Решение № 719 от 06.12.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 719 гр. Видин, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20241320101113 по описа за 2024 година

Делото е образувано по исковата молба на Н. Л. Н. от гр.********,ЕГН **********, с която против СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ********** седалище и адрес на управление: гр. *********** са предявени искове с правно основание чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК, вр. с 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 от ЗЗД, както и осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че на 31.08.2021 г. между него в качеството му на заемополучател и „Сити Кеш” ООД в качеството му на заемодател е сключен Договор за потребителски заем № 564989 към искане № 9018415.

Сочи, че в чл. 3 от Договора страните са уговорили основните параметри на правоотношението. Съгласно посочената клауза размерът на заема е 700 лв. с краен срок за погасяване 22.03.2022 г. За предоставения кредит заемонолучателят дължи възнаградителна лихва в размер на 40,05% годишно, като в чл. 3, т. 5 от Договора с посочен годишен процент на разходите в размер на 49,77%.

Излага, че съгласно чл. 3 от Договора заемът следва да бъде върнат на 29 седмични вноски, дължими с падеж вторник, от които 3 вноски по 5,45 лв. и 26 вноски по 29,84 лв.

1

Поддържа, че в чл. 5.1 от Договора страните са се договорили, че в срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това. При един поръчител същият следвало да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама - поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг, различен от „редовен“ в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи.

Твърди, че съгласно чл. 11 ал. 1 от договора, при неизпълнение на условията по чл. 5 се дължи фиксирана неустойка в размер па 483.81 лв.

Излага, че въпреки формално дадената възможност на кредитополучателя да осигури обезпечение в тридневния срок, още със сключването на Договора му е начислена така наречената неустойката в размер на 483,81 лв. Същата е включена в погасителния план още от самото начало, като е посочено, че погасителната вноска се изменя в размер на 44 лв., а общото задължение ще бъде в размер на 1276 лв.

Към настоящия Договор следвало да се приложат разпоредбите на ЗПК. Счита, че уговорената в чл. 11 от Договора неустойка противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което на основание чл.

26 от ЗЗД е нищожна.

Счита, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на Годишен процент на разходите/ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница, предвидена в закона.

Действително обаче същото отговаряло на всички критерии, посочени в нар.

1, т. 1 от ЗПК. То представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следвало да се заплати от потребителя. Това се потвърждавало и от самия погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора.

Поддържа, че договарянето на този разход като неустойка има 2 единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Дадената на потребителя възможност да осигури обезпечение в тридневен срок не може да обоснове обратния извод. Срокът е твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно не могат нито да представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с големи трудови доходи. Освен това следвало да се има предвид, че в ЗПК е предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на длъжника. С предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение е лишено от всякакъв смисъл. В случай че кредиторът действително е искал такова да му бъде осигурено, то следвало да се изиска преди предоставянето на кредита, каквато е обичайната практика.

Излага, че възнаградителната лихва в размер на 40,05% за срока на договора се равнява на 92,19 лв., а неустойката в размер на 483,81 лв., с което реалният ГПР става близо 923.61% Определянето в Договора на сумата в размер на 483,81 лв. като неустойка за неизпълнение на задължение целяло единствено заобикаляне на забраната чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

На следващо място сочи, че така уговорената неустойка излиза и извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Същата противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Нарушават се основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Процеснага неустойка била предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане па заетата сума. Видно и от размера й същата е в размер на близо 69% от предоставения заем, без да става ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам е оценил кредитоспособността на длъжника и е одобрил отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечението. Сочи, че с договарянето на тази неустойка заемодателят цели единствено да се обогати.

Счита, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр.

3

2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. В нея се предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва но чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Намира подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва за недопустимо.

Счита, че клаузата на чл.11 от Договора е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите. Същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърди, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Излага, че са налице основания целият Договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на самата неустоечна клауза.

Иска се от Съда,след допуснато изменение, да постанови решение, с което:

1.Да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит № 564989, сключен между ищеца и „Сити кеш” ООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н. П. П. на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 3ПK., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 3ПК, чиято недействителност да бъде прогласена.

2.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, моли да провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 11 ал. 2 от договор за потребителски кредит № 564989, сключен между ищеца и „Сити кеш” ООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н. П. П. като противоречаща на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД.

3.

Да осъди, на основание чл. 23 вр. чл. 22 от 3ПК вр. чл. 55, ал. 1, 4 предл. от ЗЗД, ответника „Сити кеш” ООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н. П. П. да заплати на Н. Л. Н., с ЕГН: **********, сумата в размер на 483,81 лв., представляваща изначално недължимо платена сума по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Претендират се и сторените по делото разноски.

В подадения в срок отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове. Подържа,че ищецът има общо сключени с ответника 14 договора с клауза като процесната, което говори за наличие на трайни отношения, създадени на база идентични условия за предоставяне на идентични услуги. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на клаузата от договор, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, както и за връщане на платени при липсващо основание суми. Сочи, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, че оспорената неустойка е действителна, както и че не е налице неравноправност по ЗЗП.

Иска се от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Претендират се и направените съдебни разноски.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

- не е спорно между страните,а е и видно от приложения договор за кредит

,че на 31.08.2021 г. между ищеца, в качеството му на кредитополучател и „Сити Кеш” ООД,в качеството му на кредитодател,е сключен Договор за потребителски кредит № 564989 към искане № 9018415.

-не е спорно също така, съобразявайки депозираната от ответника справка по делото за извършени плащания по договора и молбата на ищеца от 31.10.2024 г. , че ищеца в изпълнение на процесния договор е платил следните суми: 700 лв. - главница, 92.19 лв. – договорна лихва и 483.81 лв. – неустойка.

От договора за кредит е видно,че ответника е предоставил на ищеца сумата от 700 лв.,като задължението е следвало да се върне на 29 вноски с 5 краен срок на плащане- 22.03.2022 г. ,при годишен лихвен процент -40.05% и ГПР 49.77% .

Към договора е изготвен погасителен план,от които е видно,че неустойката е включена в него още от самото начало, като е посочено, че погасителната вноска се изменя в размер на 44 лв., а общото задължение ще е в размер на 1276 лв..

В случая,видно от предоставената от ответника справка,към датата на падеж длъжника е изплатил задълженията си по договора,а именно посочените по-горе суми- 700 лв./ главница/, 92.19 лв. /договорна лихва/ и 483.81 лв./ неустойка/.

При тези данни съдът от правна страна приема следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК .

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.