Решение № 7145 от 02.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7145 гр. София, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно гражданско дело № 20241100513011 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД срещу постановление от 19.09.2024 г. по изп. дело № 202478000400566, с което е отказано намаляване на дължимото адвокатско възнаграждение по делото. Жалбоподателят посочва, че приложим е чл. 10, ал. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения като дължимото възнаграждение следва да се определи в размер на 200 лв.

При тези съображения следва да се намали и определената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, като адвокатското възнаграждение не следва да бъде взето предвид, а същата отчита единствено присъденото вземане по изпълнителния лист.

В отговор на жалбата взискателя Д.Д. излага съображения за неоснователност.

Посочва, че към сключване на договора за правна защита и съдействие страните на могат да определят обема действия, необходими за събиране на вземанията. В сезиращата молба процесуалният представител на взискателя е: посочил изпълнителен способ, наред с това следва да се отчетат и останалите действия – становище по възражението на длъжника, връчване на постановление на ЧСИ за разноските, връчване на жалба и изготвяне на становище по жалбата.

Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, според които жалбата е неоснователна по изложените в нея съображения. Посочил е, че претендираният от взискателя хонорар е под законоустановения минимум и следва да се отче и ДДС. Взет е предвид целия обем от необхидими действия за защита по делото.

1

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело № 20247800400566 по описа на ЧСИ В.Л. е образувано по молба от 04.09.2024 г. на Д.С.Д., чрез адв. Д.Й., срещу ЗАД „ОЗК З.“ АД. Взискателят представя изпълнителен лист № 198/01.08.2024 г., издаден по в.т.д. № 256/2024 г. на АС Пловдив, с което ЗАД „ОЗК З.“ АД е осъдено да заплати на Д.С.Д. сумата от 30000 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.010.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Взискателят е поискал налагане на запор на банкова сметка на длъжника. Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че сумата е договорена и дължима според фактура. Приложена е и фактура 8904/04.09.2024 г., в която като дължимо е отразено възнаграждение от 800 лв., към което е начислено ДДС в размер на 160 лв., общо 960 лв.

Покана за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 12.09.2024 г., като дължими, наред със сумите по изпълнителния лист е отразена и дължимост на: 960 лв. – разноски по изпълителното дело и 2953,48 лв. такси по ТТРЗЧСИ.

На 25.09.2024 г. „Общинска банка“ уведомява съдебния изпълнител за превод на дължима сума в общ размер 36822,50 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:

1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв. и т. 2: за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2.

Съдът намира, че в конкретния случай е недължимо възнаграждение за водене на изпълнителното дело. Със сезиращата молба длъжникът е избрал изпълнителен способ. В срока за доброволно изпълнение сумата по изпълнителния лист е заплатена на взискателя, поради което съдът приема от страна на неговия процесуален представител да не са се изисквали последващи действия по водене на делото с оглед принудително събиране на дължимите суми. Ето защо дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 240 лв. с ДДС.

Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски.

Водим от гореизложеното, съдът

2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК З.“ АД, ЕИК **** – длъжник по изпълнително дело № 20247800400566 по описа на ЧСИ В.Л. с район на действие СРС постановление от 19.09.2024 г., с което е оставено без уважение възражение вх. № вх. № 333/17.09.2024 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ на процесуалния представител на взискателя по изпълнително дело № 20247800400566 по описа на ЧСИ В.Л. сумата от 240 лева с ДДС - представляващи адвокатско възнаграждение, дължимо за образуване на изпълнителното дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3