Решение № 361 от 21.04.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Бургас, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Таня Т. Русева Маркова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20212100501927 по описа за 2021 година

С Решение № 260917/29.06.2021г., постановено по гр. дело № 3172/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдено ,,Групама Животозастраховане“ ЕАД, със седалище гр. София, ЕИК 131272330 и адрес на управление гр. София, бул. ,,Цариградско шосе“ № 47А, представлявано от Изпълнителния директор Селин Болар да заплати на В. К. Т., ЕГН ********** от гр. Б., комплекс ,,Б. М.“, бл. * ,вх. *, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр.

Бургас, ул. ,,Стара планина“ № 12, вх. Б, ет. 21, офис 8, на основание чл. 386 във връзка с чл. 382 във връзка с чл. 456, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД и чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 7 291, 16 лева, представляваща застрахователно обезщетение поради настъпил на 07.05.2019г. застрахователен риск - ,,пълна трайна неработоспособност“ по групов Договор за застраховка ,,Живот, свързана с банков кредит“, като ищцата е изразила съгласие за включване в групата на застрахованите лица с подписване на сертификат № В0023470289160510/10.05.2016г. във връзка със сключен от нея Договор за жилищен кредит от 12.04.2016г. с ,,Банка ДСК“ ЕАД, ведно със сумата от 652, 23 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 7 291, 16 лева 1 в периода от 05.08.2019г. до 22.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 7 291, 16 лева от 23.06.2020г. до окончателното изплащане.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ,,Групама Животозастраховане“ ЕАД със седалище гр. София, с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и постановено ново решение от настоящата инстанция, с което да бъдат отхвърлени изцяло претенциите на ищцовата страна. Излагат се аргументи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, постановен при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Посочва се, че в хода на първоинстанционното производство се установява, че заболяването на ищцата (въззиваема) не било причина за прекратяване на трудовото й правоотношение, както и че здравословното състояние на същата позволява полагане на труд и осигуряване на доход. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез събраните по делото доказателства (служебна бележка, съдебномедицинска експертиза). Навеждат се доводи относно предпоставките за настъпване на ,,пълна трайна неработоспособност“ и покритите с договора за застраховка застрахователни рискове. Цитира се на т. 2 от застрахователния сертификат. Посочва се, че видно от представеното от ищцата по делото писмено доказателство - ,,Съгласие за включване в групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка ,,Живот, свързана с банков кредит“, последната изразила желанието си да бъде включена в групата на застрахованите лица при посочена застрахователна сума, със застраховател ,,Групама Животозастраховане“ ЕАД и застраховащ - ,,Банка ДСК“ ЕАД. Завява се, че застраховката представлява обезпечение по кредит.

Твърди се, че ищцата (въззиваема), в качеството си на длъжник (кредитополучател), реализира кредиторовото обезпечение, но същата не била в невъзможност да погасява задълженията си по кредита и това обстоятелство води до неоснователно обогатяване. Излага се становище, че покритият риск касаел състояния на застрахования, при които същият нямал възможност да погасява кредита си, като в този случай вземането на кредитора се удовлетворява от обезпечението (застраховката). Подчертава се, че когато длъжникът може да упражнява трудова дейност на същата позиция и в същия обем, както към момента на сключване на застраховката, за него не настъпва риск и застрахователят не дължи плащане. Развиват се подробни съображения във връзка с приложение разпоредбата на чл. 349 от КЗ. Изразява се 2 несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че клаузата на чл. 86 от Общите условия по застраховката се явява неравноправна. Твърди се, че цитираната норма е предвидена в интерес на застрахования. Навеждат се доводи в тази насока. Посочва се, че отделните клаузи в договора следва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите и практиката, като се отчита действителната обща воля на страните.

С въззивната жалба се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на съдебен акт на настоящата инстанция по същество на спора, с който да бъдат отхвърлени исковите претенции изцяло.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител.

Депозира по делото писмено становище, в което изразява становище по основателността на въззивната жалба. Претендира атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

По делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна - В. К. Т., чрез нейния процесуален представител адвокат Женя Чолакова - БАК, с който същата се оспорва изцяло.

Въззиваемата счита, че решението е правилно и съобразено с доказателствата по делото и не страда от посочените в жалбата пороци. Твърди, че в хода на първоинстанционното производство безспорно се установява, че между страните по делото съществува валидна облигационна връзка по групов договор за застраховка, съгласно който ищцата (въззиваема) има право на претендираното от нея обезщетение при настъпване на определени обстоятелства. Подчертава се, че възникването на такива било категорично доказано от заключението на вещото лице по извършената експертиза.

Посочва се, че по делото не се установява връзка между предходни заболявания на застрахованото лице и настъпилата трайна неработоспособност. Излага се становище относно размера на дължимото от застрахователното дружество обезщетение. Навеждат се доводи досежно изводите на районния съд за наличие на неравноправна клауза - чл. 86 от ОУ, която била уговорена във вреда на потребителя. Твърди се, че позовавайки се 3 на цитираната разпоредба, застрахователят признава, че независимо от представянето на решение на ТЕЛК/НЕЛК, има право на самостоятелна преценка, като от своя страна, застрахованият не може да разчита на реално покриване на риска. Развиват се съображения, че застрахователят ограничава отговорността си чрез поставяне на допълнителни условия, което противоречи на основни правни принципи.

Претендира се първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответната страна – В.Т. чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и счита, че следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от В. К.

Т. против „Групама Животозастраховане“ ЕАД със седалище гр. София, с които се претендира да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да заплати следните суми:

- 7 535, 28 лева (24 броя месечни погасителни вноски), представляваща обезщетение за срока на постановеното Експертно решение на ТЕЛК, дължимо съгласно валидно сключен между страните застрахователен договор;

- 734, 69 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 08.07.2019г. до 22.06.2020г., както и

- обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата от 7 535, 28 лева от датата на предявяване на исковата молба – 23.06.2020г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че по повод на сключен Договор за жилищен кредит, ищцата е подписала Съгласие за включване в групата на 4 застрахованите лица по групов Договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ и редовно е запращала дължимите към застрахователното дружество застрахователни премии. В исковата молба се твърди, че на 21.11.2018г. й е била извършена операция на ***, била е хоспитализирана и на 07.05.2019г. й е направена оценка на работоспособността – 71% трайна неработоспособност за срок от 2 години, считано от датата на освидетелстването. В исковата молба се твърди, че е ищцата е заявила своята претенция към ответното застрахователно дружество, като е приложила копие от цялата медицинска преписка, но й е било отказано заплащане на обезщетение поради липса на основание, поради което и предявява своята претенция по съдебен ред.

В хода на производството ищцата е направила изменение на претенцията чрез нейното намаляване от сума в размер на 7 535, 28 лева на сума в размер от 7 291, 16 лева, представляваща претендирано обезщетение и от сума в размер на 734, 69 лева на сума в размер от 652, 23 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане и с нарочно Определение от 08.06.2021г., постановено по гр. дело № 3172/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, съдът е приел така направеното изменение.

Пред първоинстанционното производство е депозиран писмен отговор от страна на „Групама Животозастраховане“ ЕАД със седалище гр.

София, в който се посочва, че не се оспорва обстоятелството, че В.Т. е включена в групата на застрахованите лица по Групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, но в процесния случай не са налице необходимите предпоставки, за да се приеме, че е настъпил покрит застрахователен риск по смисъла на чл. 8.2 от ОУ на застрахователния договор. Посочва се, че в процесния случай заболяването на В. К. Т. не е довело до прекратяване на трудовото й правоотношение от една страна, а от друга страна не я е поставило в такова състояние, което да не й позволява да полага личен труд за осигуряване на доход, тъй като въз основа на сключената застраховка застрахователят не носи риска само от трайно намаляване на работоспособността на застрахования, а от настъпване на такова събитие, което поставя застрахования в невъзможност да полага труд.

В отговора на исковата молба се твърди, че в случаите на пълна трайна неработоспособност определящи са последиците – вероятната постоянност на 5 това състояние и невъзможността за осигуряване на доход чрез личен труд, свързана с това състояние, а не само конкретния процент на трайно намалена работоспособност. Твърди се в депозирания писмен отговор, че към момента на предявяване на доброволната застрахователна претенция, застрахованата не е изгубила възможността да упражнява каквато и да е дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход, поради което не е налице основание за ангажиране на отговорността на застрахователя. От друга страна – в отговора се посочва, че ищцата няма право да получи застрахователното обезщетение, тъй като това право принадлежи на „Банка ДСК“ ЕАД.

За да уважи предявените претенции, първоинстанционният съд е приел, че клаузата на чл. 86 от ОУ на Групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като тя не отговоря на изискванията за добросъвестност и е уговорена във вреда на потребителя. Съдът е приел, че в процесния случай е налице противоречие между т. 2 от Покрити рискове на застрахователния договор от една страна и чл. 86 във връзка с чл. 41 от ОУ от друга страна, поради което и следва да се приложат уговорките на т. 2 от Покрити рискове от застрахователния договор. Съдът е приел, че подобна клауза създава на застрахователя право на самостоятелна преценка след представяне на решение на компетентен орган – ТЕЛК или НЕЛК дали е налице или не застрахователен риск – противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 6 от Закона за защита на потребителите и е направил извод, че единствената възможност на работещото застраховано лице при настъпване на установена трайно намалена неработоспособност над 70% да получи застрахователно обезщетение е да прекрати трудовото си правоотношение.