Присъда № 16 от 05.06.2023, Районен съд - Ихтиман

МОТИВИ

НА ПРИСЪДА № 16 от 05.06.2023 г. ПО НОХД № 542/2022 г. по описа на ИРС, І състав

Районна прокуратура – Самоков, ТО-Ихтиман е повдигнала обвинение срещу Р. Б. Б. от гр. Ихтиман, ЕГН ********** за това, че през периода от началото на месец май 2019г. до 08.09.2019г., в гр.Ихтиман, обл.Софийска, Република България и в гр.Кълъмптън, Обединено Кралство Великобритания, е набирал /като е уговорил и склонил/, транспортирал /като е закупил самолетни билети и осигурил транспорт до Аерогара-София/ и е приемал /като е осигурил квартира/ група от хора, а именно лицата З. А. Д., ЕГН ********** и А. З.

Д., ЕГН **********, и двамата от гр.Ихтиман, с цел да бъдат използвани за принудителен труд, независимо от съгласието им, като деянието е извършено чрез въвеждане в заблуждение /за осигуряване на работа и получаване на трудово възнаграждение/, като е превел З. А. Д. и А. З. Д. през границата на Република България, през ГКПП „Аерогара" София, с полет W64305 на 29.05.2019 г. от София до Великобритания, със същата цел – престъпление по чл. 159б, ал.2, вр.ал.1, пр.1, пр.2 и пр.4, вр.чл.159а, ал.2, т.2,пр.2, вр.ал.1 НК

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, като твърди, че извършването на престъплението от страна на подсъдимия е доказано от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите З. Д., А. Д., С. С., както и от събраните по делото писмени доказателства, включително предоставените от Кралство Великобритания справки. Сочи, че от тези доказателства е установено, че З. Д. и А. Д. са били жертви на трафик с цел трудова експлоатация. Б. е уговорил З. и А. Д.и да заминат заедно с него за Великобритания, като им осигурил билети, превел ги е през границата, съдействал им да си намерят работа, но е прибрал личните им документи и банкови карти, по които е следвало да получават трудовото си възнаграждение. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години, както и глоба в размер на 20 000 лева.

Подсъдимият Р. Б. не се признава за виновен, като в обясненията си отрича извършването на престъплението, за което е обвинен.

Защитникът му – адв. Б., пледира за недоказаност на повдигнатото обвинение от обективна страна – Б. нито е набрал, нито е транспортирал, нито е приел З. и А. Д.и.

Навежда доводи за това, че на двамата пострадали не е било ограничено свободното им придвижване. Сочи, че няма събрани каквито е доказателства за осъществяване на специалната цел – принудителен труд, нито пък, че двамата пострадали са били въведени в заблуждение Според защитникът Б. се е опитал да съдейства на своите съграждани за наМ.не на работа в Кралство Великобритания, поради което моли за постановяване на оправдателна присъда,

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и доказателствата, наМ.щи се по досъдебно производство 125/2020 г. на ОСлО при СОП поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 16 и 18 НПК приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

З. Адреев Д. и Р. Б. Б. били съседи в гр. Ихтиман.

В началото на месец май 2019г. подс. Р. Б., срещнал З. Д., за когото знаел, че е социално слаб и има пет деца, и му предложил да замине с него във Обединено Кралство Великобритания, където да работи и да си оправи положението. З. Д. решил да се възползва 1 от поканата, като заедно със сина си – св. А. Д. приели да заминат за Великобритания.

Уговорили се Б. да закупи самолетните билети, като впоследствие Д.и да му върнат парите.

Б.ов дал и 200 лева на З. Д., които да остави на жена си – св. С. С..

Р. Б. осигурил самолетни билети, както и транспорта до летище „София за себе си и за свидетелите З. Д. и А. Д., и на 29.05.2019г. с полет - W64305 на авиокомпания "Wizz Air" тримата заминали за Лондон, Обединено Кралство Великобритания.

При пристигянето си в Лондон, Р. Б. и свидетелите З. Д. и А. Д. били посрещнати от св.С. С., който бил сват на Б.. Св.С. ги закарал до гр.Кълъмптън, където първата нощ ги настанил в дома си.

На 30.05.2019г. Б. завел З. и А. Д.и във фабрика за обработка и пакетиране на пилешко месо в близост до гр. Кълъмптън, където били интервюирани и им е бил извършен медицински преглед, а по-късно били назначени на работа.

Подс. Б. намерил квартира на Д.и и взел личните им карти. След като от фирмата издали банкови карти, по които да получават трудовото си възнаграждение, Б. взел и тях у себе си, като им казал, че ще ги ползва, за да заплаща квартирата и транспорта до местоработата. Взел и мобилния телефон на З. Д..

Възнаграждението на З. и А. Д.и било превеждано ежеседмично по банковите им карти, които средства били теглени от подс. Б., който им давал по около 5-10 паунда дневно, за да си купуват храна и цигари. Казал им, че като се приберат в България ще се разплатят и за три месеца работа ще вземат по 3000 лева на човек.

Така от края на месец май 2019г. до 08.09.2019г. свидетелите З. Д. и А. Д. работели във фабриката за обработка на пилешко месо към компания „2 SISTERS FOOD GROUP FACTORY“, без да получават трудовото си възнаграждение.

С течение на времето Б. започнал да кара З. Д. и А. Д., да работят допълнително, повече часове, за да изкарват повече пари, като невинаги им осигурявал транспорт, което налагало да ходят пеша до фабриката.

В началото на месец септември 2019г. З. Д. поискал да се прибере със сина си в България. Първоначално подс. Б. заявил, че ще организира пътуването. Няколко дни покъсно дошъл с лек автомобил „Мерцедес“ с английска регистрация и обяснил на З. Д., че няма място за него, тъй като трябвало да се прибере с други хора и ще вземе само сина му А.

Д..

Подс. Б., заедно със св. М. Б. и А. Д. тръгнали с автомобила на Б. към България. Преди заминаването си подс. Б. предал личните документи и банковата карта на З. Д. на св. Я. Я..

Д. заживял в квартирата на Я., който също взимал трудовото му възнаграждение.

На 09.09.2019 г. Б., Б. и А. Д. влезли в България през ГПКПП Калотина. Малко преди гр. Ихтиман подс. Б. спрял колата и заплашил св. А. Д., че ако сподели с някого за случилото се във Великобритания и за това, че е „продал“ баща му, ще убие сестра му.

В края на месец ноември 2019 г. докато бил на работа, в една от почивките, св. З. Д. успял да избяга от фабриката и да подаде сигнал в полицията, като се обявил за жертва на трафик. Същият обяснил пред британските власти, какво се е случило с него през времето му на престой във Великобритания. На З. Д. била оказана помощ от полицейските власти на Великобритания и същият бил настанен в хотел, след което му е осигурена работа. Той работел за периода от 02.12.2019 г. до13.12.2019 г. в „К***“.

На 18.12.2019г. около 14,00 часа с полет на авиокомпания "*" EZY8261 св. З. А. Д. пристигнал в България от Бристол. Във връзка с получена информация от Посолството на Република България във Великобритания за това, че З. А. Д. е жертва на трафик, с цел трудова експлоатация на територията, той бил посрещнат на Летище - София от свидетеля П. Г. Ж. – дежурен инспектор в ГПУ при РД“ГП-Аерогари“ София, и му били снети 2 сведения за случилото се.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на св. З. Д. и А. Д., които последователно разказват за начина, по който са били уговорени да работят във Великобритания, за пътуването им до там, за обстоятелството, че не са разполагали с личните си документи и банковите карти, по които са получавали трудовите си възнаграждения.

Вярно е, че между показанията им съществуват противоречия в детайлите, но предвид ниската им грамотност и изтеклия продължителен период от време от случилото, съдът приема, че тези противоречия не могат да внесат съмнения в достоверността на твърденията им. Нещо повече – въпреки многократно проведените разпити З. Д. не променя съществени обстоятелства, като от самото начало, до разпита му в съдебно заседание възпроизвежда едни и същи факти – за това, че Б. го е мотивирал за работа във Великобритания, че го му е помогнал за пътуването, след което го е приел в квартирата си в гр. Кълъмптън, а впоследствие му е взел личните документи и банковата карта, при което задължал за себе си полагащото се на Д. трудово възнаграждение.

В подкрепа на техните твърдения са показанията на св. С. С., с която З. Д. живее на съпружески начала и тя е майка на А. Д.. Съдът няма основание да не се довери на заявеното от свидетелката, независимо от близката връзка с пострадалите, доколкото тя правдоподобно и последователно разказва, че подс. Б. ги е уговорил да заминал за Великобритания, че не е получавала пари след заминаването им и че при завръщането си в България А. Д. не е имал никакви парични средства.

Показанията на З. и А. Д.и са подкрепени от редица писмени доказателства: Така съгласно справки в ИИС - "Граничен контрол" подс. Р. Б. на 29.05.2019 г. е излязъл от Република България през ГКПП- Аерогара София, с полет W64305 с дестинация София Лондон /Лутън/, като на същата дата и със същия полет свидетелите З. Д. и А. Д. са напуснали територията на страната. Освен това от справка от ОДМВР– София /том ІІІ, л.45-46/ е установено, че на 09.09.2019г. в 15,16 часа през ГКПП-Калотина шосе подс. Б., придружаван от А. Д. и М. Б. се е прибрал в България с лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ *.

Косвени доказателства в подкрепа на обвинението са и показанията на св. П. Ж., който б и л дежурен инспектор в ГПУ при РД“ГП-Аерогари“ на Аерогара София, с когото непосредствено след пристигането си в България З. Д. е споделил за случилото се във Великобритания.

Показанията на св. З. Д. косвено са подкрепени и от показанията на св. С. М., според когото докато е бил в Англия Д. многократно му е споделял, че иска да се прибере със сина си в България, но не могъл да го направи.

От заключението на съдебно-психиатричната експертиза се установява, че св. З. Д. е в съС.ие правилно да възприема фактите по делото, да ги възпроизвежда в хронологичен порядък и да участва във всички етапи на наказателното производство, като в резултат от случилото се във Великобритания той страда от посттравматично стресово разстройство, което е започнало с протрахирана остра стресова реакция. В съдебно заседание вещото лице д-р Ц. П. заявява, че въпреки примитивния интелект и структура на св. З. Д., той може да дава достоверни показания и не би могъл да измисли ситуацията.

Съдът не обсъжда показанията на св. М. Р., В. Р. и С. Г. доколкото те не възпроизвеждат каквато и да е информация от значение за предмета на доказване по делото.

Твърденията на св. Т. Б., Д. М., С. С. и Б. А. за това, че са виждали как З. Д. и сина му са си купували храна не могат да опровергаят показанията на Д.и за това, че не са получавали трудовите си възнаграждения.

3

Съдът не дава вяра на показанията на св. М. Б. за това, че е виждал З. Д. да тегли пари от банкомата си и че го е черпил бира, доколкото тези негови твърдения с изолирани от останалия доказателствен материал, от който е установено, че З. и А. Д.и не са разполагали с банковите си карти и оттам – с парични средства.

Съдът не кредитира и показанията на В.а *, която е снаха на подсъдимия за това, че е дала пари назаем на З. Д., които той й е върнал впоследствие във Великобритания, като приема предвид близките родствени връзки, че същите са дадени единствено с цел подкрепа на защитната версия на подс. Б..

По отношение на обясненията на подсъдимия Б., които освен доказателствено средство, са и средство за защита, съдът намери, че не може да им се даде вяра, тъй като същите са не са подкрепени от каквито и да е други доказателства и по съществото си излагат единствено защитната версия на подсъдимия.

Подсъдимият Р. Б. Б. е роден на 17.01.1970 г. в гр.Ихтиман, ЕГН **********, живущ в гр.Ихтиман, ул.“*“ №15, българин, български гражданин, женен, с основно образование, безработен. От справката му за съдимост се установява, че Б. е неосъждан, доколкото е реабилитиран по право.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът намери, че в хода на досъдебното производство по несъмнен начин е установено, че подс. Р. Б. е осъществил трафик на група лица – А. и З. Д.и, като ги е набрал, транспортирал и приел, с цел да бъдат използвани за принудителен труд, независимо от съгласието им, което представлява престъпление 159а, ал. 1 НК.