Решение № 979 от 15.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 979 гр. Бургас, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20262120202170 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Х.м. ****“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № 887834-F878657/12.05.2026 г., издадено от заместник -директор на ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 355, ал. 1 от КСО за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във вр. с чл. 2, ал. 1, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица на Министъра на финансите (Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ) е наложена имуществена санкция в размер на 256.00 евро.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения на материалния и процесуалния закон, като се сочат съображения за това. В условията на алтернативност излага доводи за прилагане на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай. В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен се представлява от адв. С. Е. от БАК, с представено по делото пълномощно, в което доразвива изложените в жалбата доводи за отмяна на НП.

Претендира за присъждане на направените по делото разноски за процесуално представителство.

Административнонаказващия орган, редовно уведомен, представлява се от юрисконсулт Ч., с представено по делото пълномощно, оспорва жалбата, моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Свидетелката Н. К. в качеството си на инспектор по приходите към ТД на НАП, в резултат на извършена проверка от предоставени й списъци за осигурители, които са подали декларации след изтичане на срока, е констатирала, че в качеството на осигурител жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО, като не е подал в срок данни с декларация образец 1 в ТД на НАП – Бургас за месец ноември 2025 г. Декларацията е следвало да се подаде до ******** г., а същата е подадена по интернет и подписана с КЕП (квалифициран електронен подпис) на ******** г. и е приета с вх. № **********. За установеното нарушение на 30.03.2026 г. съставила на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, който е връчен по надлежния ред на упълномощено да го получи лице. Жалбоподателят е възразил, което възражение е вписано в АУАН. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило и писмено такова, заведено с вх. № 55-02-4085/31.03.2026 г., което АНО е счело за неоснователно. Въз основа на съставения АУАН и събраните доказателства по преписката на 12.05.2026 г., АНО е издал и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с № 887834-F878657/12.05.2026 г., в което е пресъздал описаните в АУАН факти.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и устни доказателствени средства. Показанията на актосъставителката К. са обективни, последователни и безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентен орган, от упълномощени за това лица, съгласно приобщена по делото заповед № З-ЦУ-30-575 от 02.04.2026 г. на Изпълнителния директор на НАП, приложена по делото. При издаването на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл.

57 ЗАНН.

В АУАН и в НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, съгласно която осигурителите, осигурителните каси, самоосигуярващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване, Учителски пенсионен фонд, здравно осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд 2

„Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за всяко лице подлежащо на осигуряване. В разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от (Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ) изчерпателно са изброени хипотезите, при които работодателите, в качеството на осигурители следва да подадат декларация, образец 1 в НАП.

По делото не се спори, че „Х.м. ****“ ЕООД е работодател/осигурител по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ. Видно от посочените в АУАН и НП факти, а и от представеното по делото съобщение за резултата от обработка на подадени данни е видно, че декларация, образец 1 „Данни за осигуреното лице“ и „Декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по ЗДДФЛ“ за период – 11/2025 г. са подадени от името на „Х.м. ****“ по електронен път, с КЕП на ******** г. в 16:55:31часа и са приети и регистрирани в ТД на НАП на същата дата в 17:07:04 часа. От представените по делото от жалбоподателя доказателства, а именно извлечение/отчет за движението от банкова сметка (лист 13 от делото) и справка от портала за електронни услуги на НАП за извършени плащания, преведни по сметка на НАП и погасени задължения с тях за периода от 10.11.2025 г. до 30.11.2025 г. (лист 14 и 15 от делото) от „Х.м. ****“ е видно, че дължимите вноски за месец ноември са наредени и постъпили по сметка на ТД на НАП на ******** г., т.е. декларация, образец 1 е следвало да бъде подадена в посочения в НП срок – ******** г.

От формална страна, жалбоподателя не е спазил, установения в закона срок за подаване на декларацията, с което е нарушил визираната и в наказателното постановление разпоредба на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във вр. с чл. 2, ал. 1, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. Въпреки това, настоящият състав на съда не споделя направения от АНО извод, че не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В издаденото НП, АНО не е обсъдил мотивите, поради които счита, че в случая не са налице основанията за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, както и не е обсъдил възражението на жалбоподателя, а е подходил формално. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен.

Преценката на административнонаказващият орган за "маловажност" се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Съгласно §1, ал.1, т. 4 от ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или общината, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения или неизпълнение на задължение от съответния вид.

Макар нарушението да е формално, неговата обществена опасност е пренебрежимо малка, при липса на вредни последици. В случая жалбоподателят е внесъл дължимите 3 осигурителни вноски за ДОО, за ДЗПО, здравни осигуровки и дължимите суми към бюджета в срок, като по безспорен начин се доказва, че не е налице ощетяване на държавния бюджет.

Жалбоподателят доброволно и добросъвестно е подал и декларация, образец 1 към ТД на НАП с минимално закъснение, което не е отчетено като смекчаващо вината обстоятелство.

Напротив, АНО е инициирал проверка и санкционирал жалбоподателя след подаването на декларацията, което се потвърди и от показанията на свидетеля, издал акта. Това поведение на АНО поставя в по-неблагоприятно положение осигурителите, които въпреки забавата са подали декларация, макар и след изтичане на законоустановения срок, в сравнение с тези, които въобще не са подали такава декларация.

Разпоредбата на чл. 355, ал. 1 от КСО предвижда за нарушение на разпоредбите на чл.

5, ал. 4 от КСО за едноличните търговци, какъвто е и жалбоподателят и юридическите лица „имуществената санкция“ в размер от 255.65 до 2556.46 евро, ако не подлежи на по-тежко наказание. В случая законодателят не е предоставил възможност на съда да наложи по-ниска от предвидената санкция. Налагането на санкция не е самоцел на закона и доказателство за това е справедливо регламентирана възможност да не се налага наказание, в случай, че се прецени, че целите на ЗАНН могат да се изпълнят като се предупреди нарушителят, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран, когато е налице „маловажен случай“, какъвто съдът счита че е налице.

Предвид изложеното, наказателното постановление се явява незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено и на основание чл. 63, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от ЗАНН да се предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представен по делото договор за правна защита и съдействие от 22.06.2026 г., жалбоподателят е платил в брой 150.00 евро за адвокатска защита по настоящото дело, като същата сума се претендира за присъждане. Съдът намира, че претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 150.00 евро е основателна, тъй като представлява реално сторени разноски за защита на засегнатия в производството правен интерес.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 887834-F878657/12.05.2026 г., издадено от заместник -директор на ТД на НАП - Бургас, с което на „Х.м. ****“ ЕООД, ЕИК *********, с което на основание чл. чл. 355, ал. 1 от КСО за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, във вр. с чл. 2, ал. 1, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, 4 сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица на Министъра на финансите му е наложена имуществена санкция в размер на 256.00 евро, като вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН „Х.м. ****“ ЕООД, ЕИК *********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Х.м. ****“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 150.00 (сто и петдесет) евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5