Решение № 230 от 18.05.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Перник, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20261720200025 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от „УЛТИМЕЙТ“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, *****, представлявано от Д.В.Д., срещу Наказателно постановление №КГ2611/11.11.2025г., издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, гр. София, с което на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН, чл.43а, ал.3 и чл. 34, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, е наложена имуществена санкция в размер 10 000 лева за това, че на 19.03.2025г. дружеството, в качеството му на краен разпространител съгласно §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ и §1, т.19 от ДР на НАРЕДБА за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/ е разпространявало течно гориво автомобилен бензин RON 95, в несъответствие с изискванията за качество по показател „съдържание на кислород“, съгласно чл.6, т.1, Приложение №1 от НИКТГУРНТК – нарушение на чл.8, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, във връзка с чл.6, т.1, Приложение №1 от НИКТГУРНТК, установено с констативен протокол № КП-0170/21.03.2025г.

НП се обжалва и в частта, с която на основание чл.25, ал.2 от НИКТГУРНТК е възложено на „Ултимейт“ ЕООД да заплати разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 1030 лева.

ЮЛ - жалбоподател „УЛТИМЕЙТ“ ЕООД, представлявано от управителя Д.В.Д., чрез пълномощника адв. А.

Т. оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно 1 постановление. В депозираната жалба се излагат доводи, че е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателят твърди, че нарушението, за което е ангажирана имуществената му отговорност не е извършено, тъй като в проверявания обект на дружеството се разпространява единствено гориво, доставяно от известен и надежден доставчик, какъвто е „Лукойл България“ ЕООД и е съпътствано с всички необходими документи, включително с декларация за съответствие. Излагат се аргументи, че констатираното несъответствие с изискванията за качество единствено по показател съдържание на кислород може да е резултат от различни причини, в това число извън поведението на дружеството. Претендира, че взетата проба е компрометирана, поради неспазване на нормативните изисквания за пробовземане. Оспорва и достоверността на получените резултати от изследването на пробата.

Алтернативно се изтъкват доводи, че се касае за маловажен случай на нарушение и е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като отклонението от изискванията за качество на течните горива е несъществено, касае само един показател, няма данни то да е влошило качеството на горивото, а и се касае за гориво, предназначено за зареждане на собствената на жалбоподателя техника, не за гориво предлагано за продажба на крайните потребители. Тезата за маловажност се допълва и с доводи, че нарушението е първо по ред и при проверката не са установени други нарушения на законоустановения ред за търговия и разпространение на течни горива в обекта на дружеството. При отхвърляне на изложените доводи за незаконосъобразност жалбоподателят моли за налагане на по-лекото наказание, предвидено в чл.47, ал.4 от ЗЕВИ, вр. чл.47, ал.1, т.3 от с.з.

Претендира и присъждане на направените разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание представител на жалбоподателя не е участвал.

Пълномощникът е депозирал писмено становище, в което е изразил съгласие за разглеждане на делото в негово и на доверителя му отсъствие, заявил, е че поддържа тезите в жалбата и изложените аргументи за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт, направил е доказателствено искане.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител Р. Ш. – главен експерт – юрист към ДАМТН, в писмено становище и лично в проведеното съдебно заседание моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Излага съображения, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон, а вмененото нарушение е безспорно доказано, поради което са налице всички основания за потвърждаването му като законосъобразно и правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84 ЗАНН, вр. чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 19.03.2025г. свидетелите Г. Т. Д. и И. И. Л. - главни инспектори към Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ при ДАМТН, 2 извършили проверка на търговски обект – бензиностанция 1, управляван от „Ултимейт“ ЕООД, гр. София, находящ се в град *****.

При проверката било установено, че последната доставка на гориво автомобилен бензин RON95 е в количество 1008,96L по нареждане за експедиция №ДИ-0000005463/18.03.2025г. и с декларация за съответствие №110/10.03.2025г., издадена от „Лукойл България“ ЕООД.

С цел проверка за спазване на изискванията за качеството на предлаганото течно гориво - автомобилен бензин RON 9, в присъствието на свид. Е.З. Д. - управител на обекта, било предприето вземане на проба от бензиноколонка №1, свързана с резервоар №1, в който се съхранявало този вид течно гориво. Наличното количество в резервоар №1, свързан с бензиноколонка №1 в момента на проверката било 2368.17 L. През дозиращия накрайник с удължител, предназначен за зареждане на бензин, били проточени 4 литра от горивото, което било удостоверено с издаден касов бон. Впоследствие, чрез дозиращия накрайник на бензиноколонка №1 била взета проба от 5.5л., разпределени последователно в 6 броя чисти, охладени метални съдове за еднократна употреба, с вместимост от по 1 литър, промити с гориво от същия дозиращ накрайник. Съдовете били запълнени до около 80% от обема им, след което веднага били затворени, етикетирани и пломбирани с пломба № 115603, съгласно изискванията на чл.20 от НАРЕДБА за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/. Четири от съдовете били означени като съдържащи контролна проба, а останалите два броя - арбитражна проба. Един от съдовете с контролна проба бил оставен за съхранение на провереното търговско дружество, а останалите три, с обозначение „ГД ККТГ“ били транспортирани в хладилен контейнер /чанта с охладител/, обезпечаващ необходимата температура за съхранение.

За пробовземането бил съставен Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво №С- 0046/19.03.2025г.

В същия протокол било удостоверено и вземане на проба от течно гориво за дизелови двигатели.

На 20.03.2025 г. трите броя метални контейнера с проба бензин, затворени и пломбирани по горепосочения начин, постъпили за изследване в Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН - ГД ККТГ, гр. София, акредитирана от ИА БСА, притежаваща сертификат за акредитация с рег. №35ЛИ/30.10.2024г., валиден до 30.10.2028г.

Резултатите от изпитването били отразени в Протокол от изпитване №С0092-1/21.03.2025г., а експертизата на резултатите - в Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество №КП0170/21.03.2025г. В констативния протокол било обективирано заключение, че изследваното течното гориво автомобилен бензин RON 95 не съответства на изискванията за качество по показател „съдържание на кислород“, тъй като полученият резултат от изпитването е над 3,7% (m/m) при норма максимум 3,7% (m/m) . В констативния протокол било посочено, че съгласно БДС EN ISO 4259-2 „Нефтопродукти и сродни продукти. Прецизност на методите за измерване и на резултатите - Част 2: „Тълкуване и приложение на данните за прецизност относно методите на изпитване“, не могат да бъдат приложени 3 поради липса на точна стойност за показателя в протокола от изпитване резултатът е над обхвата на стандарта, следователно, продуктът не съответства на изискванията за качество по показател „съдържание на кислород“.

Протоколът от изпитване и констативният протокол били връчени на проверяваното дружество на 01.04.2025г.

„Ултимейт“ ЕООД не оспорило резултата на изпитаната в ГД ККТГ контролна проба от течно гориво - автомобилен бензин RON 95 в срока по чл.30в, ал.1, т.4 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.

С оглед направените констатации и събраните доказателства, до „Ултимейт“ ЕООД била изготвена покана по чл.40, ал2 от ЗАНН /връчена на 21.03.2025г/ за явяване на представляващия ЮЛ или упълномощен представител на 06.06.2025г. в ДАМТН, град София, за съставяне на АУАН за нарушение на чл.8, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, констатирано на обект на дружеството - бензиностанция 1, намираща се в гр.

Перник, *****.

На 06.06.2025г. представител на дружеството не се явил. Ето защо, свид. Г. Д., в отсъствие на нарушителя и в присъствието на свидетели по чл.40, ал.3 от ЗАНН, образувал срещу ЮЛ административнонаказателно производство със съставяне на АУАН №А-172/06.06.2025г., като приел, че като е предлагало на 19.03.2025г. в обекта си течно гориво - автомобилен бензин RON 95, несъответстващо на изискванията за качество по показател съдържание на кислород, дружеството, в качеството си на краен разпространител по смисъла на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ е извършило нарушение на чл.8, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, във връзка с чл.6, т.1, Приложение №1 от НИКТГУРНТК.

На 14.08.2025г. актът бил предявен за запознаване и подписване на пълномощник на търговското дружество – Д.Б., който го подписал без възражения и приел връчения препис.

На 11.11.2025г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.83, ал.1, чл.53, ал.2 от ЗАНН и чл. 43а, ал.3 от ЗЧАВ, и издал наказателно постановление, с което на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ ангажирал имуществената отговорност на ЮЛ за нарушението по-горе като наложил имуществена санкция в размер 10 000 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетелите Г. Т. Д. и И. И.

Л., както и приетите писмени доказателства: Акт за установяване на административно нарушение №А-172/06.06.2025г.,, покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН, нареждане за експедиция №ДИ-0000005463/18.03.2025г., декларация за съответствие №110/10.03.2025г., издадена от „Лукойл България“ ЕООД, Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво №С0046/19.03.2025г., заявка за изпитване на течни горива №С-92/20.03.2025г., Протокол от изпитване №С-0092-1/21.03.2025г., Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество №КП0170/21.03.2025г., сертификат за акредитация БСА с рег. №35ЛИ/30.10.2024г., валиден до 30.10.2028г. , калкулация на разходите в вземане и изпитване на 4 проба, Заповед №2010-327/22.05.2025г. на Председателя на държавна агенция за метрологичен и технически надзор, пълномощни.

Събраните доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, са непротиворечиви, взаимно се потвърждават и допълват, изясняват обективно, всестранно и пълно всички релевантни по делото обстоятелства.

Въз основа установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.