Решение № 28 от 23.02.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. *, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радослава М. Й.а при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Й.а Гражданско дело № 20231840100881 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод иск от ОБЩИНА *, ЕИК * против Г. Й. В. от гр. * за установяване на съществуване на вземане, включващо главница в размер на 873,86 лева, представляваща наемна цена за ползване на общински имоти по Договор за възмездно ползване на петно №2 от 01.03.2013 г. за периода от януари 2020г. до март 2023г. и Договор за възмездно ползване на петно №3 от 01.03.2013 г. за периода от май 2018г. до март 2023г., както и 224,24 лева законна лихва от падежа на задълженията до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение– 03.07.2023 г..

Ищецът, твърди че между страните съществуват облигационни взаимоотношения по повод сключени на 01.03.2013г. Договор за възмездно ползване на петно №2 и Договор за възмездно ползване на петно №3 с цел поставяне на търговски павилиони с цел развиване на търговска дейност. Твърди се, че договорите са сключени за период от 10 години, като уговореният месечен наем е в размер на 9 лева без ДДС за петно №2 и 9.17 лева без ДДС за петно №3. Наемната цена е следвало да бъде заплатена не по-късно от 5-то число на текущия месец. Сочи се, че наемателят не е заплатил наема за периода от януари 2020г. до март 2023г. за петно №2 и от май 2018г. до март 2023г. за петно №3. Твърди се, че наемателят е бил канен да заплати задълженията си, като плащания не са извършени.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска.

Сочи като причина за неплащане на месечни наемни вноски предоставянето от страна на община * съседен имот за изграждане на едноетажна сграда, която изцяло закрива поставените павилиони и възпрепятства достъпа до тях.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от представените по делото договори от 01.03.2023 г. се установява, че Община * е предоставила на Г. Й. В. за временно и възмездно ползване петно № 2 с площ от 5 кв. м в ПИ 2744 в кв.-191 по РП на гр. * при цена от 10,80 лева с включен ДДС месечно, както и петно № 3 с площ от 5 кв. м в ПИ 2744 в кв.- 191 по РП на гр. * при цена от 11,00 лева с включен ДДС месечно. Срокът на договора е уговорен за 10 години, 1 като падежът на задължението за заплащане на наемната цена е не по-късно от 5-то число на текущия месец.

От приложеното по заповедното производство извлечение от сметката на Г. В., което не е оспорено от ответника, се установява , че от месец януари 2020 г. не е отразено плащане на дължимата цена за петно № 2, а по отношение петно № 3 не е отразено плащане от месец май 2018 г., като общата стойност на задълженията на ответника за главница възлизат на 873,86 лева. Върху тази сума е начислена и сумата от 224,24 лева – за законна лихва за забава от падежа на всяко едно от задълженията до 30.06.2023 г.

От представените по делото фактура № 0000033835 от 13.10.2021 г. се установява, ответникът е заплатил сумата от 57 лева, която сума е отнесена за погасяване на задължения за лихва за дължими суми за петно № 3 от месец януари 2017 г. до месец април 2018 г., а видно от фактура № 36331/12.01.2023 г. платената от ответника сума от 18,39 лева е отнесена за погасяване на дължими лихви по задължения за петно № 2 за периода от месец юни 2019 г. до месец декември 2019 г. Освен това съгласно фактура № 29785/05.12.2019 г. Г.

В. на 11.01.2023 г. е заплатил сумата от 10,80 лева, представляваща наем за петно № 2 за месец декември 2019 г.

От показанията доведения от страна на ответника свидетел * се установява, че наетите от В. обекти от доста години не работят. Имало изградени два павилиона, но пред тях били построени други сгради и не се използвали.

С оглед установените фактически обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД

Договорът за наем е двустранен, възмезден, консенсуален и неформален договор. За да възникне облигационната връзка между страните е достатъчно те да постигнат съгласие за отдаване на вещта и цената за нейното ползване. Уредбата на договора за наем е в чл. 228 ЗЗД и за да се квалифицира като такъв трябва да са налице две предпоставки - отдаване на определена вещ за временно ползване и плащане на наемна цена за ползването на вещта.

Съдът приема, че в хода на производството несъмнено бе установено, че между Община * и Г. В. е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което общината е отдала под наем два общински терена за срок от 10 години. Наемодателят е изпълнил задължението си по него /това обстоятелство не е оспорено от наемателя/, като е предоставил за ползване на наемателя обектите, предмет на договора.

В чл. 232, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.

Ответникът не оспорва и твърденията на ищеца за това, че от месец май 2018 г. не е заплащал дължимата наемна цена по отношение на петно № 2, а от месец януари 2020 г. – и по отношение на петно № 3.

По делото няма данни договорът да е бил изрично прекратен от която и да е от страните. Съгласно чл. 15, б. „а“ от договора, същият се прекратява с изтичане на 10годишния срок. Съгласно ал. 2 ако след изтичане на срока на договора наемателят продължава да ползва наетият имот със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът не се счита за продължен като договор за наем за неопределен срок. Това означава, че ответникът дължи наемната цена до изтичане на срока на договора – т.е. до месец февруари 2023 г. включително.

Размерът на дължимия от ответника наем е установен от клаузите на сключения между страните договор и приложеното и неоспорено извлечение от сметката на длъжника.

Обстоятелството, дали наемателят е ползвал реално наетата вещ, е ирелевантно за задължението му към наемодателя за плащане на наемната цена. Без значение е и дали 2 наемателят е постигнал стопански резултат от извършваната в наетото помещение стопанска дейност, още повече, че не са събрани доказателства, че наемателят в срока на действие на договора е възразил срещу точното му изпълнение от страна на наемодателя.

В този смисъл настоящият състав приема, че се установи съществуването на претендираното вземане на ищеца в размер на 873.86 лева, представляваща наемна цена за ползване на двата общински имота. Върху тази сума ответникът дължи и законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до изплащане на задължението.

Основателна е и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава по чл.

86 ЗЗД в размер на законната лихва от датата на падежа на всяко едно от задълженията /5-то число на текущия месец/ до датата на подаване на заявлението – 03.07.2023 г., чийто размер, изчислен от съда в съответствие с чл. 162 ГПК е по-висок от предявения.

По разноските:

В съответствие със задължителните разяснения, посочени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете производства. Установи се, че в заповедното производство, заявителят е направил разноски в размер на 25,00 лева за заплатена държавна такса, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК му се дължи и юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство разноските възлизат на 25 ,00 лева и включват заплатена държавна такса, като следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение, което предвид фактическата и правна сложност на делото съдът определи на 100 лева.

Воден от горното С Ъ Д Ъ Т

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Й. В. ЕГН ********** от гр. *, ул. „*“ № 11 дължи на ОБЩИНА *, ЕИК *, гр. *, ул. * №123 сумата от 873,86 лв. (осемстотин седемдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща наемна цена за ползване на общински имоти по Договор за възмездно ползване на петно №2 от 01.03.2013 г. за периода от януари 2020г. до февруари 2023г. и Договор за възмездно ползване на петно №3 от 01.03.2013 г. за периода от май 2018г. до февруари 2023г, ведно със законната лихва от 03.07.2023 г. до изплащане на задължението, както и сумата от 224,24 лв. (двеста двадесет и четири лева и двадесет и четири стотинки), представляваща законна лихва за забава от падежа на всяко едно от задълженията за главница до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 03.07.2023 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Й. В. ЕГН ********** от гр. *, ул. „*“ №11 ДА ЗАПЛАТИ НА ОБЩИНА *, ЕИК *, гр. *, ул. * №123, сумата от 250,00 лв. (двеста и петдесет лева) разноски в заповедното и в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – *: _______________________

3