Решение № 1416 от 18.11.2019, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1416 гр.Бургас, 18.11.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира

Иванова при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 3496 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на И.В.Б. с ЕГН: **********, против Наказателно постановление № 19-0769-003429/ 10.07.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл.185 ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.

1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител – адв.Д., който поддържа жалбата и моли размерът на наложените санкции да бъде намален.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не изпраща представител. В изпратеното съпроводително писмо към преписката, прави искане, жалбата да бъде оставена без последствия, а наложеното наказание да бъде потвърдено.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката, НП е връчено на жалбоподателя на 29.07.2019 г., а жалбата е депозирана лично пред АНО на 05.08.2019 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 28.06.2019 г., около 00.20 часа, в гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, от блок 41 в посока към бл.54, жалбоподателят Б. управлявал собствения на Т. Т.

Я. с ЕГН:********** лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№***. Шофирайки с висока скорост по посоченото трасе, жалбоподателят преминал през кръстовище, на което бил спрял полицейски автомобил, управляван от св.Ж., и който изчаквал, за да се включи в движението. Констатирайки високата скорост, с която преминал автомобилът пред тях, св.Ж. тръгнал след него с полицейската кола и му подал последователно светлинен и звуков сигнал, за да спре. Въпреки това обаче, жалбоподателят продължил да управлява автомобила с висока скорост, като пред бл.54 в ж.к.“Славейков“ блъснал паркираният по-рано пред вх.Б лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№А 3161 ММ и му нанесъл имуществени вреди. След това жалбоподателя спрял и излязъл от управлявания от него автомобил. С оглед на така развилата се ситуация, св.Ж. извикал полицейски служители към Сектор „Пътна полиция“.

Пристигналият на място св.Х. съставил АУАН с бланков м№455322, в който изложил горната фактическа обстановка, като посочил, че с тези си действия жалбоподателят нарушил разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на двама свидетели, които го разписали. АУАН бил предявен и на Б., който го разписал без възражения. Такива не са постъпили и впоследствие.

Сезиран с преписката, АНО издал атакуваното понастоящем наказателно постановление, в което при идентичност на фактическата обстановка на Б. за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл.185 ЗДвП наложил наказание „Глоба” в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП наложил наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство. Посочените доказателствени източници са еднопосочни и непротиворечиви, като съдът ги кредитира изцяло.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

По отношение на нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП:

Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Няма спор, че на посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е управлявал автомобилa си, както и че по време на движение е настъпило съприкосновение между неговия автомобил и паркирания лек автомобил „Опел Зафира”. В тази връзка са показанията на св. Х. и св.Ж.. Като цяло тези факти не се оспорват и от жалбоподателя.

С оглед горното съдът счита, че правилно АНО е преценил, че с поведението си водачът Б. е нарушил нормата на чл. 5, ла.1, т.1 ЗДвП, като по достатъчно описателен и разбираем начин е изложил всички фактически обстоятелства от състава на нарушението. Съгласно нормата на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП - всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасност и пречка за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. В случая е прието и посочено в наказателното постановление, че санкционираното лице вследствие на поведението си е блъснал паркирания автомобил и му е нанесъл имуществени вреди.

Тази разпоредба има характер на обща, т.е. приложима е при липса на специална разпоредба. В случая чрез конкретното си поведение, лицето е причинило вреди, като неговите действия не се подвеждат под никоя друга законова хипотеза, поради което приложима се явява именно тази на чл. 5. Лицето безспорно е нарушило посочената в НП разпоредба, поради което правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност на основание чл. 185 от ЗДвП.

Размерът на наказанието е фиксиран в закона – „Глоба“ в размер на 20 лева и не може да става въпрос за неговото изменение.

По отношение на нарушението по чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Според настоящия състав, в тази част наказателното постановление също е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП гласи: „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“.

За да бъде наложено законосъобразно административно наказание, то нарушението следва да бъде доказано по несъмнен начин с допустимите от закона доказателствени средства. По делото несъмнено се установи, че намиращите се в колата полицейски служители са подали ясен сигнал посредством звуково и светлинно сигнализиране на Б. да спре. Въпреки това, обаче, същият е продължил да управлява с висока скорост автомобила, в който се е намирал и е спрял едва след като е допуснал ПТП между неговия автомобил и паркирания по-рано пред блок 54 друг лек автомобил.

Наложеното наказание по чл.

175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, се явява законосъобразно по вид. За констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, се предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. Така наложеното на жалбоподателя наказание, предвид поставените от законодателя долна и горна граници, се явява индивидуализирано в максимален размер, а именно 200 лв. глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, отчитайки многократните нарушения на жалбоподателя по ЗДвП, за които е бил санкциониран с множество влезли в сила наказателни постановление, което е видно от приложената по делото справка за водач. Така определеното наказание е справедливо. Същото е адекватно на степента на обществената опасност на деянието и е достатъчно за постигане превантивните цели на наказанията по чл. 12 от ЗАНН.

С оглед всичко гореизложено, атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал. 1, Бургаският районен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление

№ 19-0769-003429/10.07.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на И.В.Б. с ЕГН: ********** за нарушение на чл.

5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл.185 ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.

1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Вярно с оригинала: Г.Ст.