Решение № 478 от 24.04.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. Кюстендил, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТИНА Р. МАЛИНОВА при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело № 20241520100200 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба от Т. П. И., ЕГН **********, адрес: гр. ***, общ. ***, ул.“***“ №**, чрез адв. П. Г. В. – САК, против В. К.

Г., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ. ***, със съдебен адрес за връчване на книжа: гр. ***, ул.“***“ №**, ет.*, чрез адв. Р. Б., с която се иска на основание чл.30, ал.1 във вр. чл.29, ал.3 ЗН да бъде отменено завещателно разпореждане направено от П. Й. П. – наследодател на ищцата, в полза на ответницата, до размера на запазената част на ищцата и да бъде признато по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на съответните идеални части от цялото недвижимо и движимо имущество, наследено от наследодателя и включено в наследствената маса. Претендират се и направените разноски, вкл. адвокатски хонорар.

В исковата молба се твърди, че ищцата е дъщеря и наследник по закон на П. Й. П., притежавал ЕГН **********. Заявява се, че със саморъчно завещание, обявено с Протокол №**** от 19.12.2022 г. на нотариус Е. П. с рег.

№ 188, район на действие РС – Кюстендил, същото вписано под Акт в Регистъра завещания на Служба вписвания – Кюстендил с вх.№ 47/20.12.2022 г., книга саморъчни завещания, бащата на ищцата бил завещал цялото свое движимо и недвижимо имущество, находящо се на територията на Република България, на ответницата В. К. Г.. Сочи се, че по този начин наследодателят на ищцата бил накърнил чрез завещателни разпореждания нейната запазена част от наследството, което обусловило правния й интерес от предявяване на иск с правно основание чл.30, ал.1 във вр. чл.29, ал.2 от ЗН. Посочва е, че запазената част на ищцата се равнявала на 1/3 ид. част от цялото движимо и недвижимо имущество, включено в наследствената маса, образувана след 1 смъртта на П. Й. П..

Отправено е особено искане производството по настоящото дело да бъде спряно до произнасянето с влязъл в сила съдебен акт по гр. д. № 225 по описа на Окръжен съд – Кюстендил за 2023 г., по което ищцата е трето подпомагащо лице на страната на ищеца по предявен иск с правно основание чл.42, б.„б“ вр. чл.25, ал.1, изр. първо от ЗН.

Иска се съдът да отмени завещателното разпореждане до размера на запазената част на ищцата, а именно 1/3 ид. ч., както и да признае по отношение на ответницата, че ищцата Т. И. е собственик на съответните идеални части от цялото недвижимо и движимо имущество, наследено от наследодателя П. Й. П., притежавал ЕГН ********** и включено в наследствената маса. Претендират се направените разноски по делото, включително адвокатски хонорар.

От името на ищцата е подадена молба за възобновяване на производството с вх. №12822/07.11.2024 г., подписана от адв. Ц. Т., към която е приложено и пълномощно, по силата на което е учредена представителна власт за последната да представлява Т. П. И. по настоящото дело до окончателното му приключване пред първата инстанция. Депозирана е и молба с вх.№12823/07.11.2024 г., с която лично ищцата моли съда да счита, че от постъпването на тази молба в съда е оттеглила всички дадени от нея на адв.

П. Г. В., САК, пълномощия по делото.

Подадена е и молба с вх.№13281/19.11.2024 г. от адв. П. Г. В., САК, с която уведомява съда, че с получено от него на електронната му поща уведомление на 08.11.2024 г., ищцата е оттеглила предоставените му пълномощия. Сочи, че не е уведомен за назначаването или упълномощаването на друг процесуален представител, поради което моли да бъде даден достатъчен срок на Т. И. да организира процесуалното си представителство в защита на нейните интереси. Приложена е разпечатка от електронно съобщение и приложен към него файл.

В срока по чл. 131 от ГПК, от ответната страна е представен писмен отговор, в който се заявява, че предявеният иск е допустим. Ответницата заявява, че не оспорва описаните в исковата молба правни и фактически твърдения, на които се основава претенцията на ищцата.

В отговора се твърди, че от лятото на 2011 г. ответницата заживяла във фактическо съжителство с П. Й. П. в нейната къща в с. ***, общ. ***. На 02.02.2014 г. вследствие на инцидент при работа с циркуляр П. П. наранил дясната си предмишница, поради което претърпял операция, след която ръката му била възстановена до такава степен, че той бил в състояние да извършва всякакви дейности с нея. На 28.09.2022 г. П. П. постъпил в МБАЛ "Д-р Н.В." АД гр.Кюстендил, с което продължило лечението му в гр.София, в Александровска болница, като ответницата се била свързала със сина му Й. П. да го уведоми за здравословното състояние на баща му и необходимостта от кръводаряване, при което Й. П. не се бил отзовал по никакъв начин.

Ответницата сочи, че тя била заплатила разходите по лечението на П. П. и го придружавала денонощно. Заявява, че на 17.11.2022 г. по изрично искане на П.

2

П., отишли при нотариус Е. П., при когото първият оставил завещанието си за съхранение.

Заявява се, че П. П. починал на 01.12.2022 г., огорчен от отношението на децата му (ищцата и брат й Й. П.) към него, чувствал се непотребен – искали само имотите му, но не искали да се грижат за него. Описват се подробно и поведението на брата на ищцата след смъртта на баща му и пререканията му с ответницата.

Ответницата изрично заявява, че не възразява срещу законните права на ищцата и брат й Й. П. и срещу запазената й част от наследството. Възразява срещу претенцията за разноски и адвокатски хонорар. Заявява воля за доброволно уреждане на отношенията между страните. Не възразява да бъдат приети представените с исковата молба документи като писмени доказателства.

С Определение № 74 от 21.01.2025 г., постановено по гр.д. № 2606/2024 г. по описа на КРС, на основание чл.213 от ГПК гр.д. № 2606/2024 г. по описа на КРС е присъединено към настоящото гр. дело № 200/2025 г. по описа на КРС, с цел постановяване на общо решение по двете дела. Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 12276/25.10.2024 г., подадена от Й.

П. П. /като наследник на П. Й. П. с право на запазена част/ срещу В. К. Г., с която е предявен иск по чл.30 от Закона за наследството (ЗН).

Ищецът Й. П. твърди, че е син и наследник по закон на П. Й. П., притежавал ЕГН **********, починал на 01.12.2022 г. Заявява се, че със саморъчно завещание, вписано в Регистъра на завещанията на Служба вписвания – Кюстендил с вх.№ 47/20.12.2022 г., книга саморъчни завещания, баща му завещал цялото си имущество, в полза на ответницата В. К. Г.. Иска се съдът да възстанови на Й. П. запазената част от наследството на П. Й. П., накърнена с горепосоченото саморъчно завещание, като намали завещателното разпореждане до размера, необходим за допълване запазената част на ищеца, а именно 1/3 идеална част от имуществото на наследодателя.

Подаден е отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК.

Изразено е становище за допустимост и основателност на иска. Заявява се, че ответницата не оспорва правата на законните наследници на П. П. и проявява готовност отношенията между страните да бъдат уредени доброволно.

В открито съдебно заседание ищците поддържат претенциите си, включително за присъждане на разноски. Процесуалният представител на ответницата заявява, че последната признава иска, но оспорва присъждането на разноски, тъй като с извънпроцесуалното си поведение не е дала повод за предявяване на исковете. Възразява се на действителното заплащане на хонорара на адв. Т., тъй като по делото не е приложено платежно нареждане.

Наведено е и възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения на процесуалните представители на ищците, което същите считат за неоснователно.

След преценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал и като взе предвид изложените от страните доводи, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

3

Предявени са искове с правно основание чл.30, ал.1 във вр. чл.29, ал.1 от Закона за наследството – за отмяна на завещателно разпореждане до размера, необходим за допълване на запазената част на наследник по закон на завещателя.

С оглед направеното от ответника признание на исковите претенции, както и заявеното от ищците искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл.237 от ГПК, като съдът счита, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.237 от ГПК, или да остави съда да постанови решение по чл.235 от ГПК. Доколкото ответникът е заявил изрично в отговорите на исковите молби, поддържайки и в открито заседание, че признава предявените искове, а ищците заявиха пред съда на 07.03.2025 г., че искат постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът следва да постанови своето решение при условията на чл.237 от ГПК, уважавайки претенциите изцяло.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Тоест за да бъдат възложени разноските в тежест на ищеца, следва да са налице кумулативно две предпоставки – с извънпроцесуалното си поведение ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В случая не може да се приеме, че е налице първата предпоставка, въпреки изявленията на ответницата за отправяни до ищците предложения за доброволно уреждане на спора. В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК поначало не намира приложение при конститутивните искове, какъвто е и искът с правно основание по чл. 30, ал. 1 от ЗН, т. е. искове, с които се предявяват потестативни права, тъй като последните могат да бъдат упражнявани от носителя им само по съдебен ред, чрез конститутивен иск и съответно поведението на ответника (дал ли е повод за завеждане на иска или не извънпроцесуално) се явява ирелевантно. Правото на възстановяване на запазена част от наследството се упражнява единствено по съдебен ред като самото предявяване и уважаване на иска сочи, че ответникът не е предприел необходимото да възстанови извън процеса нарушената чрез завещанието на наследодателя в негова полза законово установена еквивалентност на имуществените права на всички наследници.

4

Недоказани остават твърденията, сочещи за недобросъвестност на ищците при опитите за доброволно уреждане на отношенията между страните. Ето защо отговорността за разноските следва да се възложи на ответника. В този смисъл е и трайната и безпротиворечива съдебна практика (напр.

Определение № 50037 от 13.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4315/2021 г., I г. о. ).

В последното открито заседание от ответната страна е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираните от ищците разноски, което може да бъде заявено до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. В този смисъл и определение № 364 от 08.08.2012 г. по т.д. 865/12 г., ВКС, ІV ГО, определение № 372 от 16.5.2012 г. по гр.д. 223/12 г., ВКС , ІV ГО и определение № 615 от 24.11.2016 г. по ч.т.д.

№ 400/2016 г. на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Ето защо възражението е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

В молба вх.№ 770/21.01.2025 г. ищцата Т. И., чрез адв. Ц. Т. претендира присъждане на сторените в производството разноски: „заплатена по сметка на РС-Кюстендил държавна такса и адвокатски хонорар за осъществена правна защита за един адвокат“. По делото е приложен и договор за правна защита и съдействие № 53547 от 27.03.2025 г., по силата на който ищцата се е задължила да плати на адв. Ц. Т. възнаграждение в общ размер на 1 700 лева, от които 1 200 лв. за процесуално представителство и 500 лева за командироване.