По същия начин на 15.09.2018 г. подсъдимата възпрепятствувала осъществяването на режима на лични отношения на детето с частния тъжител и се укрила, за което Р. уведомил писмено СИ на 1-и и 18-и септември 2018 г.

За периодите 3-9.06.2018 г. и 30.07.2018- 6.08.2018 г. подсъдимата била на лечение в МБАЛ „АВИС Медика“ ООД-Плевен, като детето било гледано от баба си по майчина линия.

И след процесния период подсъдимата продължила системно несъобразяването си с постановения режим за лични отношения на детето с баща му.

Тези констации, противно на голословните доводи по жалбата, са изведени при задълбочен, обстоен, изцяло съобразен с процесуалния закон, правната теория и съдебната практика анализ на доказателствата по делото, които са достатъчни и всъщност непротиворечиви по предмета на делото, поради което се възприемат изцяло и от въззивната инстанция, а присъдата се явява обоснована, постановена при пълнота на доказателствата и постановена при стриктно спазване на процесуалните правила.

Правилно и напълно издържано от правно и житейски логическа гледни точки първостепенният съд е обсъдил и съобразил:

От една страна несъстоятелността и очевидната абсурдност на принципната теза на подсъдимата, че неосъществяването на процесния режим 4 на лични отношения се дължал на пасивност на бащата, при изобилните и непротиворечиви доказателства в обемистото изпълнително дело /5154/13 г., преобразувано в № 348 на ЧСИ № 914 с район РОС/, както и преписката при Д „Социално подпомагане“-Русе за многобройни констатирани и голяма част от тях надлежно санкционирана осуетяване на мерките от страна на подсъдимата, както и мнократно, с абсолютна безусловност, заявяваното нежелание за изпълнение на мерките и пълното незачитане съответните на правата на бащата /корелативни впрочем на законоразпоредените такива НА ДЕТЕТО/, а

От друга - безспорно установените, с непротниворечиви и прецизно обсъдени и анализирани гласни /св. Н., Х., Г., Р.а/ и писмени доказателства процесни случаи на обективиращите това отношение на подсъдимата към определените от съда мерки нейни конкретни действия и бездействия, както се описаха, довели да осуетяване на осъществяването на личните контакти на инкриминираните дати и период, и то след надлежни намеса и разпореждания на оторизиран и действуващ в съответствие със закона съдебен изпълнител.

Правилно РРС е обсъдил и установил неотносимостта и шиканьозността в случая на позоваване /моногократно, и в двете инстанции/ на проведените хоспитализации за лечение подсъдимата в периодите 39.06.2018 г. и 30.07.6.08.2018 г., първото от които въобще не съвпада с инкриминирания период, а за второто, при безспорната му плановост и предвидвимост, с безспорно предварително уведомяване на подсъдимата и от СИ, безспорно е имала възможност, ОСВЕН ЧЕ Е БИЛА И ДЛЪЖНА по закон и като майка, да осигури предаването на детето. Впрочем, видно от приложените като доказателства по делото епикризи, първата от тези хоспитализации касае страдание по данни от болната подсъдима с давност от няколко месеца вследствие травмирано коляно при спортна дейност, а втората е за рехабилитация, и то не веднага, е след близо два месеца.

При така безспорно установената обективна възможност тези две хоспитализации да бъдат предвидени и съгласувани ангажиментите на подсъдимата, лични и към останалите членове на обществото /особено към малолетното й дете, чиито интереси всъщност преди всичко обслужва процесния постановен от съда режим за лични отношения/, както и 5 законоустановени такива както и при също безспорната липса на предоставяне на родителските грижи за тези периоди, в някоя от законоустановените хипотези, на трети физически или юридически лица, поведението на подсъдимата в периодите на тези хоспитализации всъщност визира неглижиране на разпоредените и от закона и съда задължения като родител и гражданин, поради което настоятелното му изтъкване, освен правилно установената му от РРС неотносимост и несъстоятелнст едва ли е в неин интерес и с оглед преценката на родителските й качества. Не нужно да се обсъждат тук ноторно известните причини и особености от социолно-психологическо, емоционално, дидактическо, възрастово-физиологическо и пр. естество законодателят да възложи грижата за подрастващите именно на родителите им, а не на някой от останалите съществуващи им роднини, вкл. по възходяща линия в различна степен.

Въззивната инстанция възприема и споделя изцяло и останалите съждения, доводи и изводи по фактите в мотивите към обжалваната присъда, коио не е нужно да се преписват тук.

При тази фактическа установеност присъдата е законосъобразна и от материално-правна гледна точка, като правилно съдът е възприел инвокираната от частното обвинение и презицирана с негово участие след първото разглеждане на делото наказателно-правна интерпретация на деятелността на подсъдимата, като същата е призната за виновна в това, че в периода 19-и май до 15-и септември 2018 г., в условията на продължавано престъпление, като родител на детето Д. Т. Р.а, не изпълнила влязъл в сила съдебен акт /опр. № 3404/8.05.2013 г. по гр.д. № 1505/13 г. на РРС/ относно родителските права на детото с баща му Т.

Р. Р. – престъпление по чл. 182 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

Също законосъобразно, при наличието на императивно предвивидените в закона предпоставки по чл. 78а от НК подсъдимата е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание 2000 лв. глоба.

Размерът на последното, противно на доводите по жалбата, не е 6 несправедлив, още по-малко явно, като се има предвид проявената последователност и упоритост на съставомерните деяния, при това с, както се посочи, многобройните и безусловно-настоятелни изявления на подсъдимата пред различни оторизирани държавни органи и в хода на многобройни проверки и санкции, че не желае да се съобразява и изпълнява установения от закона и съда ред за осъществяване на личните отношения на малолетното дете с баща му, безспорно и решаващо важни за пълноценното му развитие и формиране като личност и гражданин.