Решение № 38 от 17.08.2021, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Каварна , 17.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Живко П. Георгиев при участието на секретаря Елена Б. Шопова като разгледа докладваното от Живко П. Георгиев Гражданско дело № 20213240100117 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.

№73/09.03.2021г., подадена от С. М. К. с ЕГН **********0 от с.****, общ.Каварна, ул.“***“, №19, чрез адв.П.Й. Н. – АК Варна, служебен адрес гр.Варна, бул.“****, №44, ет.4, офис 6, срещу „****“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Възраждане“, ул.“****“, №84-86, бл.Бизнес център „***л“, ет.12, представлявано от Ф.Г.Д. и С.Ю.А., заедно и поотделно. Предявен е иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, за връщане на сумата в размер на 217,26 лева, представляваща сбор от платени без основание недължими суми за периода 09.05.2020г. до 09.09.2020г. за възнаградителна лихва съгласно чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № 372588 от 09.04.2020г. във вр. с т.7 от Приложение № 1 към договора, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Искът се основава на следните обстоятелства: Ищецът е сключил договор за предоставяне на кредит № 372588 на 09.04.2020г с ответника „****“ АД, ЕИК ***. По силата на договора ответното дружество се е задължило да предаде сума в размер на 1500лв., а за потребителя по договора – ищец в настоящото производство възникнало задължението да върне същата сума на кредитора при определените между страните условия.

Уговорен бил срок – 12 месеца при годишен лихвен процент 40,544% и годишен лихвен процент на разходите – 49,00%. Ищецът следвало да върне сума в размер на 1849,44 лева, при условие че представи обезпечение по чл.3, ал.1 от Договора. Обезпечението следвало да се представи в края на следващият ден от деня, в който сумата по кредита била предоставена. При 1 непредставяне на обезпечение, посочено в договора, кредитополучателят К. следвало да върне сума в размер на 3470,04лв., която включвала прибавена неустойка за непредставяне на обезпечение по кредита.

Ищецът счита, че по отношение на сключения Договор за предоставяне на кредит № 372588 от 09.04.2020г. следва да се прилагат правилата на чл.10а, ал.2 от Закон за потребителски кредит, според който кредиторът не може да се изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Излага твърдения, че съгласно погасителния план към Договор № 372588/09.04.2020г. всяка погасителна вноска в случай на обезпечен кредит с поръчители следва да е в размер на 154,12лв., включваща главница и лихва, като първата погасителна вноска била с падеж 09.05.2020г., а последната на 09.04.2021г.

Твърди, че доколкото договорът за потребителски кредит е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание не следва да противоречи на добрите нрави. Счита, че е налице несъответсвие на правата и задълженията на страните по договора, изразяващо се в уговорката за възнаградителната лихва, надвишаваща два или три пъти размера на законната лихва. На това основание считат, че тази клауза е нищожна и не отговаря на изискването за добросъвестност и противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, както и че има нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.

Твърди, че ако оскъпяването по кредита с разходите за лихва и уговорената в чл.5.6 от Договора във вр. с т.10 от Приложение № 1 към договора неустойка, се прибави към ГПР, то той ще надхвърли предвидения законов максимум, посочен в чл.19, ал.4 ЗПК, според който максимално допустимия процент от разходите на годишна база по потребителските кредити следвало да е в размер не по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Сочи, че съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи допустимия процент на разходите, определени по ал.4, се считат за нищожни, както и че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна.

Твърди, че съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Моли съда, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, да осъди ответникът „****”АД, ЕИК 2

*** да му заплати сумата в размер на 217,26лв., представляваща сбор от платени без основание недължими суми за периода 09.05.2020г. до 09.09.2020г., за възнаградителна лихва съгласно чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № 372588 от 09.04.2020г. вр. с т.7 от Приложение № 1 към договора, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, тъй като клаузата за лихва накърнявала договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне, поради което същата се явява нищожна на основание чл.26, ал.1, т.1 от ЗЗД. Претендира съдебни разноски.

В с.з., ищецът редовно призован не се явява и не се представлява.

Депозирана е писмена молба от упълномощения адв.Н., който поддържа исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В писмено становище, депозирано преди първото съдебно заседание счита, че исковете са изцяло неоснователни. Възразява срещу твърдението на ищеца, че между С. М. К. и „****“ АД, ЕИК *** е бил сключван договор за кредит № 372588 от 09.04.2020г. Действително на 09.04.2020г. ищецът бел подал заявка за кандидатстване за отпускане на кредит № 372588, но ответникът бил отказал отпускането на кредита. Представя справка от интернет системата на „****“ АД, ЕИК ***, от която било видно, че заявка № 372588 е налице отказ и не са отпускани никакви средства. Твърдят, че щом не е сключван договор за кредит, ищецът не е усвоил суми по него, съответно не е заплащал и връщал суми. Твърди, че не съществува твърдяното правоотношение между него и ищеца. Молят за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

С протоколно определение № 18 от 21.06.2021г. с оглед твърдените от ответника нововъзникнали обстоятелства съдът е предоставил възможност на ищеца да даде становище по депозираната молба от ответника. С писмено становище ищецът, счита, че при липса на депозиран отговор от ответника в срока по чл.131 ГПК, то ответното дружество е загубило възможността да направи това по- късно. Счита, че справката от интернет страницата на ответника не представлява доказателство и не следва да се прилага и приема по делото. Доказателственото искане било преклудирано, тъй като не е направено в срок.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

3

Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1 пр. 1-во от ЗЗД,чиято основателност се обуславя извършена от ищеца в полза на ответника престация на определено благо-в случая парична сума в размер на 217,26 лева, представляваща сбор от платени без основание недължими суми за периода 09.05.2020г. до 09.09.2020г. за възнаградителна лихва съгласно чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № 372588 от 09.04.2020г. във вр. с т.7 от Приложение № 1 към договора,при несъществуване между страните на валидно правоотношение,което да съдържа задължение за извършването и и да оправдава имушественото разместване.

В исковата молба ищецът изрично сочи,че предявява осъдителен иск-за заплащане на суми получени от ответника без основание,поради нищожност на клаузата за възнаградителна лихва,както и поради обстоятелството,че целият договор е нищожен на основание чл.22 от ЗПК,без да се иска прогласяване нищожността на самия договор.

Изхождайки от предмета на договора-предоставянето на кредит под формата на заем,както и страните по него-ответник юридическо лице,което е небанкова финансова институция,предоставяща кредита в рамките на своята трудова дейност,ищец-физическо лице,което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност,според съда се налага извод,че процесния заем има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗПК.При това положение при решаване на настоящия спор следва да намерят приложение правилата за действителността на договора за кредит залегнали в действащия ЗПК.Съгласно чл.22 от ЗПК-когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1,чл.11 ал.1 т.12 и т.20,чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК,договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.Същата има характер на изначална недействителност,защото последиците и са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,но не и връщане на лихвата и другите разходи.По настоящото дело ищецът има качеството на потребител по договор за кредит ,сключен с финансова институция,каквато се явява настоящия ответник,поради което съдът следва служебно да следи за наличието на неравноправни и нищожни клаузи в договор сключен с потребител,какъвто безспорно е и настоящия договор за потребителски кредит.Това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива-2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите.Съгласно Директива 2008/48/ ЕО нарушението на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК,водещо до недействителност по смисъла на чл.22 от ЗПК ще е налице не само,когато в договора не е посочен ГПР,но и когато формално е налице такова посочване,но това е направено по начин,който не е достатъчно пълен,точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере 4 реалното значение на посочените цифрови величини,както и когато формално е налице такова посочване,но посочения в Договора размер не съответствува на действително прилагания между страните.В процесния случай е налице разминаване между посочения в Договора ГПР и действителния размер на ГПР,доколкото в него не са включени начислените и допълнително заплатени от ищеца суми за неустойка при непредставяне на обезпечение по чл.5 ал.1 вр. с т.5.2.2 и т.5.3 от Договора,което представлява една от хипотезите на нарушение на чл.22 ЗПК,във връзка с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК,водеща до недействителност на договора.Към датата на подаване на исковата молба в съда ищецът е заплатил общо 5 вноски-съответно вноска № 1 с падеж 09.05.2020г.,№ 2 с падеж 09.06.2020г.,№ 3 с падеж 09.07.2020г.,№ 4 с падеж 09.08.2020г. и с № 5 с падеж 09.09.2020г.,в размера на които освен главница са заплатени и възнаградителни лихви.

Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД предвижда,че страните могат свободно да определят съдържанието на договора,доколкото той не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.Към дата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по отношение размера на възнаградителната лихва.При положение обаче,че се касае за потребителски договор,при който едната страна е по-слаба икономически и поради това се ползва със засилена защита на ЗЗП и ЗПК следва да се приеме,че максималния размер на лихвата/било възнаградителна,било за забава/ е ограничен.Обратното би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно,като недостигът на материални средства за един субект се изполва за облагодетелствуване на друг.Поради това съдебната практика приема,че при формиране размера на възнаградителната лихва обективен критерий може да бъде размерът на законната лихва,без обаче тя да може да се приема като максимален размер/В този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. на ВКС по гр.д. № 1106/2003г. II г.о.,Решение № 378/18.05.2006г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005г. II г.о,Решение № 1270/09.01.2009г. на ВКС по гр.д.№ 5093/2007г. II г.о, и др./.Трайно се приема,че противоречаща на добрите нрави е уговорка,предвиждаща възнаградителна лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва,а за обезпечени кредити-двукратния размер на законната лихва.