Решение № 786 от 24.09.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. Бургас, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Недялка П. Пенева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20242100500892 по описа за 2024 година Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, вр. чл.127а от СК, образувано по въззивната жалба на М. В. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б., ул. "Л. К." № ** против решение № 871/08.05.2024г., постановено по гр. д. № 1878/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, с което Районен съд - Бургас дава разрешение, заместващо съгласието на жалбоподателя като баща на детето Р. М. С. с ЕГН **********, същата да напуска територията на страната и да пътува до Турция, до държави от ЕС, Великобритания, Северна Македония, Сърбия, Албания, ЮАР, както и Руската федерация до три пъти годишно с продължителност не повече от двадесет дни за всяко пътуване за срок от пет години, считано от датата на влизане на решението в сила, придружено от майка си В. Г. Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б., ул. "П." № **, ет. * или от определено от нея друго пълнолетно лице.

В жалбата решението се сочи за неправилно, немотивирано, необективно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закони.То се приема от въззивника за нарушаващо процесуалните му и материални права и законни интереси.

1

Конкретно се твърди, че съдът е насрочил и разгледал молбата на Р. в открито заседание, а също е постановил акта си в нарушение на процесуалните норми и срокове за това, предвидени в ГПК, като не са спазени и правилата на процесуалния закон за надлежно администриране на документите, подадени от страните по делото. Липсвало и произнасяне по исканията, съдържащи се в тях. Заседанието за разглеждането на молбата било насрочено преждевременно,много бързо и при ограничаване на правото на защита на въззивника ответник, без да му се даде възможност да се запознае лично или чрез адвокат с делото и да организира защитата си, а и съдебното решение било написано още в дена на заседанието. Счита също, че за проведеното производство не се дължат разноски за адвокатски хонорар, какъвто неправилно е бил присъден на молителката.

Възразява се и срещу изводите на съда, че детето не трябва да ходи на училище, а да отиде на екскурзия, за да не изгуби майката дадените за нея пари.Оспорват се изводите на БРС, кредитиращи заявлението на молителката, че бащата не желае срещи с детето си и не знае режима му, което не отговаря на истината.Поддържа се, че в същност той много иска да се вижда с детето си и да се грижи за него, но е възпрепятстван за това от майката. Счита също за недоказани всички нейни твърдения в подкрепа на искането за даване на заместващо разрешение детето Р. да излиза с нея в чужбина- намира за неустановени каквито и да било предпоставки, налагащи да се позволят заявените чуждестранни посещения, които счита за вредящи на детето и водещи до пропуски в училищното му обучение, във физическата му култура и в неговото интелектуално развитие, както и до допълнително натоварване, за да ги навакса с уроци. Поддържа, че с обжалваното решение БРС нарушава и Решение №857/24.04.23г. по дело по описа на същия съд, определящо режима на лични отношения на бащата с детето. Нарушена е според С. и императивната норма на чл.131 от ГПК.

Обяснява се, че оттеглянето на декларацията- съгласие от бащата е породено от действията на майката, осуетяваща общуването му с детето.Ответникът се притеснява от факта, че от три месеца не го е виждал, че не е могъл да осъществи връзка с него и в социалните мрежи, т.к. майката е блокирала мобилния му телефонен номер, както и от това, че тя е адвокат.

В обобщение се моли за отмяна на решението като неправилно, в което волеизявление, в съответствие със смисъла на направените възражения и оплаквания срещу даденото разрешение, БОС приема за съдържащо се и искане за постановяването на друг акт, с който въззивният съд да отхвърли молбата по чл.127а от СК.Не се ангажират нови доказателства.Дирят се разноски.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, подаден от В. Г. Р. с ЕГН **********, майка на малолетното дете Р. М. С.- двете с адрес:

2 гр. Б., ул.“П.“№ **,ет. *, чрез адв. Надежда Арнаудова- АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Трайко Китанчев“ №53,партер.В отговора се определят като неоснователни всички направени в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение на БРС.Според въззиваемата, РС не е допуснал никакви процесуални нарушения при разглеждането на делото и постановяването на акта си по спора, освен това е приложил правилно материалния закон.Сочат се като ирелевантни за казуса оплакванията в жалбата за осуетяване режима на свиждане на бащата с детето от майката, които при това са неверни.Поведението на жалбоподателя се определя като преднамерено насочено срещу майката, което обаче в конкретния случай се отразява негативно и вреди на психиката и емоционалния свят на детето на страните.

Решението на първата инстанция страната намира за правилно, обосновано и законосъобразно, като постановено при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на всички процесуално и материално правни приложими по казуса норми. Според страната съдът в случая служебно е съобразил най- добрия интерес на детето, както повелява законът и адекватно го е защитил.

В обобщение се моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение и за присъждане на разноските, сторени от страната пред настоящата инстанция. Не се ангажират нови доказателства.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, страните са поддържали становищата си, изложени по- горе.

Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима, а тази по чл.269 от ГПК определя обжалваното решение като валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед въведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на съдебния акт, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по молба от В. Г. Р. срещу М. В.

С.- двамата родители на малолетната Р. М. С., родена на **.**.**** г., за даване от съда по реда на чл.127а от СК на разрешение, заместващо съгласието на бащата, дъщеря им да пътува на предстояща при завеждането на делото платена почивка в Турция, придружавана от майка си В. Г. Р., като с допълнителна молба е поискано от съда даването на разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето Р. да пътува в чужбина до всички държави от ЕС, до Великобритания, Р Турция, Северна Македония, Р Сърбия, Албания, ЮАР, както и Руската федерация, придружавано от майка си или сестра си Д. А. К. или от трети лица при организирани от училище екскурзии до навършване на пълнолетието на детето, а именно – 14.08.2032г.

Подаването на молбата се обяснява с обстоятелството, че родителите на детето са съжителствали на семейни начала, но са фактически разделени от 13.08.20г., като Р. живее при майката и се отглежда от нея, а на бащата е възложено да й заплаща парична издръжка.Поддържа се, че вероятно поради 3 несъгласие със скорошно поискано от майката увеличение на алиментите за детето, уважено от съда по гр.д. №7727/2022г. по описа на БРС и потвърдено при инстанционен контрол, бащата е оттеглил дадената нотариално заверена декларация- съгласие детето да напуска страната и да пътува в чужбина с майка си.Изложила е съображения, че организираната през месец май 2024г. почивка в Р Турция е в интерес на детето, че тя е полезна, разтоварваща и развлекателна за него, както и предишните му посещения в същата дестинация, че принципно излизанията на Р. извън границите на страната имат благотворно влияние върху нея, че за конкретната предварително планирана и изцяло заплатена почивка няма обективна възможност малолетната да остане в България, защото ще е сама-няма кой да се грижи за нея-бабите й са починали, а останалите близки роднини- дядо по бащина линия, вуйчо и вуйна по майчина-ще са на почивката, че баща й също е много ангажиран ежедневно с работата си, а също така не може да я подпомогне в подготовката за учебния процес.

В съдебно заседание пред РС е направено уточнение на основание чл.

143, ал. 2 от ГПК, че се иска даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да пътува в чужбина поне 3 пъти годишно, по 20 дена, до навършване на пълнолетие.

Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който сочи искането за неоснователно и моли то да не бъде уважено. Твърди, че рядко се вижда с детето си и чувства, че то страда, тъй като майката го настройва срещу него и ограничава срещите им. Сочи, че винаги е полагал старания и усилия с ищцата да се разбират и че причината да оттегли съгласието си е, че Р. не търсела никога съгласието му относно живота, възпитанието и отглеждането на детето им, като решенията за това вземала самостоятелно. Твърди, че майката не изпълнявала съдебното решение, с което са й предоставени родителските права и е определен режим на лични контакти с бащата, чието принудително изпълнение ответникът се въздържал да поиска, за да не урони авторитета й. Претендира за спазване на решение № 857 от 24.04.23г. по гр.д. №7727/22 г. на БРС и заявява, че се интересува от детето си. Изтъква изрично, че не иска детето да пътува в чужбина без негово писмено нотариално заверено съгласие.

Страните са претендирали и деловодни разноски за производството.

Бургаски районен съд е постановил решение, с което преценявайки най- добрия интерес на детето, е дал за срок от пет години заместващо съгласие вместо бащата за пътуването на Р. до държавите, заявени в молбата на майката, до три пъти годишно, с продължителност не повече от 20 дни, като е разрешил при пътуванията си малолетната да бъде придружена от майка си или от определено от нея друго пълнолетно лице. Касателно конкретното пътуване на почивка в Р Турция е постановено на основание чл.127а, ал.4 от СК и предварително изпълнение на съдебното решение.

Въззивният съд споделя частично крайните правни изводи на първоинстанционния и в тази връзка излага следните съображения:

Фактическата обстановка по делото не е предмет на оспорване в 4 рамките на въззивното производство, поради което съдът я възприема изцяло така, както е установена и изложена в съдебното решение на БРС.Страните по делото са родители на малолетната Р. С., живеещи разделено, като майката упражнява родителските права над детето, а на бащата е определен режим за осъществяване на лични контакти с детето с решение №857/24.04.23г. по гр.д.

№7727/22г. по описа на Районен съд-Бургас, а също му е възложено заплащането на месечна издръжка.

Бащата е дал на 28.04.16г.нотариално заверена писмена декларациясъгласие за пътуването на детето с майка му извън пределите на страната, която обаче е оттеглил на 21.03.24г.Майката е представила писмени доказателства, установяващи достоверността на твърденията й за провеждането на организирана при посещение на Р Турция почивка в гр.Кемер от 10.05.24г., на която е планирано да присъстват ищцата, детето, дядо му по бащина линия, братът на майката и неговата съпруга.

По делото не се твърдят нито установяват факти, обосноваващи извод за реално настъпил или за предполагаем на база конкретно съществуващи обективни обстоятелства риск за живота и/или физическото, менталното или психическото здраве на детето при напускането пределите на страната и извеждането му от майката в чужбина.

Възраженията на бащата, съдът да даде заместващо неговото съгласие за пътуването на детето зад граница, произтичат само от влошените му отношения с майката, от несъгласието с това, че тя взема еднолично решенията за възпитанието и развитието на детето им, както и от опасенията за неспазване на съдебно определения режим за личните му контакти с неговата дъщеря, за който твърди, че и без това е силно затруднен и препятстван откъм изпълнение от майката.