Решение № 778 от 11.07.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 778 гр. Перник, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симона Пл. К. при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Симона Пл. К. Гражданско дело № 20221720103662 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Т. К. Х. срещу Е. Х. Г. и Е. П. Г., с която се иска ответниците да бъдат осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху ******* с площ 833 кв.м., находящ се в землището на с. К., П., *********, в нарушение на изискванията за спазване на нормативно установените разстояния на 16 броя растения от дървесен вид „Туя“.

Ищцата твърди, че е собственик на ******* в с. К., подробно описан в исковата молба, като от запад има обща граница с имота на ответниците ********, а имотите са разделени от ограда с мрежа, минаваща по общата регулационна гранична линия. Поддържа, че на около 50 сантиметра от общата гранична линия ответниците са засадили в своя имот 16 броя растения от дървесен вид „Туя“, които според ищцата са от подвид Смарагд, достигащи височина до 20 метра и развиващи мощна коренова система. Ищцата счита, че тези дървета следва да се категоризират като високи, тъй като достигат над 5 метра по смисъла на чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г., поради което поддържа, че същите са засадени в нарушение на изискванията на чл. 52 ЗС да бъдат на разстояние от 3 метра от нейния имот, съседен на този на ответниците. По изложените съображения моли предявеният от нея иск да бъде уважен. Претендира и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Е. Х. Г. и Е. П. Г. оспорват иска като неоснователен. Признават твърденията, че са собственици на съседния на процесния УПИ, както и че успоредно на границата с ищцата имат посадени 16 броя от вида Thuja occidentalis (Западна туя) от подвид Смарагд. Твърдят, че растенията представляват вечнозелен храст с препоръчителна височина от 2-2,20 метра и плитка коренова система, поради което поддържат становище, че изискванията на чл. 52 ЗС не важат за този подвид, който не представлява дърво, а храст, евентуално би се приело за ниско дърво. Посочват, че растенията в имота им са с височина от 70 см и същите са засадени с цел възпиране на 1 миризмите, идващи от изпражненията и огромното количество кокошки, отглеждани в двора на ищцата. Твърдят, че във връзка с подадено от ищцата до Община Перник оплакване са направили геодезическо заснемане, от което е станало ясно, че туите са посадени на повече от 60 см от съществуващата ограда, която от своя страна била разположена не на реалните граници между имотите, а навлизала с повече от 50 см в имота на ответниците.

При идентични фактически съображения в срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали и насрещен иск за осъждане на ищцата да премести за своя сметка съществуващата между имотите ограда по реалните граници между тях. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на насрещния иск, с който ищцата оспорва оградата да навлиза в имота на Г.и с 50 см, евентуално се твърди, че дори и да навлиза, това обстоятелство не създава пречки, по-големи от обикновените.

С определение, постановено в закрито заседание частично е прекратено производството по предявения от ответниците насрещен иск с правно основание чл. 109а ЗС поради служебна констатация за недопустимост на предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени главен и насрещен искове с правно основание чл. 109 ЗС.

Actio negatoria, разбиран в по-широк аспект, предоставя възможност за защита срещу необосновани вмешателства, преки или косвени, който възпрепятстват собственика да упражнява пълноценно правото си на собственост и е израз на възможността при надлежно упражнено искане същите да бъдат отстранени, да се възстанови предишното състояние.

Както е изяснено в задължителните разяснения на ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, освен необоснованото въздействие върху вещта, за основателността на претенцията е необходимо ищецът пълно и главно да установи, че неоснователното въздействие му създава действителни, реални пречки. В цитираното тълкувателно решение изрично се акцентира върху някои хипотези, при които самото естество на извършеното от ответника нарушение недвусмислено сочи за създадена пречка за ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост – такива са случаите, в които е установено, че „ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот“. Поради абсолютния характер на правото на собственост самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си в пълнота. В този смисъл са и разрешенията на ВКС в отделни актове, напр. Решение № 267 от 15.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3225/2014 г., I г. о.

За да се уважи предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС, следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), както следва: 1) да е налице смутено право на собственост или ограничено вещно право на ищеца; 2) действие или бездействие (поддържане на неправомерно състояние) на ответника, за което няма основание и 3) причинна връзка между първите две. Ищецът по предявения иск следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на всяка една от посочените предпоставки.

Не се спори, а от представените писмени доказателства (нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот 1991 г. и от 2011 г. ) се установява правото на собственост на страните върху процесните съседни УПИ (съответно върху *******, 2 съществуващо в полза на ищцата, и върху ******* – в полза на ответниците ). С оглед установеното в полза на всяка от страните право на собственост върху съседните имоти и насрещни твърдения за извършване на действия и бездействия и поддържане на фактически състояния, накърняващи противоправно техните права, ищцата, респ. ответниците са активно и пасивно материално легитимирани по предявените главна и насрещна искови претенции.

Няма спор, а от приетите първоначална и повторна СТЕ, както и агрономическа експертиза, се установява, че в северната част то имота на ответниците, до границата с имота на ищцата, са засадени 16 бр. растения „Туя“.

Съгласно чл. 52 от ЗС не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1, 5 метра за средните и 1 метър за ниските. С оглед императивния характер на нормата на чл. 52 ЗС, нарушаването на нормите за отстояние на дървета от имота на собственика – ищец, безусловно съставлява неоснователни действия по смисъла на чл. 109 ЗС и собственикът разполага с правно признатата възможност да постигне премахване на така създаденото и/или поддържано противоправно състояние, без да е необходимо да доказва дали и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата му.

От значение е видът на дърветата към момента на засаждането им, т. е. дали посадените дървета имат характеристика на високи, средни или ниски. Без значение е какво е състоянието на дърветата и до каква височина са достигнали към момента на приключване събирането на доказателствата, както и дали същите под грижите на собственика се поддържат на определена височина, а релевантна за спора е височината, която по принцип достига съответният дървесен вид. В този смисъл са Решение № 61/16.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2827/2019 г., решение № 60/29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7375/2013 г. ). Следователно подлежи на установяване какви са дърветата, засадени в имота на ответниците – високи (над 5 м.), средни (до 5 м.) или ниски (до 2,5 м.), съгласно нормативите в чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии.

В този смисъл, основното обстоятелство, около което се концентрира спорът по главния иск, е какви са видът и характеристиките на засадените растения „Туя“ – дали представляват дървета или храсти, респ. до каква височина достигат същите, с оглед преценка приложението на нормите на чл. 52 ЗС, вр. чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7/2003 г.

Съгласно заключението на агрономическата експертиза процесните 16 бр. растения са вид Thuja Occidentalis Smaragd. Кореновата им система е плоска и компактна – с малки размери (разположена плитко в почвата (50-80 см.), а короната – строго колоновидна, плътна, от къси гъсто разположени хоризонтални клони с ширина, достигаща до 70-80 см., с много добри възможности за изграждане на жив плет, поради свойствата за задържане и абсорбиране на фини прахови частици и вредни вещества, шум и вятър. В с.з. вещото лице изяснява, че кореновата система се увеличава пропорционално с нарастването на растенията, като предвид младостта на дърветата те все още не са навлезли в площта на парцела на ищцата, но вероятно след 10 години кореновата система ще започне да навлиза в имота на ищцата. Посочва, че ако не се обработват, дърветата могат да достигнат и до 10-15 м. височина, но при навременни и качествени резитби може да се поддържа височина от 1,20 м., а обичайно, съгласно данните от декоративни разсадници същите достигат височина 3-4 метра.

Същевременно в представената от ищцовата страна извадка от учебник по декоративна дендрология (автори проф. Илия Вакарелов и гл. ас. д-р Светлана Анисимова, л.

64-65), се посочва, че т.нар. „Западна туя“ (Thuja occidentalis L.) спада към род Thuja, подсемейство Thujoideae и представлява дърво с височина около 20-37 м., може да се използва като декоративен вид за алейни насаждения, като в България има около 120 3 декоративни форми на Thuja occidentalis L., всяка от които има свои специфични характеристики като външен вид, форма, височина и т.н. Видно от съдържанието на копието на учебника, Smaragd е декоративна форма на Западната туя (Thuja occidentalis L.), която достига височина до 6 метра.

В извадката от уеб-сайт за градинарство е посочено, че смарагдовата туя е ниско вечнозелено дърво, достига височина до 20 м., а използвано като жив плет – достигащо височина от 1 до 3 метра /л. 60-61/.

В тази връзка съдът формира доказателствения извод, че растения от вида „Туя Смарагд“ (декоративна форма на Западна туя), каквито са и процесните, поначало биха могли да достигнат до средна височина около 6 метра. В тази връзка, и доколкото съобразно разясненията на съдебната практика, релевантната височина на дървото при определяне на дължимото съгласно чл. 52 ЗС отстояние от имота на съседа е височината, до която по принцип достига съответният дървесен вид, в процесния случай приложимите нормативни изисквания при спазване на минимални разстояния на декоративните насаждения спрямо границите на съседните имоти, с оглед санитарно-хигиенните условия и изискванията за огряване от слънцето са уредените в чл. 94, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за високи дървета (с височина над 5 м.) – т.е. минимално отстояние на 3 метра от границата.

В тази връзка и в контекста на предявения насрещен негаторен иск относим е въпросът за действителната граница на имотите. Точното местоположение на процесните дървета и ограда, се установява от съвкупния прочит на заключенията на изслушаните експерти, кредитирани от съда като изготвени компетентно и задълбочено, а повторната СТЕ - включително и като неоспорена от страните по делото и изготвена от правоспособен геодезист.

Съгласно заключението на повторната СТЕ, поставената на място ограда между ******* и ******* в с. К., не е разположена по действащата регулационна линия между двата имота и навлиза в имота на ответниците Г.и, с площ от 14 кв.м. Границите по регулационен и кадастрален план съвпадат. Местата в които са забити циментовите колове на оградата, представляват точки от реалната граница между двата имота и има разминавания. Оградата е нетрайно материализирана (бетонови колове с мрежа) с изключение на първите 2,90 м. от южната страна т.е. до уличната регулация, където тя е изпълнена с бетон и тухли. В участъка на трайно материализираната част оградата съвпада с регулационната линия от плана, след това в посока север оградата е изпълнена от бетонови колове и телена мрежа и оттам нататък започва да се отклонява от границата по регулационен план. Компрометираните участъци се изразяват в това, че бетоновите колове са наклонени в посока на ********, т.е парцела на ответниците.