Определение № 34 от 21.01.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34 гр. Бургас, 21.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р. Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252000500016 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Подадена е частна жалба от Е. Р. Е. ЕГН ********** от с.В., обл.Я., чрез процесуален представител адв.И. С.-АК-Ямбол, срещу определение № 260032/24.10.2024 год. по гр.д.№ 21/2021 год. по описа на Окръжен съдЯмбол, с което е отхвърлена молбата на ответника Е. Р. Е., чрез пълном. адв.И.С., с искане по чл.248, ал.1 ГПК, за допълване на определение № 260024/17.06.2024г. на ЯОС по делото, като му бъдат присъдени разноски 7700 лв. за адв.възнаграждение, направени по делото пред ЯОС, с оглед прекратяване на делото в частта по претенциите за отнемане от Е. Р. Е., на основание чл.151 във вр. с чл.142, ал.2, т.1 във вр. с чл.141 от ЗОНПИ, на имущество за 259844,76 лв.

В частната жалба се твърди, че постановеното определение е неправилно като незаконосъобразно, а изводите на съда са в противоречие с представените доказателства и са необосновани. Изложени са твърдения, че са налице предпоставките за присъждане на съдебни разноски на ответника поради заявения от ищеца частичен отказ от иска, като за направените разходи описани в списъка по чл.80 от ГПК са представени доказателства, че същите са платени от ответника. Поискана е отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноски с оглед направения от ищеца частичен отказ от иск.

В дадения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител Р. И. – ДИ при ТД-Бургас. Изложени са 1 съображения за правилност на обжалваното определение и неоснователност на частната жалба, с искане за отхвърлянето и от съда.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на съда, който подлежи на обжалване пред настоящия съд, поради което е ДОПУСТИМА.

При служебна проверка за допустимост на обжалваното определение Бургаският апелативен съд констатира, че същото е валидно и допустимо.

Пред Ямболския окръжен съд по искова молба с правно основание чл.153, ал.2 от ЗПКОНПИ, подадена от ищеца КПКОНПИ с наименование към момента КОНПИ е образувано гр.д. № 21/2021 год. по описа на Ямболския окръжен съд, срещу ответниците Е. Р. Е. и „ЕМК“ ЕООД- с.В. общ.Б., обл.Я., представлявано от Н. Х. Н.. Общата цена на иска от 1 186 974,95 лв. включва цена на главния иск спрямо ответника Е. Р. Е. от 417974,90 и цена на главния иск спрямо „ЕМК“ ЕООД – 769 000 лв., като спрямо ответника Е.

Р. Е. е предявен и евентуален иск с цена на иска 769 000 лв.

При депозиране на отговора от страна на ответника Е. Е., той не е бил представляван от адвокат. С отговора е заявено оспорване на иска и е направено искане за присъждане на разноските по делото. След депозиране на отговора е представено пълномощно за упълномощаване на адв.Д. М. за представителство на Е. пред Окръжен съд-Ямбол по делото, но представителството е прекратено с отпадането на качеството адвокат на Д. М..

Липсват данни страната да е направила разноски за адвокатско възнаграждение в полза на адв.М. преди заличаването му, както и за извършени процесуални действия от него по делото.

С определение от закрито заседание съдът се е произнесъл по исканията на страните за събиране на доказателства и е насрочил делото за първо открито съдебно заседание. Преди провеждането на първото открито съдебно заседание е представено адвокатско пълномощно от 25.03.2024 год., с което ответника Е. Е. е упълномощил адв.И. С. от АК-Ямбол да го представлява по делото пред окръжния съд. Към този момент не са представени доказателства за договорено или за платено адвокатско възнаграждение. В първото по делото открито съдебно заседание не се е явил ответникът Е., като за него се е явила адв.С., която е направила искане да и бъде дадена възможност за запознаване с делото, както и по доказателствата.

Съдът е уважил искането и е отложил делото за друга дата. С молбастановище адв.С. е поставила допълнителни въпроси на вещото лице по назначена от съда експертиза. В проведено второ открито съдебно заседание адв.С. е взела становище по иска, като го е оспорила изцяло по съображенията в писмения отговор. Съдът е докладвал делото по предявените искове и 2 постъпилия отговор, разпределил е доказателствената тежест и е разпитал вещо лице. По искане на адв.С. са допуснати до разпит свидетели при довеждане за следващо съдебно заседание. Делото е отложено за трето открито съдебно заседание. Преди провеждането му е постъпила молба от 17.06.2024 год. от ищеца по делото КОНПИ, с която е заявен частичен отказ от иска предявен срещу Е. Е. по претенции за 259 844,76 лв. Тъй като не е предвидено процесуално задължение за връчване на препис от молбата на ответниците, с определение № 260024/17.06.2024 год. от закрито заседание, окръжният съд е приел направения частичен отказ и е прекратил частично производството по делото, в частта за отнемане от ответника Е. Е. на имущество с цена на иска 259 844,76 лв. Прието е и изменение на иска от което се установява, че цената на иска спрямо този ответник след приетия отказ и изменение по главния и евентуални иск е общо 927 130,20 лв.

Препис от определението е връчено на ответника Е. чрез адв.С. на 18.06.2024 год., непосредствено преди третото съдебно заседание, в което е разпитано вещо лице и му е възложена допълнителна задача.

На 20.06.2024 год. адв.С. е депозирала по делото списък за разноските по чл.80 от ГПК, който включва плащане на сумата от 7700 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение и 800 лв. депозит за възнаграждение на вещо лице.

Представено е адвокатско пълномощно и договор за правна помощ и съдействие с отразена дата 20.03.2024 год., в който е посочено договорено плащане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.С. по делото за защита на ответника Е. пред окръжния съд в размер на 50 945,55 лв. с ДДС, съгласно фактура за всяка получена сума. Представена е фактура от 29.03.2024 год. за сумата от 7700 лв.- с ДДС както и детайли от трансакция за банков превод извършен на 29.03.2024 год. на сумата от 7700 лв. с ДДС /л.680/ с основание плащане - за Е. Р.Е. по гр.д.№21/21 год.

С молба от 20.06.2024 год. подадена от ответника Е. чрез процесуалния му представител адв.С. е поискано на осн. чл.248 от ГПК допълване на определение № 260024/17.06.2024 с присъждане в полза на ответника на направените до момента разноски по представения списък.

Ищецът по делото е възразил по молбата, с искане за разноските съдът да се произнесе с крайния си съдебен акт. Посочил е, че отговорът на исковата молба не е изготвен от адв.С., а молбата не е конкретизирана относно поискания размер на разноските.

За да постанови обжалваното определение окръжният съд е приел, че не е установено ответникът Е. да е сторил разноски по делото, тъй като е счетено, че от представените по делото „детайли за трансакция“ не се удостоверява плащане на сумата от 7700 лв. от ответника, а плащането е „нулево“.

Бургаският апелативен съд намира обжалваното определение за 3

ЧАСТИЧНО НЕПРАВИЛНО, а частната жалба за ЧАСТИЧНО

ОСНОВАТЕЛНА.

От чл.78, ал.4 от ГПК следва, че ответникът има право на разноски и при частично прекратяване на делото поради частичен отказ от иска, а съгласно чл.81 от ГПК, при заявено от ответника искане с отговора на исковата молба за присъждане на разноските по делото, с определението си за частично прекратяване на делото съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските на ответника, след като даде възможност на страната да представи доказателствата за направени такива преди подаване на молбата за частичен отказ. Тъй като с определение № 260024/17.06.2024 год. по гр.д. № 21/2021 год. по описа на Окръжен съд-Ямбол, не е извършено произнасяне по въпроса за разноските, молбата по чл.248 от ГПК за допълването му, подадена в срок, от ответника спрямо когото производството е било частично прекратено, е допустима и правилно е била разгледана по същество от окръжния съд.

Разноските за депозит на вещо лице направени от ответника и описани в представения списък за разноските по чл.80 от ГПК в размер на 800 лв., при неприключило изцяло производство, не могат да се отнесат към частичното прекратяване, поради което са извън релевантните разноски за случая.

Видно от приложената преписка, до момента на частичното прекратяване поради заявения частичен отказ от иска, са представени доказателства за реално направени разноски от страна на ответника Е. в полза на адв.С., която фактически е осъществила действия за неговата защита по дело с правна и фактическа сложност, за сумата от 7700 лв. – платено въз основа на издадена фактура, по банков път адвокатско възнаграждение с ДДС, като плащането е извършено на 29.03.2024 год. – т.е. много преди депозиране на молбата за частично прекратяване на производството поради заявения частичен отказ, което е станало на 20.06.2024 год. Ето защо, в платеното адвокатско възнаграждение от 7 700 лв. с ДДС към момента на плащането са били включени действията на адвоката за защита на ответника срещу предявените искове с цена общо 1 186 974,95 лв., част от които са и исковите претенции с цена 259 844,76 лв., за които след това е заявен отказ.

Окръжният съд неправилно е разчел представените „детайли на трансакция“, в които ясно е посочена преведената сума, делото по което е преведена и лицето в полза на което следва да се зачете плащането, поради което изводът за „нулево“ плащане е необоснован.

Предвид горното, ответникът има право на заплащане на частта от направените до момента на частичния отказ разноски за адвокатско възнаграждение, която съответства на частта, за която е заявен отказ.

При цена на иска спрямо ответника Е. /главен и евентуален/ общо в размер на 1 186 974,95 лв. и заявен отказ от иска за 259 844,76 лв., при направени 4 разноски от общо 7700 лв. с ДДС дължимият размер на разноските в полза на ответника Е. към момента на частичното прекратяване е 1686 лв. с ДДС. До този размер молбата по чл.248 от ГПК е основателна и следва да бъде уважена, а в останалата част над 1686 лв. до претендирания размер от 7700 лв. с ДДС, като неоснователна, молбата следва да бъде отхвърлена. Няма отразяване в платежните документи, респ. - няма основание съдът да счете, че сумата от общо 7700 лв. с ДДС е била платена само за защита на ответника в частта, в която производството е прекратено.

Предвид горното, обжалваното определение е неправилно в частта, с която молбата по чл.248 от ГПК е отхвърлена за разноски в размер на 1686 лв. с ДДС, в която част следва да бъде отменено, като определението за частично прекратяване на производството по делото бъде допълнено с осъждане на ищеца да заплати на ответника Е. сумата от 1686 лв. с ДДС – направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита на ответника по претенциите на ищеца, за които е направен частичен отказ и производството е прекратено. В останалата част, с която молбата по чл.248 от ГПК е отхвърлена за разноски над сумата от 1686 лв. с ДДС до претендираната сума от 7700 лв. с ДДС, обжалваното определение се явява правилно като краен резултат, макар и не по съображенията изложени в него, като в тази част частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260032/24.10.2024 год. по гр.д. № 21/2021 год. по описа на Окръжен съд-Ямбол, В ЧАСТТА,с която е отхвърлена молбата на ответника Е. Р. Е., чрез пълномощник адв.И.С., с искане по чл.248, ал.1 ГПК, за допълване на определение № 260024/17.06.2024 год. по гр.д. № 21/2021 год. по описа на Окръжен съд-Ямбол с присъждане на разноски в размер на 1686 лв. с ДДС – част от направени разноски от 7700 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение, съответстваща на частта по претенциите за отнемане от Е. Р. Е., на основание чл.151 във вр. с чл.142, ал.2, т.1 във вр. с чл.141 от ЗОНПИ, на имущество на стойност 259844,76 лв., за което е направен отказ от иска, КАТО ВМЕСТО ОПРЕДЕЛЕНИЕТО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА: