Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 467 от 12.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 244/2023
Вид
Решение № 467
Подписан
12.04.2023
В сила
12.04.2023
Състав
Анна Иванова Иванова, Радослав Петков Радев, Иван Александров Анастасов

Цитирани разпоредби

  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143,ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 467 гр. Пловдив, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20235300500244 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №3499/27.10.2022г. по гр.д.№1428/2022г. по описа на РС-Пловдив,ХII гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство „Вивус.БГ“ ЕООД,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.22 от ЗПК,чл.143 от ЗЗП и чл.26 от ЗЗД и е признато за установено по отношение на него,че клаузата на ред 20 от специалните условия на договора за кредит е нищожна за заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 104,10лв.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника „Вивус.БГ“ ЕООД в първоначалното производство и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли.

В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна М.

Ж. М. счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

Не се спори между страните,че е налице сключен договор за кредит от 26.04.2016г.На въззиваемия е била отпусната сумата от 400лв.,която същия е трябвало да върне в едномесечен срок,заедно с договорна лихва в размер на 40,93% и ГПР в размер на 49,60%,като към тази сума е било договорено и такса в размер на 104,10лв.,която 1 кредитополучателя е следвало да заплати на ответника при изплащането на кредита.

При извършената проверка от въззивната инстанция се установи,че клаузата на ред 20 от договора за кредит между страните се явява нищожна,тъй като предвижда заплащането на такса в размер на 104,10лв. за експресно разглеждане на кредита,но същата е неравноправна клауза по смисъла на чл.143,ал.1 от ЗЗП,тъй като същата се явява неравноправна клауза и облагодетелства единствено кредитодателя и понеже клаузата не е индивидуално договорена,а е част от самия договор,то същата следва да бъде прогласена за нищожна и на друго основание,а именно защото представлява допълнително възнаграждение за кредитора.И тъй като това плащане не е включено в ГПР,то представлява облагодетелстване на монополиста,в случая кредитодателя,тъй като същия получава сума пари,които не следва да се дължат от кредитополучателя.Ако това плащане беше включено в годишния процент на разходите,то същия щеше да надхвърли 50%,което пък от своя страна отново щеше да доведе до недействителност на клаузата.

При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

От сключения между страните по делото договор за кредит става ясно,че въззиваемия е потребител на финансова ,услуга и като такъв по отношение на него важат клаузите на ЗЗП и ЗПК.По силата на чл.143,т.1 от ЗЗП при неравноправност на клаузи по договора,същия се явява нищожен и не поражда правно действие.В настоящия случай е налице точно такава неравноправност на клауза,опорочаваща договора и водеща до неговата нищожност.На практика договорената сума за плащане не е включена в ГПР,поради което прикрива допълнително възнаграждение на кредитора,което пък от своя страна води до нищожност на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на искането за кредит.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение съгласно нормата на чл.38 от ЗА и такива следва да се присъдят на адв.Е. И. в размер на 300лв.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3499/27.10.2022г. по гр.д.№1428/2022г. по описа на РС-Пловдив,ХII гр.с-в.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД с ЕИК-***** със седалище и адрес на управление:гр.***** да заплати на адв.Е. И. сумата 300лв./триста лв./ на основание чл.38 от ЗА за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3