Решение № 3571 от 19.11.2019, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е

№

1830 гр. Перник, 19.11.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на тринадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА при участието на секретаря КАТЯ ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 08855 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ *********, седалище/адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост-4“, Бизнес Парк София, сграда

6, представляван от Оле Бьорн Шулстъд, срещу И.Ц.И., с адрес: ***, с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 79, чл. 92 ЗЗД и чл. 345 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на общо 1017,41 ли. (хиляда и седемнадесет лева и четиридесет и една стотинки).

Моли се съдът да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* има следните вземания срещу И.Ц.И., а именно:суми в общ размер па 1017,41 лв. (хиляда и седемнадесет лева и четиридесет и една стотинки), представляващи неплатени месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и неплатени вноски за лизинг по Договор за лизинг към него; месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и неплатени вноски за лизинг по Договор за лизинг към него; месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************* и неплатени вноски за лизинг по Договор за лизинг към него; ведно със законната лихва, от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането; за които суми е била издадена Заповед за изпълние по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№ ****/****г. и по настоящото производство. Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски по

В законоустановения едномесечен срок, ответникът И.Ц.И., с адрес: ***, не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 79, чл. 92 ЗЗД и чл. 345 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД, за процесните суми, за които е издадена Заповед № 4251 от 17.08.2018 г. г.по ч. г. д. №****/****г. на ПРС, поради което и съдът намира исковете за процесуално допустими.

По основателността:

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото заседание по делото, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение на основание наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Предвид гореизложеното и на основание чл.238 ГПК настоящият състав намира, че обективно съединените искове за предявените главница и лихви са основателни и следва да бъдат уважени, като на основание чл.239, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.

По разноските:

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производства.

Съдът намира, че ищецът е бил представляван от адвокат по делото, като се претенидрат разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК / стр.73 от делото/, както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл. 78, а ГПК, съдът намира, че същите следва да бъдат присъдени на ищеца по делото, като ответната страна бъде осъдена да му заплати сумата от 25 лева държавна такса в заповедното производство. Сумата от 25 лева, държана такса в исковото производство. Сумата от 360 лева- адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 301, 22 лева, адвокатско възнаграждение в исквото производство.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА

ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ *********, седалище/адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост-4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от Оле

Бьорн Шулстъд, срещу И.Ц.И., с адрес: ***, с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 79, чл. 92 ЗЗД и чл. 345 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД, че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца сумата в размер на общо 1017,41 ли. (хиляда и седемнадесет лева и четиридесет и една стотинки), представляващи неплатени месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и неплатени вноски за лизинг по Договор за лизинг към него; месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и неплатени вноски за лизинг по Договор за лизинг към него; месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************* и неплатени вноски за лизинг по Договор за лизинг към него; ведно със законната лихва, от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-16.08.2018 г. до окончателно изплащане на вземането; за които суми е била издадена Заповед за изпълние по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ****/****г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА

И.Ц.И., с адрес: ***, да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ *********, седалище/адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост-4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от Оле

Бьорн Шулстъд сумато от общо 711, 22 лева- разноски в заповедното и в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239 ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване в тази му част.

СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№

№ ****/****г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

ПРЕПИС от решението да бъде връчен на страните по делото.

Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН

СЪДИЯ: